Читаем Малки тайни полностью

— Не, не знаех. Сигурна ли си?

Кастро вади телефона си, отваря нещо и го подава на Мерин. Снимка на Сал и Макензи от преди няколко години. Двамата седят един до друг на брега на река, притиснали глава един в друг. Слънцето се отразява в очите им. Селфи, вероятно направено на блекбери или някакъв друг евтин смартфон, който е бил популярен сред гимназистите преди седем години. Косата на Макензи Ли е тъмнокестенява, разпиляна на тежки копринени кичури почти до кръста ѝ. Веждите ѝ изглеждат по-тънки, а самата тя прилича на тийнейджърка, каквато сигурно е била, когато са си направили тази снимка.

Въпреки това е очевидно, че това е тя.

— По дяволите! — Мерин е изумена. — Аз… Аз не разбирам.

Опитва се да реши какво би значело това ново разкритие. Знаеше, че Сал е женкар и че са скъсали преди доста време, както и че той често спеше с по-млади жени. Джини от бара беше класически пример.

Но когато Мерин му показа снимката на Макензи онзи следобед в бара му, докато тя се напиваше с Амарето Сауър, Сал беше разгледал обстойно голото тяло на Макензи и просто се беше засмял. Засмя се! И не само това. Той се присъедини към Мерин и започна да се присмива на нелепостта на всичко, което Макензи беше — на младостта, розовата коса, татуировките ѝ и всичко останало, което я правеше пълната противоположност на Мерин. Не беше обелил и дума, че я познава или че знае коя е. И сега става ясно, че я познава. При това интимно. Двамата са имали връзка.

Мерин е заобиколена от лъжци.

Кастро не спира да говори и тя се принуждава да се съсредоточи върху думите ѝ.

— Сал и Макензи са от малък град в източен Вашингтон, наречен…

— Просър. — Мислите на Мерин препускат със скоростта на светлината.

— Точно така, Просър. Обадих се на една от бившите ѝ съседки, жена на име…

— Пърл Уатс? — допълва Мерин. — Чета същите коментари във Фейсбук като теб.

Мерин също имаше намерение да пише на жената, но точно тогава получи снимката и искането за откуп за Макензи и съвсем забрави. Дали детективката знаеше за това? Затова ли беше дошла?

— Добра работа — усмихва се Кастро. — Да, Пърл Уатс. Тя потвърди, че е била съседка на семейство Ли, когато Макензи е била малка. Майка ѝ е била чистачка в няколко местни фирми и често е работила до късно. Бабата на Макензи я е отгледала. Едно от местата, на които е работила, е било винарна „Палермо“.

— Магазинът на „Изба Палермо“. — Мерин издишва тежко. — Семейният бизнес на Сал.

— Пърл беше безкрайно услужлива да ми разкаже всичко за Макензи. Винаги е била добро момиче, но малко лудичка. Нямала е търпение да се разкара от Просър и да стане художничка. Когато е започнала да излиза със Сал, въобще не ѝ е пречело, че е два пъти по-възрастен от нея. Не ѝ е пукало. Било е голям цирк. След това Пърл ми разказа слуховете, които е чула от познати на Макензи в колежа. Оказва се, че тя е започнала да излиза ексклузивно само с по-възрастни мъже. Богати възрастни мъже.

— Не съм изненадана.

— И така, аз продължих да се ровя. Свързах се със старата ѝ съквартирантка от Айдахо, Изабел. Тя ми каза, че Макензи е излизала с друг женен мъж през последната им година в колежа. Една вечер жена му дошла до апартамента им. Била истерична и пияна, защото научила за аферата им. Такава врява вдигнала, че се наложило да извикат домоуправителя, за да я принуди да напусне сградата. Изабел била страшно стресирана, но Макензи въобще не изглеждала притеснена. Не ѝ пукало, че жена му е толкова разстроена. Страхувала се, че връзката ѝ с Пол ще приключи, преди да ѝ плати.

— Да ѝ плати?

— Явно това е била целта им. Съквартирантката го нарече „професионално гадже“. Двете излизали с богати мъже, а след като скъсали с тях, получавали „обезщетението“ си.

— Съквартирантката ѝ ти е казала всичко това? — Мерин продължава да слуша с отворена уста.

— От това, което разбрах, тя е променила начина си на живот. Омъжена е за мъж от средната класа, на нейната възраст. Имат и малко дете. — Кастро спира за секунда. — Макензи е одрусала Пол с петдесет хиляди долара. Знам, защото говорих и с него и той потвърди.

Мерин захлупва лице в шепите си.

Това е прекалено.

— Мерин… — Кастро я докосва и тя вдига поглед. Нещо в тона на детективката я притеснява. — Доколко си запозната с миналото на Сал?

Въпросът ѝ сварва Мерин неподготвена. Сърцето ѝ започва да бие все по-бясно. Джулиан. Ще пита за Джулиан. Дланите ѝ се изпотяват и тя ги слага в скута си, за да не види Ванеса как треперят.

— Познавам го от колежа. Излизахме около година, а сега сме най-добри приятели. Иска ми се да вярвам, че е бил искрен с мен.

Освен за Макензи.

Кастро не ѝ отговаря веднага, затова Мерин добавя:

— Каквото и да мислиш за Сал, уверявам те, че няма нищо общо със Себастиан. Знам със сигурност, че по това време е бил в Просър, за да се грижи за майка си.

Поема си въздух.