Мерин се връща в офиса си и затваря вратата, за да провери съобщенията в апликацията. Този път е Макензи. Просто снимка. Без очилата си, Мерин не може да различи какво има на снимката, но едно нещо е кристално ясно.

Ако тя все още му изпраща снимки, това значи, че Дерек все още поддържа контакт с любовницата си. Малката им афера не е приключила.

Сърцето на Мерин се свива.

Как може да е толкова глупава? Защо въобще му се бе доверила отново? Дерек я беше завел изненадващо на почивка в планината, за да ѝ каже, че иска да започнат отначало, но очевидно нямаше такива намерения. Съпругът ѝ лъже със същата лекота, с която диша. Веднъж Мерин беше видяла една смешна снимка в Инстаграм „Как можеш да разпознаеш, че този, който изневерява, те лъже? Отваря устата си, за да ти каже нещо.“

Мерин въздъхва, опитвайки се да се подготви какво ще види, и кликва върху снимката. Апликацията е бавна и отнема време, преди уголеми снимката, но когато най-накрая зарежда, Мерин не е сигурна как трябва да реагира на видяното.

На снимката любовницата на Дерек нито се усмихва, нито е гола. Лежи на някакво легло със завивка на избелели цветя в спалня, която изглежда тъмна и необитаема. Макензи е обърната на дясната си страна, облечена с тениска и дънки, а ръцете и глезените ѝ са завързани с въжета. Лицето ѝ е снимано под странен ъгъл, сякаш този, който я е снимал, ѝ е казал да погледне в камерата.

Какво е това, по дяволите? Някаква странна сексуална фантазия? Въжета? Колко извратени бяха двамата с Дерек? Такива неща ли го възбуждаха?

Мерин забелязва колко мазна изглежда косата на по-младата жена. Розовите ѝ кичури са разрошени, сплъстени и лъщящи. Изражението ѝ е някак странно. Мерин увеличава снимката и вижда Макензи по-отблизо.

Любовницата на Дерек е била пребита. Не е грим, защото отоците са видими. Едното ѝ око е лилаво, подуто и затворено. Долната ѝ устна е сцепена и по брадичката ѝ е засъхнала кръв. Има рана над едната вежда. Мерин увеличава снимката още и забелязва мокра вадичка да се стича по бузите ѝ.

Сълзи. Тя плаче.

И тогава получава още едно съобщение. Този път текстово.

Коленете на Мерин се подкосяват. Тя се вкопчва в ръба на бюрото, защото ѝ се завива свят. Докато се опита да разбере какво точно е прочела, у нея напират стотици хиляди чувства. Повтаря си да диша дълбоко, да се успокои, но получава паническа атака.

— О, боже, Дерек, о, боже мой, какво си направил? — прошепва в тихия си офис.

Телефонът ѝ иззвънява отново. Мерин се страхува от това, което може да прочете. Въпреки това отваря съобщението и вижда, че съпругът ѝ е отговорил.

Само три думи.

Глава 28

Ако на онази снимка беше някой друг, Мерин вече щеше да се е обадила на полицията. Та това е искане за откуп, по дяволите! Нечий живот е заложен на карта.

Но този откуп не е изпратен до Мерин, а до съпруга ѝ, а човекът на снимката е Макензи Ли. Любовницата, чийто живот, в момент на слабост за Мерин, беше оценен на четвърт милион долара. Съдбата имаше ужасно чувство за хумор, защото сумата, която Мерин беше платила, за да отнеме живота на Макензи, беше същата, която сега искаха от Дерек, за да я спаси. Мерин няма представа дали съпругът ѝ обича тази жена, нито дали някога я е обичал. Когато Себастиан изчезна, ФБР ги инструктира какво да кажат, в случай че се появи искане за откуп. Първото неписано правило беше да не казват нищо, което би могло да ядоса похитителите. Дерек беше отговорил, че ще им даде парите, но това не значи, че ще го направи.

При всички случаи не това притеснява Мерин сега. Тя иска да узнае защо, по дяволите, съобщението твърди, че това — каквото и да беше то — се е случвало и преди.

Преди?

Нима Дерек беше получил искане за откуп за сина им и не беше казал нито на нея, нито на ФБР? Нима изчезването на момчето имаше нещо общо с изчезването на Макензи? Дали човекът, който беше изпратил това съобщение, беше същият, който ѝ бе отнел сина? А може би двете събития нямаха нищо общо и съобщението просто целеше да се възползва от болката на Дерек, за да го принуди да им даде парите.

Мерин се опитва да си спомни дните непосредствено след отвличането на Себастиан. Телефоните им винаги бяха заредени и до тях. Единственото, което правеха по цял ден, беше да чакат обаждане за откупа, но такова така и не получиха. Освен ако… Съобщението можеше да значи много неща, но отговорът на Дерек беше мигновен, което значеше, че съпругът ѝ знае точно какво трябва да направи.

Дерек е наясно какво ще се случи, ако не играе по правилата им.