С други думи, Лодегър бе получил съгласието на Милан за елиминирането на Лакомника и на канадката, което означаваше, че в момента те би трябвало да са заедно.

— И на какво основание? — попита Макартър.

— Пилето си пъха гагата навсякъде.

Тоест Лакомника разследваше аферата „Обауита“.

— Благодаря и лека нощ.

— Лека нощ.

Макартър угаси и гаврътна остатъка от уиски в чашата си.

Всичко се развиваше според предвижданията. За миг се запита дали не бе подценил Гантри. И дали командосите на Милан нямаше да надделеят. Дори не знам къде се намира тоя мил ненормалник. Ако е в някой град в Европа, Азия или Америка, шансовете му са нулеви.

Но са малко над нулата, ако се мотае на джонката си.

Какво пък, трябва да се поеме този риск. Риск за Лакомника, не за мен.

Бъдещето щеше да покаже.

Сведенията за хеликоптера, който бяха забелязали около обяд, се получиха малко преди три. Нает бил в Банкок.

Принадлежал на филмова компания със седалище в Хонконг, специализирана в предоставяне на услуги на свои американски посестрими, които снимали филми за войната във Виетнам. Компанията изглеждала напълно редовна. Значително по-голям интерес представлявали клиентите (трима мъже, между които един пилот с необходимото разрешително). Основната фигура бил Джустиниари — корсиканец, който имал фирма за внос-износ в Сингапур, но навремето излежал тригодишна присъда в Пном Пен по обвинение в контрабанда на наркотици. Минавал за убиец. Колкото до втория от спътниците му, смятали, че са успели да установят и неговата самоличност. Ставало дума за китаец от Сингапур, някой си Хоу Ши Сак, комуто преди две години се наложило по спешност да напусне Хонконг, след като се забъркал в същинска касапница в Кулон. Третият, пилотът, бил най-вероятно американец, известно им било само името, фигуриращо в паспорта му: Джордж Стивън.

Пристигнал същата сутрин в Банкок с полета от Сан Франциско, само три часа преди излитането на хеликоптера.

— Това стига ли ти, Зенаид?

— Да. А за Алекс?

— Аз съм най-обикновен финансист и нямам навика да се занимавам с подобни неща.

— Струва ми се, че досега се справяш много добре. Можеш ли да направиш нещо за Алекс и за семейството му?

Гантри се усмихна.

— Ако се заблуждаваме, ако тези хора нямат ни най-малкото намерение да ни убиват, хубаво ще се насадим. Твоят Алекс направо ще побеснее от гняв.

Тя размисли няколко секунди, след което заяви, че поема риска.

Съгласно указанията, дадени му от Зенаид, той помоли една от старите си лели да направи необходимото в Монреал. Междувременно продължаваше да пристига информация.

Малко след четири следобед се разбра, че една яхта напуснала Джорджтаун на остров Пенанг, докато друга отплавала от Сингапур. И в двата случая на портовите капитани направило впечатление пълното отсъствие на жени на борда. За сметка на това мъжете били необичайно много, и то до един току-що пристигнали с различни полети. Твърдели, че са участници в някакъв семинар, но решително нямали вид на такива.

Джонката вдигна котва в шест часа, трийсет-четирийсет минути преди падането на нощта. Като предпазна мярка, в случай че я наблюдават от сушата, тя се отправи с минимална скорост първо към Пхукет.

Нощта падна много бързо, почти изведнъж, както става по тези географски ширини. Всички светлини, запалени няколко минути преди това, бяха угасени. Джонката пое курс на запад, към архипелага Никобар, през Андаманско море.

Единствен радарът можеше да предотврати евентуално сблъскване.

Към осем дочуха бръмчене на хеликоптер. Мина твърде далече, за да ги забележи.

Втора част

1

— Не викайте! Не мърдайте!

Алекс Дьошарм, понечил да седне в леглото си, замръзна на място. Нещото, опряно в слепоочието му, бе дулото на оръжие. В първите няколко секунди, все още замаян от съня, му се стори, че е отново в Ливан, в Бейрут, където, подобно на останалите кореспонденти, бе живял с натрапчивата мисъл, че всеки момент може да бъде отвлечен. Но се намираше в Монреал, в дома си на Анския хълм. Мъжът, който го заплашваше с револвера си, не беше сам, в стаята имаше още двама.

— Не ви застрашава никаква опасност, господин Дьошарм. Нито вас, нито жена ви, нито децата ви. Молим ви само да запазите спокойствие.

Беатрис, която спеше от дясната му страна, на свой ред се събуди. Реакцията й беше светкавична.

— Децата!

И в същия миг скочи от леглото. Единият от мъжете я сграбчи за ръката и запуши устата й с длан.

— Зенаид Ганьон, господин Дьошарм. Идваме от нейно име. Помолете госпожа Дьошарм да не се вълнува.

— Беа, почакай — прошепна Алекс.

Самият той се опитваше да се отърси от вцепенението, в което обикновено изпада човек при внезапно събуждане. Попита:

— Мога ли да запаля?

Да, стига да се въздържал от резки движения. Той включи нощната лампа, В стаята имаше трима мъже, които никога досега не беше виждал. Само единият носеше оръжие.

И последва нещо, най-малкото изненадващо: мъжът, който държеше револвера — колт 1911А Г, го подаде на Алекс с дръжката напред.

— За да се успокоите окончателно. Вземете го. Само че внимавайте — зареден е!