— Така казват — смънква тя. — Ти защо се вълнуваш толкова от този случай, Ем?

— Не се вълнувам — отговарям. — Просто ми е интересно.

Джуд обаче явно не се интересува, защото сменя темата. Към Уил, естествено. Отново е хлътнала по него. И аз усещам как въодушевлението ми спада.

— Напоследък не съм го чувала — казва тя. — Как мислиш, да му се обадя ли аз?

— Не.

Това е грешният отговор и гласът на Джуд се изостря.

— Ще му се обадя. Не знам изобщо защо те попитах. Ти мислиш само за собствените си чувства. Имаш си съпруг, работа, колеги и приятели. А аз какво имам? Една дъщеря, която почти не виждам. Имам нужда от човек до себе си. Самотна съм, Ема.

От устата на майка ми това е огромно признание и аз се опитвам да проявя съчувствие.

— Съжалявам. Не знаех, че се чувстваш по този начин. Ще започна да ти се обаждам по-често, но изглежда, всеки наш разговор завършва с караница. Не си ли се срещала скоро със свои колеги или приятели?

— Те са заети със семействата си. Или са мъртви. Навлизам във възраст, в която на практика всеки втори около мен умира. Не знам кога ще дойде и моят ред.

— Защо? Болна ли си?

— Не, само стара. Но не се тревожи за мен.

Усещам леко раздразнение.

Тя ме манипулира. Знам го, тя също го знае, но нито една от нас не може да го спре.

— Защо не се включиш в някой клуб или вечерно училище? — питам, търсейки отчаяно начин да я извадя от мрачното й настроение.

— О, без мен — отсича Джуд. — Трябва ли тепърва да се уча да плета кошници или да танцувам в редица? Имам нужда от някого, с когото да разговарям и да се смея. Някой, който да се грижи за мен.

— Няма ли някой по-добър от Уил Бърнсайд?

— Няма. Търсих, но не намерих — казва тя. — Уил беше любовта на живота ми, ти го знаеш. Но и ти не се справяш по-добре.

— Какво трябва да означава това?

— Ами, да се омъжиш за човек, който може да ти е баща — що за клише!

Не се издигам до нейната висота. Свивам се, за да поема удара. Но това влошава още повече нещата. Джуд мрази моите мълчаливи паузи. В момента вади от гардероба всичките си минали обиди и обвинения.

— Ще свършиш като негова болногледачка — изкрещява в един момент и аз осъзнавам, че никога няма да преодолее разочарованието си от мен.

— Виж, трябва да затварям. Съжалявам, че те разстроих отново. Ще ти се обадя тия дни.

Изчаквам я да затвори, после приключвам и аз.

Четирийсет и четвърта глава

12 април 2012 г., четвъртък

Джуд

Тя остана загледана в телефона, докато завършваше последното си обвинение наум. „Не трябваше да те раждам. Ти си проблем от самото начало.“

Нещата тръгнаха зле, когато Чарли се прибра от турнето. Тя застана на вратата да го поздрави с Ема на ръце.

Толкова много бе мислила за момента, когато той щеше да се върне при нея! Беше си представяла голям празник, но не стана както го бе планирала.

Мислеше си, че Чарли ще се появи с рози и годежен пръстен, но той донесе само сак с мръсни дрехи и истории за пиянски нощи. Когато протегна ръце към детето, тя не можа да му го даде. Ема беше залогът за сделката между тях, но Джуд искаше да е сигурна, че Чарли ще играе по нейните правила.

Тя преглътна разочарованието си и се опита да го включи в новото си домакинство, оставяше го да преоблече Ема и да й направи храната. Но не му даваше да я държи за дълго. Трябваше да заслужи тази привилегия.

— Тя спи, Чарли — му казваше, когато той търсеше бебето. — Не я буди.

Виждаше болката в очите му, но не можеше да позволи това да я разколебае. Трябваше да внимава с дъщеря си.

През първата вечер като семейство тя не пусна Ема от ръцете си. Държеше я като щит между себе си и Чарли.

Когато го намери по телефона и му каза, че е родила, той не попита как е минало. Искаше да знае единствено как е бебето.

— На кого прилича, Джуд? Дано да е взела красивите ти очи.

Но седнал срещу нея, както не бе седял от дълго време, той поиска да чуе всичко. Тя му разказа как искала естествено раждане, без лекари, които да завират метални инструменти в нея, затова решила да роди вкъщи с една приятелка, която се съгласила да й бъде дула.

Той направи гримаса. За него това беше прекалено подробно. Той не бе ходил на уроците за родители и не бе чел нито ред по този въпрос. „Прекалено е зает с кариерата си на рок звезда“, опита се да го извини тя.

Той прескочи подробностите и се съсредоточи върху ролята на дулата. Джуд му обясни, че дулата е помагала на родилките още в стари времена. Често е сестра или леля на родилката. Но нейната дула беше жена, с която се бе запознала при срещите си в НТР, „Националния тръст за раждане, Чарли“.

— Интересно — каза той.

Когато започна да се прозява и предложи да си лягат, тя му оправи дивана, „за да не те буди плачът й“.

На следващата сутрин той дойде с чаша чай и седна на леглото й.

— Съжалявам, че не бях до теб, Джуд. Но сега съм тук. Окей?

Тя каза да, надявайки се, че той говори за брак. Но Чарли я прегърна и се опита да я вкара под завивката. Тя го отблъсна, каза, че трябва да нахрани Ема.