Читаем Червеношийката полностью

Седмицата течеше скучно. Откакто започна работа в полицията, Елен не помнеше да е имало по-безинтересна седмица. Тези й мисли най-вероятно се дължат на факта, че най-после се сдоби и с личен живот. За нея изведнъж вече имаше значение да се прибере преди малките часове на нощта, а съботните дежурства като тази вечер неочаквано се превърнаха в мъчение. Телефонът свиреше „Наполеон…“ за четвърти път.

Дали е някоя от зарязаните? Или от онези, на които това им предстои? Ако сега Ким я зареже… но той няма да го направи. Просто бе убедена в това.

„Наполеон с войската си“ за пети път.

След два часа дежурството й приключва и тя ще се прибере, ще си вземе душ и ще тръгне към квартирата на Ким само на пет минути бърз, възбуден ход. Тя се изкиска.

Шест пъти! Елен извади телефона, оставен под ръчната спирачка.

„Вие се свързахте с телефонния секретар на Том Валер. За жалост господин Валер не е тук. Ако желаете, оставете съобщение.“

Искаше само да се пошегува, щеше да съобщи името си след това. Но по една или друга причина не каза повече и се заслуша в пъхтенето от другата страна на линията. Може би за да се позабавлява, а може би просто бе любопитна. Във всеки случай се досети: човекът отсреща смята, че се е свързал с телефонния секретар и чака сигнала! Натисна един от бутоните. Бийп.

— Ало, обажда се Свере Улсен.

— Ей, Хари, това е…

Хари се обърна, но другите думи на Кюрт Майрик изчезнаха в бумтенето на баса, защото самозваният диджей усили музиката и тонколоните зад Хари загърмяха:

За двадесетте минути, изминали от идването му на купона, Хари вече погледна часовника два пъти и си зададе четири пъти следния въпрос. Дали убийството на алкохолизиран фронтовак е свързано с покупката на пушката „Мерклин“? Кой притежава умението да убива толкова бързо и ефективно с нож, че да го направи посред бял ден в проход към вътрешен двор в центъра на Осло? Кой е Принца? Присъдата на Мускен-младши свързана ли е по някакъв начин със случая? Какво се е случило с петия норвежки фронтовак, Гюдбран Юхансен? И защо Мускен не си е направил труда да го потърси след войната, ако Гюдбран Юхансен наистина му е спасил живота?

Сега стоеше в ъгъла до тонколоните с безалкохолна бира в чаша, за да не му се налага да отговаря на въпроса защо не пие алкохол, и наблюдаваше как по-младите служители на ПСС танцуват.

— Извинявай, не те чух? — подвикна Хари.

Кюрт Майрик въртеше в ръка оранжево питие. В раирания си син костюм изглеждаше още по-изправен. Прав като фиданка, прецени Хари. Хари дръпна ръкавите на сакото си с ясното съзнание, че се подават целите маншети на ризата. Майрик се наведе към него.

— Опитвам се да кажа, че това е шефът на отдела ни за чужбина, полицейски инспектор…

Хари се загледа в жената до Майрик. Елегантна дама. Червена, семпла рокля. Обзе го неясно предчувствие.

Кафяви очи. Високи скули. Мургава кожа. Къса, тъмна коса ограждаше тясното й лице. Усмивката й вече бе в очите й. Той помнеше, че е хубава, но не че е толкова… толкова възхитителна. Не му хрумна друга, по-подходяща дума: възхитителна. Знаеше, че при нейната трябвало да онемее от изненада, но тя бе някак си логична и вътре в себе си бе очаквал тази случка.

… Ракел Фауке — обясни Майрик.

— Вече сме се запознавали — отвърна Хари.

— Охоо? — изненадано възкликна Майрик.

И двамата мъже я погледнаха.

— Така е — потвърди Ракел, — но май не стигнахме до имената.

Подаде му ръка с лека чупка в китката и това отново напомни на Хари за уроци по пиано и балет.

— Хари Хуле — представи се той.

— Аха — кимна тя. — Естествено, че си ти. От Отдела за борба с насилието, нали?

— Точно така.

— Когато се срещнахме, не знаех, че ти си новият старши инспектор в ПСС. Ако ми беше казал, щях…

— Какво щеше да направиш? — прекъсна я Хари.

Тя леко наклони глава на една страна.

— Да, какво щях да направя? — засмя се и в ума на Хари отново изникна онази идиотска дума: възхитителна.

— Ами щях да ти кажа, че работим на едно и също място — отговори на въпроса си Ракел. — Иначе нямам навика да обременявам хората с естеството на заниманията си. Възникват толкова много странни питания. Сигурно и при теб е същото.

— Да, Боже мой — откликна Хари.

Тя пак се засмя. Хари се зачуди какво я разсмива така непрекъснато.

— Как така не съм те виждала преди в ПСС? — попита Ракел.

— Офисът на Хари е в дъното на коридора — намеси се Кюрт Майрик.

— Аха — кимна сякаш с разбиране, но в очите й все още проблясваше онази усмивка. — Офисът в дъното на коридора, а?

Хари кимна мрачно.

— Е, добре — заключи Майрик. — Вече се познавате. Бяхме тръгнали към бара, Хари.

Хари очакваше покана да се присъедини към тях. Такава не последва.

— Ще се видим — добави Майрик.