Читаем Червеношийката полностью

Отне й частица от секундата, за да схване връзката. Петият момент от загадката кой е посредникът в сделката с пушката „Мерклин“. Полицай. Том Валер. Естествено. Десет хиляди крони комисионна на по-маловажен посредник в сделката като Улсен, това трябва да са сериозни машинации. Старецът. Среди с нужда от оръжие. Дясно екстремистки симпатии. Принца, който скоро щеше да стане старши инспектор. Беше ясно като бял ден, толкова прозрачно, че за миг тя се втрещи как така тя, със своята дарба да регистрира нотки, неуловими за останалите, не се е досетила по-рано. Да, параноята отдавна я бе обсебила, но въпреки това не се стърпя и докато чакаше пред ресторанта, се замисли: Том Валер разполага с всякакви възможности да продължи да се изкачва по социалната стълбица, да дърпа конците от все по-важни постове, скрит под крилете на властта, и Господ знае с кого още се е съюзил в полицията. Като поразсъждава, наистина има няколко човека, за които никога не би предположила, че са замесени. Но единственият, комуто има стопроцентово — стопроцентово — доверие, е Хари.

Най-сетне се свърза. Не даваше заето. Там никога не дава заето. Хайде де, Хари!

Съзнаваше, че е само въпрос на време Валер да говори с Улсен и да разбере какво се е случило; от този миг нататък тя ще се намира в смъртна опасност — в това не се съмняваше за секунда. Налагаше се да действа бързо, а и нямаше право на нито една грешка. Глас прекъсна мислите й:

— Това е телефонният секретар на Хуле. Говорете. Бийп.

— Мамка ти, Хари! Елен съм. Вече го пипнахме. Ще ти звънна на мобилния.

Държеше слушалката между рамото и брадичката си, докато отваряне на буква „Х“ в телефонния указател; изтърва го и той падна с трясък на пода, изруга, но накрая намери номера на мобилния на Хари. За щастие никога не забравя телефона си, помисли си тя, докато набираше номера.

Елен Йелтен живееше на третия етаж на ремонтирана кооперация заедно с опитомен синигер на име Хелге. Апартаментът й имаше стени, дебели половин метър, и двойни прозорци от витражно стъкло. Въпреки това можеше да се закълне, че чува бръмчащия звук от двигателя на спряла кола.

Ракел Фауке се смееше.

— Щом си обещал един танц на Линда, няма да ти се размине малко отпуснато лъскане на пода.

— Сигурно. Другият вариант: направо у дома.

Последва мълчание и Хари съобрази колко двусмислено прозвучаха думите му. Побърза да попита:

— Как започна работа в ПСС?

— Заради руския. Попаднах в курса по руски на Министерството на отбраната и работих две години в Москва като устен преводач. Още тогава Кюрт Майрик ме вербува за тази служба. После завърших право и се изкачих директно на тридесет и второ ниво на заплатата в ПСС. Мислех, че съм ударила джакпота.

— Не беше ли?

— Не, луд ли си? Днес бившите ми състуденти печелят шест пъти повече отколкото ще печеля някога.

— Напусни и се залови с тяхната работа.

— Харесвам работата си. Не всеки от тях би се похвалил с това — повдигна рамене тя.

— Не думай.

Мълчание.

Не думай. Това ли е най-остроумната му реплика?

— А ти, Хари? Харесваш ли работата си?

Все още стояха с лице към дансинга, но Хари забеляза погледа й. Видя как го измерва с очи. През главата му минаха какви ли не мисли. Че тя има мимически бръчици покрай очите и устните, че виличката на Мускен не е далеч от мястото, където намериха празните гилзи от пушката „Мерклин“, че според „Дагбладе“ четиридесет процента от норвежките жени, живеещи в градовете, изневеряват на половинките си, че трябва да пита съпругата на Евен Юл дали си спомня трима норвежки войници от полк „Норвегия“, които са били ранени или убити от ръчна граната, хвърлена от самолет, че не е зле да се възползва от новогодишната разпродажба на костюми в „Дресман“, рекламирана по ТВ3. Но дали харесва работата си?

— Понякога — отвърна той.

— Какво точно ти харесва?

— Знам ли. Звучи ли изтъркано?

— Знам ли.

— Не го казвам, понеже не съм се замислял защо станах полицай. Мислил съм за това. И не знам. Вероятно просто ми харесва да залавям лоши момчета и момичета.

— А какво правиш, като не гониш лоши момчета и момичета?

— Гледам „Експедиция «Робинзон»“.

Тя отново се засмя. И Хари си даде сметка, че би изрекъл и най-идиотските неща, стига да я накара да се смее така. Той се взе в ръце и разказа някои що-годе сериозни случки в живота си в момента, но понеже се постара да пропусне неприятните моменти, нямаше какво толкова да сподели. Но тя продължаваше да изглежда заинтригувана, затова добави малко подробности за баща си и Сьос. Защо винаги, когато го разпитваха за него, завършваше с разказ за Сьос?

— По думите ти съдя, че е прекрасно момиче — заключи тя.

— Страхотна е — съгласи се Хари. — Страшно смела. Никога не се страхува от нищо. Авантюристка.

Хари разказа за случката, когато на търг Сьос наддавала за апартамент на централен булевард, понеже тапетите й напомняли за детската й стая в Опсал. Видяла снимка във вестник „Афтенпостен“ на страниците за недвижими имоти. И наддаването приключило при два милиона крони, рекордна цена за квадратен метър в Осло през онова лято.