— Говорих с прокурора на делото срещу внука. Мускен-старши получил амок, когато съдът признал сина му за виновен; даже се опитал да посегне на Крун. На висок глас изразил съмнението, че Крун и дядо му действат преднамерено срещу семейство Мускен.

— Интересно.

— Заслужавам голям плик пуканки, не мислиш ли?

„Всичко за майка ми“ се оказа далеч по-добър филм, отколкото Хари предполагаше. Но точно на погребението на Роса на него му хрумна да разсее обляната в сълзи Елен и я попита къде се намира Гренлан. Тя отвърна, че е местност недалеч от Шиен и той я остави да изгледа филма на спокойствие.

Петдесета глава

Осло, 8 март 2000 г.

Хари установи, че костюмът му е умалял. Констатира го, но не го проумя. От осемнадесетгодишната си възраст не бе напълнял и костюмът му ставаше идеално, когато го купи от „Дресман“ по случай абитуриентския бал през 1990 година. Въпреки това сега се возеше в асансьора и виждаше в огледалото как чорапите му се показват между панталоните и черните кубинки. Още една неразгадаема мистерия.

Вратите на асансьора се плъзнаха настрани и Хари чу как от разтворената столова в коридора нахлува музика, шум от мъжки гласове и женски кикот. Погледна часовника. Осем и четвърт. Ще издържи до единадесет и после ще си тръгне.

Пое дълбоко въздух, влезе в столовата и се огледа. Обичайна обстановка в традиционна норвежка столова: четириъгълно помещение със стъклен тезгях, където храната се поръчва в единия край, светли мебели от някой югозападен фиорд и табели „пушенето забранено“. Комитетът по организиране на тържеството се бе постарал максимално да замаскира всекидневния вид чрез балони и червени покривки. И тук мъжете имаха числено превъзходство, но съотношението между двата пола все пак бе по-нормално в сравнение с купоните на Отдела за борба с насилието. Изглеждаше, че повечето са успели вече да си пийнат доста алкохол. Линда спомена нещо за загрявка преди партито и сега Хари остана доволен, че никой не го покани.

— Изглеждаш чудесно в костюм, Хари!

Комплиментът дойде от Линда. Едва я разпозна: пред него стоеше жена в прилепнала по тялото рокля, която подчертаваше колкото излишните килограми, толкова и женствените й форми. Носеше табла с оранжеви напитки и предложи на Хари.

— Ъъъ… не, благодаря Линда.

— Не бъди толкова пасивен, Хари. На купон сме!

„Toninght we’re gonna party like it’s nineteen-ninety-nine“ пискаше Принс. Елен се наведе напред от шофьорската седалка и намали звука.

Том Валер я изгледа накриво.

— Стори ми се малко силно — усмихна се пресилено тя. И си помисли, че остават само три седмици, докато полицаят от Стайншер ще заеме мястото му, и повече няма да й се налага да работи с Валер.

Не заради музиката. Дори не я притесняваше. И определено не беше лош полицай.

Дразнеха я разговорите по телефона. Елен Йелтен определено проявяваше разбиране към грижата за сексуалния живот, но половината обаждания бяха от жени, които както ставаше ясно от разговора, той зарязваше, или имаше намерение да зареже. Разговорите от последния вид бяха най-гнусни. С жените, които още не бе успял да вкара в леглото си. Говореше им с много особен глас и на Елен й се приискваше да извика: Не го прави! Той не ти мисли доброто! Бягай! Елен Йелтен бе великодушен човек и лесно прощаваше човешките слабости. У Том Валер тя не откриваше много слабост, но не откриваше и човечност. Просто не го харесваше.

Минаха покрай един от парковете. Валер бе получил сигнал, че някой видял в „Аладин“, персийския ресторант, тартора на пакистанската банда Аюб, когото издирваха след нападението в градината на Двореца през декември. Елен знаеше, че са закъснели, искаха само да поразпитат наоколо дали някой има представа къде е. Не очакваха отговор, но все пак щяха да ги видят, полицаите щяха да покажат, че нямат намерение да го оставят на мира.

— Почакай в колата, аз ще вляза да проверя — каза Валер.

— Добре.

Валер свали ципа на коженото си яке.

За да покаже какви мускули е напомпал във фитнес залата на полицията, помисли си Елен. Или достатъчно кожа от презрамките на кобура, за да разберат, че е въоръжен. Полицаите от Отдела за борба с насилието имаха постоянно разрешително за носене на оръжие, но тя знаеше, че Валер има и друго освен служебния револвер. Нещо едрокалибрено, нямаше сили да го пита какво точно. След колите любима тема за разговор на Валер бяха огнестрелните оръжия и тя всъщност предпочиташе да говорят за коли. Самата Елен не носеше оръжие. Освен когато й наредят, както при посещението на президента през есента.

Нещо изръмжа в задната част на мозъка й. Веднага обаче го заглуши дигитална бийп-бийп-версия на „Наполеон с войската си“. Звънеше мобилният телефон на Валер. Елен отвори вратата да го извика, но той вече влизаше в „Аладин“.