— Хайде, пусни го! — повтори Призрака. — Хванал си грешния човек. — Дан погледна Мистериозния, чиито нокти бяха оставили дълбоки кървави следи по китките му. — Чуваш ли? На теб говоря, войнико! — изкрещя Нейт и разтърси рамото на колегата си, защото ако той не се осъзнаеше, господин Мистерия щеше да бъде история. — Ще убиеш един невинен човек!

Изведнъж Дан отпусна ръце, стана от противника си и се изправи на разтрепераните си крака. Залитайки, тръгна към мъртвата си съпруга, като през целия път не спря да плаче от болка.

Боже! Боже!

Нейт накъсано си пое дъх и избърса с опакото на ръката устата и брадичката си. Мистериозния лежеше по средата на улицата и поемаше на големи глътки сладкия животворен кислород в белите си дробове.

Е, успя да спаси поне един живот днес.

Призрака изплю алена кръв на асфалта, преди да се обърне и да види как Али поема тениската, която Ози беше съблякъл. Младата жена бързо притисна фланелката върху кървящата рана в огромните гърди на Манус. Манус се мръщеше и стенеше, но очите му бяха вторачени в лицето на Али, докато тя се навеждаше напред, за да каже нещо, което Нейт не можеше да чуе заради воя на сирените в далечината.

Невероятно! Човекът беше все още жив. И може би щеше да остане жив, ако онова, което приближаваше към тях, беше линейка. Съдейки по енергичното жестикулиране на Шефа и крясъците му, докато раздаваше заповеди по мобилния си телефон, имаше доста добри шансове за това.

Странен, задушаващ плач отекна над приближаващите сирени и го накара да погледна назад през портите — което беше грешка, защото ужасната гледка, която се разкри пред очите му, щеше да го преследва до края на живота му.

Дан седеше в огромната локва кръв, заобиколен от пръсналите се шоколадови бисквити, и стискаше в прегръдките си безжизненото тяло на съпругата си. Люлееше се напред-назад и ридаеше, лицето му бе мокро от сълзи и изкривено от мъка.

Пати. Боже! Не искаше да повярва.

Тя беше майка на групата. Тази, която се грижеше всички да са нахранени. Тази, която се грижеше всички да бъдат облечени в чисти дрехи. Тази, която се грижеше винаги да има бира в хладилника и снакс в шкафа. Тя беше хладният глас на разума, когато от твърде многото тестостерон неизбежно се нахвърляха един върху друг.

А сега вече я нямаше.

В един миг, погрешно насочените куршуми на един луд бяха угасили светлината на живота й завинаги.

— Кучи син! — изруга Нейт и изтри с ръка влажните си очи.

Какво, по дяволите, правеше тя до портата все пак? Всички трябваше да останат на сигурно място в сградата, докато двамата с Али и проклетата флашка бъдат в безопасност обратно в работилницата и те…

— Къде отиваш? — Той насочи оръжието си към Мистериозния, когато човекът направи крачка надолу по улицата.

— Вторият стрелец се измъкна — отвърна дрезгаво мъжът и вдигна ръце с дланите напред. По гърлото му вече личаха първите синини.

— Отдавна го няма, човече — заяви Призрака, без да сваля пистолета си, все още несигурен точно на чия страна играе господин Мистерия. В престрелката беше на страната на Рицарите, но това не означаваше, че ще остане там. — Знаеш го толкова добре, колкото и аз.

— Но бих могъл…

— Тц-тц. Няма да изчезваш от погледа ми, докато не разбера какво, по дяволите, става тук и кой, по дяволите, си ти.

Устните на Мистериозния се изкривиха в зловеща гримаса.

— Е, аз съм Даган Золнер, бивш агент на ЦРУ. А колкото до това какво става тук? Мисля, че може би съм в състояние да хвърля малко светлина върху въпроса.

Глава 18

Али седеше на твърдия сгъваем стол в конферентната зала на „Черните рицари“ АД и замаяна гледаше как Ози свързва флашката с един от своите компютри. Имаше чувството, че сънува. Би трябвало да сънува. Последните два часа не бяха реални. Или?

Не бе участвала в ожесточена престрелка, милата Пати не беше мъртва, пазачът не беше по средата на тежка операция с минимален шанс за оцеляване и полицията в Чикаго не беше прикрила в действителност цялата тази история, обявявайки я за сблъсък между конкурентни банди — според строгите указания на някой, заемащ много висок пост в правителството. Но когато се взря в мрачните лица на Нейт, Франк, Ози и Мистериозния, тя поклати глава. Не можеше да отрече, че това се е случило. Беше участвала в престрелка, Пати беше мъртва, полицията прикри всичко и Манус — беше научила, че пазачът е брат на червенокосия гигант — точно в този момент е на операционната маса.

Цялата ситуация беше съвсем реална и за да станат нещата още по-лоши — ако това изобщо беше възможно — сега щеше да разбере дали брат й наистина беше откраднал строго секретни файлове, за да ги продаде на черния пазар, както твърдеше бившият агент Золнер.

— Вътре сме — обяви Ози. Пъргавите му пръсти летяха по клавиатурата. — Изглежда има само куп екселски файлове… Чакайте… Май има и видео.

— Пусни го — изръмжа Франк, разкърши рамо и се намръщи. — Може би то ще ни каже за какво точно става въпрос, по дяволите.