Читаем Ад на колела полностью

Али погледна към едрия мъж. Изсеченото му лице бе изкривено от болка и притеснение, но той като че ли успяваше да се контролира. Въпреки ужасната трагедия от последните няколко часа, въпреки факта, че имаше вероятност да стане и още по-ужасно, ако Манус почине на операционната маса и научат, че Григ наистина се бе превърнал в предател, той се владееше забележително добре. Младата жена предположи, че твърдите мъже като него се държат точно така в трудни ситуации — мобилизират се, за да могат хората като нея да живеят в американската мечта — свободно, мирно и… безгрижно.

Кой знае защо тази мисъл й се стори особено ужасна и това, в комбинация със спомена как Пати лежи бледа и безжизнена в огромна локва кръв, с разпръснати наоколо шоколадови бисквити, изведнъж разбунтува стомаха й.

Никога повече нямаше да яде шоколадови бисквити! Никога, никога! Само при мисълта…

— Упс! — Тя сложи длан пред устата си и бързо огледа стаята. Като че ли имаше едно пластмасово кошче за боклук до вратата на офиса на Франк? Така че, ако се наложи да повръща, реши тя, може да го направи там…

О, по дяволите!

Вече не мислеше за кръв, шоколадови бисквити, кошчета за боклук или нещо друго, защото лицето на обичния й брат се появи на огромния монитор и дъхът замръзна в дробовете й подобно на огромна буца лед. Кръвта във вените й изстина и кожата й настръхна.

— Хей, Ози! — каза Григ, звукът на този толкова познат глас я задуши.

— Дишай, Али. — Силните пръсти на Нейт стиснаха треперещото й рамо. — Дишай, захарче.

Да, това беше добра идея, така все пак нещо щеше да продължи да функционира, докато в същото време сърцето й отново беше разбито и болката изпълни ненадеждния й вече стомах.

— Добра работа, успял си да хакнеш кода ми! — продължи Григ, прекрасното му лице изглеждаше точно така, както си го спомняше. Красив, надежден и малко заядлив… Добре де, много заядлив. — Не че е било голям проблем за теб, сигурен съм. — Той се засмя и сладкият звук беше като стрела, която се заби право в кървящото й от болка сърце и разруши самоконтрола й. — Така… — Видеоизображението му се наведе към екрана и младата жена затаи дъх — Ако гледате това, значи и Призрака е там, с вас. Здрасти, приятелю!

— Исусе! — промълви Нейт. Гласът му бе дрезгав от вълнение.

— А аз най-вероятно съм мъртъв. — Григ смръщи лице, носът му се сбърчи по начина, който Али толкова много обичаше. — Съжалявам.

— Господи, човече! — Нейт се задави и се обърна. За Али това бе последната капка, която преля чашата. Сълзите, които се бяха събрали в очите й, потекоха топли и солени по бузите. Някой й подаде кърпичка. Използва я, за да попие част от тях…

— Както и да е… — продължи Григ. — Това означава, че лайното е ударило вентилатора, че сте разбрали за моята малка странична работа и Али си е спомнила за онази USB-памет, пристигнала на адреса й по необичайно време. Затова нека се опитам да внеса малко яснота в ситуацията. Вчера ми се обади специален агент Дилейни от ФБР. Аз, ъъъ, запознах се с него преди време, когато двамата с Дивия Бил проникнахме в онази смахната религиозна секта, занимаваща се с производството на тонове метамфетамини. Спомняш ли си, Нейт? Той е този, за когото ти говорих. Дето обича да носи слънчеви очила Прада и мокасини Гучи.

— Мамка му! — изруга Нейт и Ози натисна бутона „пауза“ на видеото, когато събраната около монитора група се обърна към Призрака. Той прокара трепереща ръка по лицето си; триенето на наболата му брада прозвуча като от шкурка срещу грубата му длан. — Не си спомних името Дилейни, защото Григ винаги го наричаше човекът GQ46.

— Какво си спомняш сега? — настоя Франк. Сивите му очи бяха зачервени, но гледаха будно.

— Не много. — Нейт поклати глава със съжаление, ругаейки под нос. — Само, че Григ беше толкова впечатлен от уменията на този човек, колкото и от усета му към модата.

— Хмм — изсумтя Франк, очевидно изключително безразличен към някой, който се интересува от мода. После всички се обърнаха отново към екрана на компютъра. Ози пусна записа отново.

— И така… Дилейни ми се обади и каза, че има работа, която само аз мога да свърша, тъй като не се доверява на никого в неговия офис или на някоя от другите агенции. Предупреди ме, че е от решаващо значение да не споменавам на никого за мисията, дори и на вас. Твърдеше, че е много рисковано, и има елементи в играта, които не може да контролира, затова иска да ограничи опасността, като възможно най-малко хора знаят за задачата. Така… — Григ поклати глава и се усмихна с прекрасната си, безгрижна усмивка. — Знам, че в момента всички ме проклинате, но Дилейни не би ме потърсил, ако не се намираше в затруднение, което… — Усмивката на Григ се превърна в гримаса. — Оказва се, че той е… ъъъ, беше… По дяволите, ще стигнем до тази част по-късно.