Читаем Ад на колела полностью

— Опашката ни кара сребрист Ескалейд — съобщи той. — В момента не го виждам, но последния път, когато го забелязах, се намираше на половин километър зад нас.

— Имам на екрана и него — потвърди бързо Беки. — Все още ви следва, но е на около километър. — Добре, Призрак, в местните обяви за недвижими имоти има празна къща в Уинчестър. Доста е стара. От дълго време е на пазара, така че няма реална опасност някой ентусиазиран брокер да нахълта при вас. Гаражната врата не е с дистанционно управление, следователно няма да имаш проблеми с достъпа. Още два километра до отбивката.

Нейт изобщо не намали скоростта, когато зави. Али изпищя. За бога, искаше му се да не се налага да го прави. Напоследък беше достатъчно наплашена, а сега трябваше да се страхува, че може да загине при катастрофа.

— Първата вдясно. — Гласът на Бунтарката в слушалките беше ясен и отчетлив. — В края на пресечката завий наляво и карай, докато не стигнеш улица „Магнолия“.

В алеите пред малките, облицовани с дърво къщи, покрай които минаваха, бяха окачени баскетболни обръчи. В ъгъла на един двор стоеше забравено синьо детско велосипедче с три колела. От другата страна на улицата, ръчна, боядисана в червено, количка беше изоставена заедно с товара си от плюшени животни.

Слава богу, беше обедно време и дечицата от квартала си бяха по домовете, за да хапнат сандвич със салам „Болоня“, иначе тази малка маневра щеше да е много по-сложна.

— Сребристият Ескалейд току-що напусна магистралата. Движи се бавно — информира го Беки.

— Да, вероятно се опитва да ни чуе — процеди Нейт през стиснати зъби. Един от малкото недостатъци на Фантома.

— Завий наляво по „Магнолия“. Десетата къща вдясно. Бяла, с тъмночервен парапет на верандата…

— Виждам я.

— Гаражът е отзад. Ако е заключен…

— Взел съм си резачките — прекъсна я той.

Но когато загаси двигателя и се пусна по инерция до стария, паянтов, малък гараж, веднага забеляза липсата на каквато и да е ключалка.

Малките градчета. Боже, просто да се влюбиш в тях.

— Скачай долу, сладурче, и… — Мамка му! Нейт трепна. Отново я беше нарекъл „сладурче“. — … и повдигни тая врата да влезем, става ли?

— С удоволствие, скъпи — провлече Беки в слушалките, — но съм малко заета в момента. Да не говорим за петстотинте километра разстояние.

Нейт изобщо не обърна внимание на Бунтарката, докато наблюдаваше как Али, залитайки, приближава вратата на гаража. Аха, след четири часа седене на задната седалка на мотора, онези, които не бяха свикнали с това, стъпваха нестабилно. Тя се наведе, за да хване долната част на вратата и…

Исусе! Никой не бива да изглежда толкова добре в чифт износени дънки и кожени гамаши. Представи си я гола само по кожените гамаши и извратеното му съзнание щеше да експлодира. О, страхотно! Сега едва ли беше най-подходящото време за ерекция. Бяха на стотици километри от най-близката надеждна помощ, загадъчен агент беше по петите им и Бог знае какво ги очакваше в Джаксънвил, а какво правеше той?… Приведе се леко напред и дискретно подръпна панталоните си, тъй като пенисът му реши, че тъкмо сега е идеалното време да се появи в светлината на прожекторите.

Очевидно се нуждаеше от сериозна психоанализа, тъй като вероятността за неизбежна смърт в комбинация с гледката на Али в дънки и гамаши, не трябваше да предизвиква подобна интензивна физическа реакция. Това само затвърди убедеността му, че има нещо, което наистина не е наред с него.

Разбира се, ако възбудата по време на битка е някакво свидетелство за психически отклонения, тогава всеки мъж, когото познаваше, трябва отиде на психиатър. Нещо повишаваше неимоверно адреналина и въздействаше върху мъжката анатомия по същия начин, по който го правеше плаката от средната страница на Плейбой. А това беше един странен еволюционен феномен, който никога нямаше да разбере.

След като вратата се плъзна нагоре с пронизителен, дразнещ звук, Нейт бързо вкара Фантома в хладната, прашна вътрешност на гаража. Рафтовете по стените бяха пълни със стари, ръждясали кутии с боя, а мястото миришеше на мухъл и нафталин. Из застоялия въздух тежко се носеха частици прах.

Това определено не беше местният „Хилтън“, но за в краен случай ставаше.

— Затвори — инструктира той Али и тя протегна ръка, за да дръпне вратата надолу. Блузката се вдигна и оголи корема й. Проклетият червен скъпоценен камък в пъпа й улови светлината и сякаш му се подигра.

Супер, сега топките го заболяха едновременно с оная му работа. Можеше ли този ден да стане още по-съвършен?

— Сребристият Ескалейд претърсва квартала — информира го Беки.

Да, това е положението. Между другото, трябваше да знае, че е по-добре да се въздържа от риторични въпроси.

— Нека си търси — отвърна той, слезе от мотора и направи типичното приклякване, което всеки мъж на планетата владееше до съвършенство, за да намести гениталиите си в по-удобно положение. — Няма да ни намери. Превключвам на слушалка — информира той Бунтарката, свали шлема и пъхна в ухото си блутуут устройството. — Микрофон проверка. Микрофон проверка.