— Късно ли е да променя решението си?

Добре, че Призрака не ги чу заради силния грохот на Фантома, иначе щеше да използва шанса да я остави тук. Но Беки смяташе, че това малко пътешествие ще се отрази добре и на двамата.

— Само се дръж здраво — посъветва я тя, като я обгърна в бърза сестринска прегръдка. — Това е единственият съвет, който ще ти дам.

Али направи физиономия, преди да нахлузи шлема на главата си и предпазливо да се настани зад Нейт.

Тя се размърда, за да се намести по-добре, след това се плъзна напред и назад, докато намери правилното място.

А-ха. Едва сега започна да схваща. Да се возиш на задната седалка на мотор като Фантома беше много по-хубаво от всекидневната езда с господин Блу. Да не говорим и за силно еротичния акт — да обвиеш крака около мъжа, в когото си влюбена.

Беки тайничко се усмихна при мисълта за много дългия път, който Али имаше пред себе си.

Призрака даде знак с вдигнат нагоре палец и Беки изсвири. Дан Ман, Ози и Пати се спуснаха по металните стълби към работилницата в отговор на нейното изсвирване.

Леле! Бунтарката трябваше да признае, че Пати изглежда адски възбуждащо с дългата руса перука. И между другото, Дан непрекъснато хвърляше през рамо сластни погледи към жена си, което показваше, че напълно споделя мнението й.

Изчака двамата съпрузи да се качат на техния мотор, преди самата тя да сложи шлема и да се метне на седалката зад Ози.

Когато машината под нея оживя, младата жена видя през визьора си Франк, който слезе по стълбите и бавно отиде до големия червен бутон зад подвижния шкаф Крейфтсмън, пълен с инструменти. Широката му длан натисна бутона и червената предупредителна светлина започна да мига. Беки се обърна, за да проследи как една от стените на халето се плъзна наляво, докато на мястото й зейна черна дупка. Това беше началото на тунел, изкопан под северния ръкав на река Чикаго, който излизаше в един подземен гараж, две пресечки на запад. Миризмата на влажен бетон и застоял въздух проникнаха под шлема й, докато гледаше как Али се протяга зад широкия гръб на Призрака, за да вижда по-добре. Усмихна се, като си представи изненадата й.

Свещените тайни тунели на Батман!

Мда, понякога си имаше своите предимства да работиш в група, която изпълнява секретни правителствени поръчки. Бяха решили да изиграят класическата игра тука — има, тука — няма. Ако някой — например Мистериозния — ги следеше, и успееше някак си да ги открие, след като минат през тайния тунел, щеше да има шанс едно към три да проследи правилната двойка. Планът беше на магистралата да излязат три мотора с трима мъже и три руси жени, облечени от глава до пети в еднакви черни кожени костюми. Там всяка двойка, възможно най-скоро, щеше да се отклони в различна посока и на опашката, ако имаше такава, щеше да му се наложи да избира. Планът не беше съвсем надежден, но бе по-добър от нищо.

— Ребека!

Какво беше казала току-що за предимствата да работиш в група, която изпълнява тайни правителствени поръчки?

Е, това си имаше и своите недостатъци.

— По дяволите! — гласът на Франк, вибриращ от чувство на неудовлетвореност, все пак бе достатъчно силен, за да надвика трите ревящи мотора.

Беки трепна като погледна през рамо и го видя с две шепи, пълни с близалки. Добре, можеше съвсем точно да обясни защо тази сутрин беше напълнила джобовете на якето му с „Дум-дум“ с вкус на безалкохолна бира. Това не беше отмъщение заради гневното му избухване вчера, когато я беше принудил да си признае за компютърните уроци, които й даваше Ози.

Добре де, може би имаше малко общо с това… О, добре, това беше единствената причина, но този задник си го заслужаваше!

Изпитваше дяволска наслада, защото знаеше, че големият Франк Найт, човекът с непоклатима воля, не можеше да устои на тези малки близалки.

Това доказваше, че дори той имаше слабост.

За съжаление, слабостта му не беше тя.

Глава 10

Хей! Какво, по дяволите…?

Даган хвърли няколко сгънати банкноти с лика на Джордж Вашингтон на плота, грабна двойното еспресо от стреснатия барман и изскочи през вратата на малкото кафене на ъгъла на Ноубъл и Уест Дивижън точно навреме, за да види как три от чудовищните мотори на Черните рицари прелитат покрай него.

Трите облечени в кожа фигури, прилепени към гърбовете на мъжете, бяха дребнички и русокоси. Всяка една от тях можеше да е Алиша Морган.

Проклятие!

Бръкна в джоба си и извади малко устройство. Скочи в наетия нов джип, запали двигателя и се вля в трафика под съпровода на ревящите клаксони на ядосаните чикагски таксиметрови шофьори. Поглеждайки надолу към устройството в ръката си, той се намръщи на присветващата зелена светлинка.

Така…

Не бяха напуснали територията на Рицарите през предната врата. Снощи беше монтирал там сензор, който да го предупреди, когато портите се отворят. Беше проверил, че няма друг начин за влизане и излизане от мястото, освен през тази врата, което означаваше само едно: зоната на „Черните рицари“ АД беше снабдена с таен път за бягство.