— Добре. — Беки посочи четвъртия мотор в редицата. — Тази красота тук е Фантома. Той е El Diablo Sturgis Special
20 с 15 сантиметрови удължени вилки за окачване на предното колело, 6-степенна скоростна кутия Бейкър и 12 кубиков двигател с LBC изпускателни тръби21, които звучат като ад на колела. Тази сутрин смених единичната седалка с Краля и Кралицата22, така че сте готови за тръгване.Али благоговейно прокара ръка по черната кожена седалка.
— На английски ли говори досега?
— По-просто казано, Фантома е едно малко бижу — похвали се Беки, извади от предния джоб на гащеризона си парцал и започна да лъска вече блестящите вилки на предното колело.
— Много е хубав — рече Али ентусиазирано.
Хубав?
Моторът беше супер машина, усъвършенствана до n-та степен. Имаше мощен двигател с достатъчно… Добре, добре. Бунтарката трябваше да признае, че е хубав.
— Сама ли свърши цялата работа? — попита Али, докосвайки колебливо с пръст хромираната капачка на резервоара.
— Не. Всеки Рицар ми помогна при проектирането и изграждането на собствената си машина. Тя е толкова тяхно произведение, колкото и мое. Те ми дадоха вдъхновението, а аз се погрижих за техническото изпълнение и заедно инвестирахме в тях кръвта и потта си.
С изключение на мотора на Франк. При конструирането на Бос Хог
23 беше вложила кръв, пот иТози голям, глупав задник!
— И рисунките ли са твое произведение? Вчера забелязах, че има боя по тениската ти. — Али проследи с пръст извитата линия на един мотив, изрисуван с някаква призрачно блестяща сива боя върху ръчно изработения резервоар на Фантома.
— Да. По този начин се освобождавам… — Това беше нейното бягство от факта, че е лудо влюбена в мъж, който…
Не! Трябва да престане да мисли за него. Длъжна беше да се заеме с живота си и да спре да се вкопчва в детските си мечти — да спечели любовта на рицар в блестящи доспехи, който ще я отведе далеч на лъскавия си бял жребец.
Да, от вниманието й не убягна фактът, че фамилията на Франк е Найт
24 или че съвсем случайно се случи така, че Бос Хог е боядисан в блестящо перлено бяло.Каква ирония!
— Много си талантлива — каза Али, проследявайки лицето на фантома, едва забележим в средната част на резервоара. — Невероятно е как си направила призрачното лице да се появява от мъглата…
— Благодаря, аз…
— Готово ли е всичко? — Внезапно Призрака се материализира до тях.
Фантом се появява от мъглата? Призрака се материализира от нищото? Леле страхотно, перфектна хармония!
Беки погледна към рокерските обувки с дебела подметка на големите крака на Нейт и поклати глава.
— Сигурен ли си, че нямаш нужда от още огнева мощ? — попита невинно, докато го наблюдаваше как прибира трите куфара за оръжия в дисагите на Фантома.
В единия от тях беше снайперът му М-40 А5, с псевдоним Сиера. Към него принадлежаха разглобяемо устройство за нощно виждаше и сменяем магазин с 10 гнезда, който изстрелваше 7,62 х 51 NATO-патрони. На 900 метра този звяр развиваше повече кинетична енергия, отколкото Магнум 0,357 от упор. С няколко думи: страхотна поразяваща сила.
Бунтарката се надяваше някой ден Призрака да я научи да стреля с него, но той й беше казал, че най-напред трябва да се научи да пълзи, преди да започне да ходи, затова в момента се упражняваше с Ремингтън 7.
Но някой ден… Някой ден щеше да й разреши да вземе в ръце Сиерата.
Призрака й хвърли развеселен поглед, преди да се наведе, за да я обгърне през врата с тежката си ръка и да потърка кокалчетата на пръстите си в главата й. Това беше тя — малката сестричка на всички.
— Ще се върнем утре вечер — каза той. — Междувременно се постарай Шефа да не получи сърдечен удар.
— Ще се постарая — стисна го за ръката, — а ти внимавай междувременно да не застреляш някого. — И двамата погледнаха към издутите дисаги. — На какво да се обзаложим, че аз ще спазя по-добре моята част от сделката, отколкото ти — твоята?
— Умница — изръмжа той и преметна дългия си крак през мотора.
— Сега или никога, сестро — обърна се Беки към Али, когато Призрака запали двигателя на Фантома.
— Може ли да избера „никога“? — изкрещя младата жена, опитвайки се да надвика рева на мотора.
Бунтарката само се усмихна и тикна шлема в треперещите й ръце.
— Извини ме, ако бъркам, но не поиска ли самата ти да участваш в тази задача? Не беше ли ти тази, която отказа да каже къде е флашката, освен ако не ти позволят да отидеш с Призрака?
Беки трябваше да признае, че жената бе упорита. Ако Нейт фокусираше черния си лазерен поглед върху нея по този начин, тя вероятно щеше да се свие като играч на покер със слаба ръка, но Алиша само беше вдигнала високо брадичка, сякаш искаше да каже, че е невъзможно някой да я разубеди.
Сега бедната жена не изглеждаше толкова сигурна в себе си. Следващите й думи го потвърдиха.