Читаем Ад на колела полностью

Горката жена опита да се скрие зад Фъстъка. Това нейно действие всъщност доказа очевидния факт, че Беки трябва да постави проклетия котарак на диета… възможно най-скоро.

— Както казах — търпението на Шефа започваше да се изчерпва, — Али е получила по пощата флашка от Григ около седмица преди да дойде новината за смъртта му. И тя…

— Исусе, жено! И ти ни казваш едва сега?! — Лицето на Призрака беше такова, че можеше да причини кошмари на малките деца.

— Разбираш нещата погрешно… — започна Франк, но веднага беше прекъснат от Али.

— Бях забравила до тази сутрин, идиот такъв! — извика тя и Фъстъка се обърна, предупреждавайки го с леден поглед.

— Как може да забравиш такова нещо? — изстреля Нейт и пристъпи към Али. Фъстъка изсъска заплашително. — Кълна се, ще убия проклетия котарак! — изръмжа, стиснал юмруци от двете страни на тялото си, а ноздрите му пламтяха от гняв.

— Призрак — опита отново Франк, — затвори си устата, по дяволите, и ми дай шанс да обясня…

— Не забравяй, че знам къде спиш, Призрак — заплаши го Беки, нахлувайки в офиса.

О, прекрасно! Цялата банда е тук. Сега, ако най-после престанат да го прекъсват, може би, само може би, щяха да успеят да измислят план как да се доберат до проклетата флашка.

Беки се понесе напред и застана лице в лице с Призрака. Шефа отвори уста, но бързо я затвори, решен да види как ще се развие тази малка сценка.

Беше забавно особено като се има предвид, че носът на Беки се намираше на едно ниво с гърдите на Нейт.

Нима тази женичка си мислеше, че може да го изрита смъртоносно по пищяла?

— Ако падне дори един косъм от главата на Фъстъка — тя заби пръст в твърдите, мускулести гърди на Призрака, — някоя нощ, когато най-малко очакваш, ще те превърна от петел в кокошка.

Добре. Бунтарката нямаше да рита. Когато замисляше отмъщение, сроковете винаги бяха абстрактна величина и се целеше в най-ценните притежания на мъжа.

Щеше да си го отбележи надлежно.

* * *

— Това наистина ли е необходимо? Навън е почти тридесет градуса.

— Ами… — Беки погледна към Али, която колебливо опипваше меките като масло кожени гамаши, които й бе заела. — Да, необходимо е, но само ако искаш да запазиш горните три слоя на кожата си, в случай че катастрофираш.

— Мислиш, че може да катастрофираме?

Господи, помогни ми да не удуша тази превзета малка женичка.

— Не — въздъхна тя. — Но в живота няма гаранции.

— Недей да философстваш, докато съм облечена в кожа — оплака се Али и мушна ръце в джобовете на също толкова мекото лятно кожено яке.

— Ха! Нима кожата и философията се изключват взаимно? Обзалагам се, че Платон и Аристотел са носили кожи, докато са размишлявали върху основни житейски въпроси. Кожени сандали със сигурност.

— Хмм… — Али се наведе да вдигне Фъстъка, който беше твърде зает да обвива дебелото си тяло около краката й. Когато успя да се изправи и го придърпа към гърдите си, този предател — Не може ли проклетият котарак да покаже поне малко лоялност?! Все пак Беки беше тази, която почистваше котешката му тоалетна и се грижеше муцуната му винаги да е дълбоко заровена във „Фенси Фест“ — започна да мърка достатъчно силно, за да заглуши звуците на Пат Бенатар и нейния „Разбивач на сърца“.

Слава богу, че снощи се бе сетила да зареди айпода си. Още един ден с музика от 80-те и трябваше да си насрочи час за лоботомия.

— Дори не искам да мисля за бедните животни, които са изгубили живота си, за да мога да изглеждам шик на задната седалка на мотора. — Али промени тактиката си.

— Извинявай, ти същата жена ли си, която снощи изяде не един, а два хотдога с говеждо? Значи казваш, че нямаш проблем с животните в чинията, но не можеш да понасяш идеята за кожа на гърба си?

— О! — Али пусна Фъстъка на земята и глупавият котарак бе достатъчно нагъл, за да започне отново да се умилква около краката й.

Дори и малтретиране нямаше да го принуди да се откаже от неуместното си обожание. Това беше последната капка, която преля чашата. Отсега нататък щеше да бъде на суха храна. Косматият малък Юда беше достатъчно разглезен.

— Престани да спориш с мен, когато няма как да спечеля — помоли Али, която изглеждаше секси във всичката тази кожа, сложила свитите си в юмруци ръце на кръста.

Беки поклати глава и се разсмя. Горката жена правеше всичко възможно, за да държи далеч от съзнанието си факта, че през следващите петнадесет часа ще й се наложи да седи на задната седалка, сгушена до Призрака. Каквото и да се бе случило между тях двамата снощи, каквато и да бе причината тази сутрин да се обикалят като настръхнали лъвове, положението несъмнено щеше да се влоши още повече заради тясната площ на споделената мотоциклетна седалка.

— Извинявай — каза Али и се намръщи. — Обикновено не съм такава… такава… — Ръката й описа няколко кръга, докато търсеше точната дума.