Читаем Ад на колела полностью

Не че бившият агент на ЦРУ Даган Золнер нямаше желание да съблазни брюнетката. Много бързо можеше да я има гола и потна в леглото си — няколко комплимента, малко чувствена музика, чаша хубаво вино…

Това отново му напомни за уискито, което така и нямаше да опита. Две бяха нещата, които никога не смесваше с работата: алкохол и жени. Не беше ли това истинско безобразие? Проклятие! Денят вървеше от зле към по-зле. Защото вече не беше сигурен, че работи за добрите.

Ами… Честно казано, беше започнал да се съмнява в това още преди седмици — след като Алдъс му нареди да отвлече Алиша Морган и да я заведе при него.

Даган беше убеден, че толкова драстични мерки не са необходими.

След като бе следил жената в продължение на около три месеца, бе наблюдавал всеки неин ход и цялата й кореспонденция, беше стигнал до заключението, че тя е точно такава, за каквато се представя — детска учителка, водеща нормален, макар и малко скучен живот. Вероятността да е част от схема за продажба на държавни тайни срещу много пари беше също толкова голяма, колкото и включването му в някой курс за въздържание.

— Да ви предложа още нещо? — попита сервитьорка на средна възраст, промъкнала се до неговата маса. Тънките й като клечка крака стърчаха от чифт широки, високи до прасеца ботуши, което я караше да изглежда така, сякаш е стъпала в кофа. Заради ситните бръчици около очите и устните й и начина, по който размахваше небрежно пълния с напитки поднос, Даган можеше да заключи, че жената упражнява тази професия от няколко десетилетия.

Сведе поглед към тоника си, преди да й се усмихне. Това оказа обичайния ефект. Очите на жената се разшириха и бръчиците около устните й почти изчезнаха, когато му се усмихна в отговор.

— Благодаря — отвърна й той. — Засега не желая нищо.

— Добре, захарче — измърка тя, поставяйки на рамото му тънката си длан с дълги розови нокти от фибростъкло, — но ако промениш мнението си, просто ме повикай. Името ми е Шърли.

— Със сигурност ще го направя. — Даган й намигна и тя се изкикоти като младо момиче, след което понесе съдържанието на подноса към група буйни колежанчета в дъното на бара.

Бившият агент отпи от тоника и погледна към сепарето, в което седеше Алиша Морган.

Беше убеждавал Алдъс да го остави да се справи сам със ситуацията. За разлика от плана на сенатора да отвлече жената, Даган беше решил да я съблазни. Мислеше да я попита най-невинно за липсващите файлове, докато все още е гореща и задъхана в леглото. От опит знаеше, че интимният разговор между чаршафите може да даде добри резултати. А тя беше толкова дяволски… сладка. А и през последните три месеца в живота й не бе имало никакви мъже, което показваше, че не е от онзи тип жени, които скачат в леглото с някой красив непознат. Така че, дори да успее да я съблазни — е, добре, знаеше, че може — възникваше въпросът, дали изобщо иска? Може би не желаеше Алиша Морган да тежи на съвестта му?

Не. Определено не искаше.

Реши да смени тактиката и точно беше в процес на разработване на план, включващ възможността да се запознаят случайно, да се сприятелят и след това… И тогава я нападнаха.

Беше сигурен, че зад нападението стои Алдъс, въпреки уверенията на сенатора, че е невинен. Това изобщо не му хареса.

Даган беше напълно убеден, че дори файловете да бяха у госпожица Морган, тя е просто невинна пешка, попаднала в средата на… каквото и да беше това там, по дяволите.

Не се изненада особено от заминаването й след нападението. Нито пък беше учуден, че отиде в бившата месторабота на мъртвия си брат. В крайна сметка, какво би могло да накара една жена да се чувства в по-голяма безопасност от това да е обградена от куп бивши военни от спецчастите?

О, той знаеше всичко за Григ Морган и неговите приятели. И за работилницата им за мотори по поръчка. Поне така си мислеше…

Един поглед към подробния план на площта, върху която се бяха настанили „Черните рицари“ АД, го убеди, че всъщност не знае нищо.

По-рано същия следобед беше положил всички възможни усилия да се свърже със своя човек в ЦРУ — за щастие, все още имаше такъв, дори и след онзи ужасен инцидент в Ирак — за да получи повече информация. И се бе сблъскал с пословичната тухлена стена. Това го изуми, защото ЦРУ би трябвало да знае всичко.

Е, оказа се, че в Управлението не знаят абсолютно нищо за момчетата от „Черните рицари“. Според източника му, Рицарите бяха точно това, за което се представяха — група от бивши военни, които са сменили ножовете и пистолетите с гаечни ключове и други инструменти.

Хмм. Не.