Читаем Ад на колела полностью

В „Червената Далила“ имаше повече кожа, отколкото у стадо тексаски говеда. Черна, осеяна с множество сребърни капси. Всичко това беше доста стряскащо, дори без да чете надписите по фланелките.

И после… Тази Далила, собственичката на бара.

Всеки гост на заведението изглеждаше недостатъчно облечен в кожа, в сравнение с нея. Алиша изобщо не можеше да отгатне каква е възрастта й. Вечно млада беше най-точното описание за нея. Като филмовите звезди от старите ленти. И подобно на тях, фигурата й можеше да накара всеки пясъчен часовник да заплаче от завист. Разбира се, за това допринасяше и плътно прилепналият лъскав гащеризон от черна кожа, който подчертаваше всяка извивка на тялото й. Горната част на костюма изглеждаше така, сякаш е поръчан от специалния каталог на Виктория’с Сикрет.

Понякога Господ е щедър — започне ли да дава на някого, продължава да го прави без да спира.

Али погледна към жената, когато тя се понесе — нямаше друг начин, по който да се опише драматичното поклащане на тези умопомрачителни, облечени в кожа бедра — иззад бара и приближи към групата до джубокса. Ако Рицарите бяха кучета, щяха да започнат да дишат тежко.

Точно в този момент младата жена реши, че изобщо не харесва Далила — ако това наистина беше името на жената. И не защото е красива. Не, не. Али не можеше да я понася, тъй като тя успя да направи невъзможното. Обгръщайки с дългите си ръце шията на Нейт, Далила го целуна страстно по устата, след което се наведе и му прошепна нещо на ухото.

Именно тогава се случи. То. Невъзможното.

Нейтън Уелър, бивш сержант от морската пехота, а понастоящем агент на свободна практика към Министерството на отбраната, един леденостуден тип с буца лед, вместо сърце, се разсмя. И то не с обичайния за него сдържан смях. О, не! Той се разсмя толкова силно, че заглуши гърмящата музика. Цялото му тяло бе завладяно от смеха — отметнал глава назад, той се смееше с цяло гърло, а широките му рамене се тресяха. Това беше най-удивителното, най-странното нещо, което Али бе виждала досега.

Което все пак говореше положително за клиентелата на „Червената Далила“. И поради някаква причина категорично отказваше да мисли за това… ами… че това я дразни. Познаваше този мъж от дванадесет години и никога не го беше виждала да се смее така, което само доказваше, че всъщност не го познава изобщо.

Беше се убедила в това и по-рано. Винаги бе смятала, че речникът му е малко ограничен, а той я беше изненадал, изтърсвайки дума като импровизиран. Какво, дявол да го вземе, можеше да означава импровизиран?! Беше шокирана като си помисли, че може би неправилно го е…

— Има ли място за още един? — Дълбок, стържещ глас я изтръгна от съзерцаването на двойката до джубокса.

О, мили боже!

Не беше сигурна дали човекът, който се плъзна в сепарето срещу нея и Беки, беше добре дошъл за отвличане на вниманието, или не. Той имаше повече коса от някой дивак и корем, който изглеждаше в състояние да побере цяло буре с бира.

Непознатият й намигна. Усмивката му блесна, цялата в злато. Наистина, без майтап, всичките му предни зъби бяха от лъскаво, масивно злато. Небеса! Добре поне, че по тениската му нямаше изписани глупави лозунги. Младата жена го прие като спасение… Нима критериите й се бяха занижили, след като влезе в „Червената Далила“? По брадата на мъжа имаше следи от тютюн за дъвчене и Али беше готова да му даде бонус за интелигентност само защото беше решил да остави изписаните по дрехите реклами у дома.

Олеле! Денят наистина бе достигнал дъното.

— Разкарай се, Бъзард! — Беки махна с ръка. — Не се интересуваме.

— Ах, Бунтарке! Скъпа, остави дамата да говори сама. — Мъжът… — Бъзард? Сериозно? — фиксира отново тревожно безнравствения си поглед върху Али. — Ела с мен у дома тази вечер, мила. Ще ти предложа такава добра езда, че никога повече няма да си помислиш за седалката на Харли.

Исусе, Мария и Йоси…

— Хайде бе! — Беки завъртя очи. — Шърли ми каза, че онази ти работа е крива, също като застрахователните измами, в които се опита да ни накараш да инвестираме.

— Крив, ама в правилната посока. — Бъзард намигна отново, без да се притесни ни най-малко, че има жени, които са споделили интимните му тайни, нито пък отрече факта, че е участвал в престъпна дейност. Той се наведе напред — дъхът му миришеше на евтина бира и силни пури. — Извит е малко нагоре и удря точно на правилното място.

О, Боже!

Какво правя тук?!

* * *

Скоч.

Ето от това се нуждаеше. Хубаво малцово уиски. Лагавулин, ако можеше да избира. И докато беше на пътешествие в страната на собствените си фантазии, можеше да се впусне в един бърз флирт с брюнетката в ъгъла. Онази, която му отправи няколко срамежливи усмивки. Онази, чиято черна кожена пола и тениска на Мотли Крю с V-образно деколте вършеха чудеса за вдигането на онова, с което Бог го бе надарил доста щедро.

Да, бе! Ако изобщо му се предоставеше такава възможност.