Цялата тази работа с моторите беше само за прикритие. Всеки, който има поне елементарна военна подготовка би могъл да каже, че тези лоши момчета определено миришат на връзки с правителството. Което означаваше, че Григ Морган е бил свързан с правителството. Което от своя страна подбиваше доверието към претенциите на сенатор Алдъс, че на Морган му е писнало да бъде механик с мизерна заплата и е използвал уменията си, придобити в служба на чичо Сам, за да открадне строго секретни и потенциално опасни правителствени документи. Според Алдъс, Морган е бил планирал да продаде тези документи на черния пазар.

Да бе, точно така. И Даган беше милата малка фея на зъбките.

Започваше да подозира, че работата на добрия сенатор съвсем не е чиста. А това означаваше, че най-умното, което може да направи, е да се откаже на секундата от тази съмнителна задача, да замъкне задника си обратно във Вашингтон и да забрави, че изобщо някога е чувал името на сенатор Алън Алдъс.

Но нещо го задържаше до ъгловата маса, скрит в тъмните сенки на „Червената Далила“. И това нещо не беше брюнетката, която стана от мястото си, обезсърчена от очевидната му липса на интерес към нея, решена да премести своя джин с тоник и много хубавия си задник — О, мили боже! Той имаше формата на сърце! — в съседното помещение.

Почти изстена заради пропуснатата възможност, но не я последва, макар че винаги готовият му пенис се молеше да го направи.

Защото, независимо от това дали му харесва, или не — а това определено изобщо не му харесваше — бе позволил да бъде въвлечен в центъра на нещо, което обещаваше да се превърне в катастрофа с епични размери.

Така че щеше да направи онова, което умее най-добре. Да наблюдава. И да чака.

И тогава бившият сержант Нейтън Уелър обърна ледения поглед на черните си очи към него и целият план на Даган за вечерта се обърна на сто и осемдесет градуса.

Неговият човек от ЦРУ беше успял да му даде военните досиета на служителите от „Черните рицари“ АД и макар че черното мастило правеше петдесет процента от съдържанието на документите неразбираемо, проклетите неща все още можеха да бъдат четени като справочник за великите американски герои.

Мамка му! Много рядко се случваше един бивш агент да бъде наистина затруднен.

Но едно му стана ясно. Беше прекарал целия си съзнателен живот в претегляне на рискове и изчисляване на шансове и точно в този момент, когато погледна в очите на Призрака, Даган Золнер заподозря, че всичко се обръща против него. А като всеки умен човек, Даган знаеше кога да намали своите загуби и да се отдръпне, по дяволите!

Глава 7

— Може и да греша, но мисля, че Али и Призрака си падат един по друг — прошепна Ози в ухото на Нейт, след като Далила се върна на мястото си зад бара. Нейт хвърли кратък, незабележим поглед към масата, където седяха дамите.

— Имаш ли предсмъртно желание? — попита той хлапето напълно сериозно, макар само част от вниманието му да бе насочена към Ози, защото Бъзард — този задник! — посягаше през масата, за да хване ръката на Али.

— Целувчицааа… — пропя Ози. — Падаш си по нея. — Не се отказваше той. — Имам право, нали? Ти я харесваш! — Без да изчака отговор, хлапакът съобщи на останалите с весел глас: — Нейт Уелър — Призрака, известен още като господин Безчувствен, има чувства.

Мили Боже!

Какво им става на всички днес? Първо Далила, а сега и Ози. Да не би да има неонов надпис на челото си?

— По-добре стой далеч от мен — посъветва колегата си, мятайки още един бърз поглед към сепарето. Сега Бъзард — този чекиджия! — се беше излегнал на половината маса и шепнеше нещо в ухото на Али, а тя беше достатъчно луда, за да се смее на онова, което й говореше безнравственият стар пръдльо.

— Но, пич, това е толкова сладко, толкова роман… — Нейт сграбчи не особено нежно ръката на хлапето и го дръпна в ъгъла зад джубокса. Шефа ги изгледа раздразнено, но продължи разговора си с Дан. — … тично — довърши Ози, разтривайки горната част на ръката си, където Призрака го беше стиснал. — Внимавай със стоката ми, човече! Дамите обичат тези оръжия. — Той стегна бицепсите си и сведе глава, за да даде по целувка на всяко едно от своите „оръжия“.

— Не знам какво си мислиш — изръмжа Нейт, — но между мен и Али няма нищо. Тя е само по-малката сестра на най-добрия ми приятел. Край на историята.

Наистина, наистина му се искаше това да е краят на историята.

— Но гласът й е толкова щастлив, толкова слънчев — не спираше Ози, което припомни на Призрака един доста унизителен момент от днешния му ден. Нима хлапакът…? Да, действително имаше дързостта да пърха с мигли и да го гледа с широко отворени очи.

Наистина искаше да умре. Беше ясно като бял ден.

Втренчи се в Ози, надявайки се да осъзнае колко е близо до смъртта. Той обаче не го разбра.

— Мисля, че трябва да я поканиш на среща — обяви младежът и многозначително размърда вежди.