Читаем Ад на колела полностью

Младият мъж изруга яростно под нос и сведе поглед към масата. Изведнъж Али почувства, че й се повдига. Ужасно предчувствие натежа като камък в стомаха й.

— Нейт и Григ бяха на мисия в Сирия — започна Франк. — Преди да успеят да завършат задачата си, са били заловени от тангоси, хмм… терористи и са били измъчвани в продължение на три дни. Нейт успял да се измъкне. Но Григ е нямал този късмет.

И спря. Просто спря да говори.

Али трескаво се огледа за кошче за боклук. Без майтап, щеше да повърне. Беки сигурно бе разпознала изражението на лицето й, защото скочи и преди напъните да започнат, под носа й бе пъхнат пластмасов контейнер за смет. С първия пристъп изхвърли колата, която беше изпила. Вторият бе от синя каша. Докато гледаше надолу към повърнатите течности, които покриваха няколко смачкани листа хартия и изхвърлени самозалепващи се бележки, осъзна, че въпреки недотам изисканата й реакция на предоставената току-що информация, без съмнение Франк й бе дал кратката и цензурирана версия. Ако разказите за мъчения изобщо можеха да бъдат кратки и цензурирани.

По дяволите!

Слюнка, топла и кисела, изпълни устата й, но нищо друго не излезе след нея. Слава богу! Сякаш днес не бе изтърпяла достатъчно унижения, та сега трябваше да повърне пред всички тези силни хора, които без съмнение имаха и железни стомаси.

Сигурно я смятаха за голяма страхливка. Най-вероятно си мислеха: „Нищо чудно, че Григ не й е казал истината — тя е като безгръбначно мекотело.“

Чудесно. Просто… чудесно.

И може би бяха прави. Може би брат й се беше съмнявал, че ще се справи с истината. Желанието да заплаче беше отново там, но някой успя да я разсее, като й предложи кърпичка. Али преглътна срама и ужаса и избърса устните си, преди да остави кошчето.

Колебливо насочи вниманието си към групата и бе едновременно поласкана и доволна да отбележи, че по нито едно от лицата не беше изписано неодобрение, разочарование или огорчение. Всъщност повечето от тях изглеждаха опустошени, точно както се чувстваше самата тя, което накара сълзите да бликнат отново. Премигна бързо и пламенно си пожела поне миг уединение. За съжаление, усамотението нямаше да й помогне да разбере какво става. Да остане и да чуе останалата част от историята — независимо колко е ужасна — бе единственият начин, който щеше да й помогне да си изясни ситуацията.

Пое си дълбоко въздух, сгъна кърпата на прецизен квадрат и зададе единствения въпрос, от чийто отговор се нуждаеше:

— Защо?

— Защо са били заловени и измъчвани? — повтори спокойно Шефа, сякаш не бе прекарал последните няколко минути наблюдавайки я как губи самообладание.

Али кимна, въпреки че част от нея искаше да запуши с пръсти ушите си и да затананика ла-ла-ла, поклащайки глава. Незнанието наистина е блаженство понякога, но бе стигнала твърде далеч, за да се откаже. Искаше да знае всичко. Трябваше да знае всичко.

Франк сведе неохотно поглед към големите си ръце, обгърна внимателно с длани чашата с кафе и поклати глава:

— Не знаем. Доколкото можем да кажем, те просто са се озовали на грешното място в грешното време. Терористите, които са ги отвлекли, не би трябвало да се подвизават в този район, като се има предвид, че Сирия и Ливан не са в топли междусъседски взаимоотношения. Всички наши източници сочат, че е било случайност. Много лош късмет. Григ и Нейт са били на път към целта си, когато колата им е била нападната от бойци на Хизбула.

Младата жена потръпна и отново насочи пълния си със сълзи поглед към приятеля на брат си. Квадратната челюст на Нейт бе стисната толкова силно, че можеше да разтроши гранит. Тогава Али си спомни.

— О, боже мой! Онзи ден те ударих. Ти си бил измъчван, а аз те ударих. Аз… Толкова съжалявам, Нейт. М-моля те, прости ми!

Тя изхълца и една непокорна сълза се плъзна по бузата й. Гърдите я стягаха толкова силно, че се зачуди как сърцето й продължава да бие в толкова тясно пространство. Беше ударила човек, патриот, който бе жертвал твърде много, и съвсем наскоро е бил измъчван.

— Няма какво да ти прощавам — едва успя да изрече той. — Аз съм този, който трябва да съжалява.

Моля?

Тя избърса самотната сълза с треперещи пръсти.

— За какво? Какво си направил, за да съжаляваш? Не е твоя вината, че си се измъкнал, а Григ не е успял.

Беки издаде странен, сподавен звук и погледът на Али се стрелна към нея. Тя бършеше с оръфания край на изцапаната си с грес и боя тениска огромните сълзи, които се стичаха по зачервените й бузи.

Какво, за бога, става тук?

Ужасът, изписан по лицата на мъжете, и страданието в очите на жените бяха породени не само от смъртта на Грег или собствената й ненавременна проява на насилие.

— И така — заключи тихо Дан, като прегърна през рамо съпругата си, която също се бе разплакала, — ако не е заради Бразилия или пленяването от ливанците, какво друго може да е? Преди тези задачи Григ не беше поемал мисия повече от два месеца.