Читаем Ад на колела полностью

— Това е — разпери ръце Али. От изтощение и безсилие гласът й беше прегракнал. — Не съм сторила нищо. Аз съм детска учителка, за бога. Най-вълнуващото нещо, което ми се е случвало през последните месеци, ако не броим следенето и нападението, е дървеният паркет, за поставянето на който моят хазаин най-после намери време. Така че по-уместният въпрос е в какво сте замесени вие, момчета или по-точно в какво е бил замесен Григ и защо някой смята, че притежавам нещо, което иска?

Внезапно въздухът се изпълни с напрежение. Струваше й се, че сякаш всички се страхуват да помръднат, като елен, замръзнал пред фаровете на кола. По дяволите, сигурно я мислеха за напълно сляпа или за голяма глупачка. В момента, в който алармата на детектора, монтиран в предната част на халето се разпищя, беше разбрала без капка съмнение, че те не са обикновени механици. Беше й дошло до гуша, особено от мъже, които отказват да повярват, че могат да й се доверят. Удари с юмруци по конферентната маса и се изправи. Столът й се плъзна назад с пронизителен стържещ звук.

— Чуйте ме добре, дявол да го вземе! — Шест чифта очи се разшириха от изненада. Сигурно смятаха, че има закон, който забранява на учителите в детската градина да ругаят. — Знам, че това не е обикновена работилница за мотори. За колко глупава ме вземате? — Махна с ръка към редицата супермодерни компютри и ги изгледа гневно. — Мислите ли, че наистина бих повярвала, че е нормално група механици да оборудват работилницата си с апаратура за аудио- и видео наблюдение? Да не споменавам факта, че всички сте въоръжени.

— Али… — Дан се размърда в стола си.

— Ти носиш нож, прикрепен в горната част на десния ботуш и пистолет в колана на дънките си — прекъсна го тя. Беше очевидно, предвид вдигнатите вежди на всички около масата, че бе успяла да ги изненада отново, този път с точността на наблюденията си. Почувства, че е права и продължи нататък: — Нейт е въоръжен по същия начин, само че ножът е под ризата му, в кания, прикрепена към десния джоб на панталона. — Обърна се към Франк. — Ти не носиш пистолет, но имаш поне два ножа, единият на кръста, а другият — закрепен към прасеца ти. Може би имаш и други, ако съдя по внимателния начин, по който сядаш, но не съм съвсем сигурна.

— По дяволите, дайте на момичето златен медал — засмя се Беки и й намигна одобрително. — Очевидно големият брат е научил сестричката си на някои неща.

— Идея си нямаш колко много — отвърна тя, изпитвайки симпатия към младата жена. Поне някой в тази стая я възприемаше на сериозно. — Итън, ъъъ, или Ози — посочи с палец през рамо към младежа — поне не се опитва да скрие оръжието си.

— Викай ми Ози, кукло — обади се той и се наведе над клавиатурата, като прегладнял човек над чиния пълна с храна. — Няма нужда да крия оръжията си. Предполагам всеки трябва да види какво го очаква, ако реши да се ебава с мен.

— О, човече — простена Дан и завъртя очи. — Докато се усетим, хлапакът ще започне да работи гол до кръста, с патрондаш през гърдите и червена кърпа, вързана около главата.

— Аха! Значи си гледал някой и друг филм. — Ози се завъртя в стола, а очите му светнаха дяволито. — „Рамбо“, а? Ето ви нещо от Рамбо — снижи глас — „Те проляха първата кръв, а не аз…“.

— Що за лай… ъъъ глупости? — намръщи се Дан Ман.

— Да не би да седиш там и да обиждаш Сталоун? — попита Ози, заемайки поза, сякаш се кани да застане в защита на Италианския жребец13.

— Не, аз седя тук и обиждам теб. Теб глу…

Наистина ли щяха просто да си разменят закачки, пренебрегвайки напълно факта, че тя ще рухне всеки момент?!

— Вижте — почука с пръст по масата, за да привлече вниманието им, — по-добре някой бързо да ми даде някои отговори или… или ще започна да крещя!

Почти трепереше от страх, безсилие и умора.

Не всеки ден се случваше да я нападнат, почти да се сблъска с преследвача си, да шофира през половината страна и да открие, че брат й наистина е пазил тайни от нея в продължение на години. Освен това се бе превърнала в мишена и я подслушваха. Почувства, че животът й придобива относителните размери и кинетичната енергия на цунами, а тя не разполагаше с нищо, освен с двете си ръце, за да се защити срещу предстоящата атака. Но човешките длани не бяха в състояние да спрат чудовищна вълна. Вълната просто щеше да я помете, без да забележи колко крехко е слабото й тяло.

А сега, стоеше в стая с най-близките приятели на Григ, които сякаш предпочитаха да се карат помежду си, отколкото да й помогнат да разбере какво, по дяволите, става тук.

Да му се не види!

Беше на ръба да се разплаче отново.

— Ние сме малък екип, който работи по договор с министерството на отбраната — спокойно съобщи Шефа, без да обръща внимание на разправията между Ози и Дан.

Какво каза току-що? Сълзите, които заплашваха да потекат, изчезнаха като мираж в пустиня, щом се обърна и зяпна Франк.

Ами… че то било… изключително лесно.