Читаем Ад на колела полностью

Леката насмешка в буреносносивите очи на мъжа срещу нея я увери, че той е имал намерение да отговори на въпросите й още от самото начало.

Добре! Два пъти, да му се не види! Благодарение на раздразнението си бе избухнала без видима причина, което бе просто перфектно. Сякаш да гледаш как двама мъже тършуват из бельото ти и да бъдеш принудена да им дадеш мръсните си бикини, не е достатъчно унижение за един ден.

— Добре… — Тя се протегна и придърпа стола към себе си, опитвайки да се успокои, и седна разтреперана. Приливът на адреналин се оттече от тялото й и изведнъж Али се почувства като мокър парцал — отпусната и безжизнена. Това било значи. Най-накрая… истината; поне повече, отколкото брат й бе споделил. О, отново да му се не види! Сега наистина ще заплаче. — Вие, момчета, сте… какво? — Подсмръкна и се стегна, за да не рухне пред останалите. — „Непобедимите“?

Ози избухна в смях, приключи словесния си двубой с Дан и се включи в разговора.

— Влюбен съм в теб, жено. Кълна се, че ще бъда най-добрият съпруг на света! Да, ние сме „Непобедимите“, само че по-млади, по-красиви, със страхотни мотори и истински куршуми.

Аха. Значи сравнението с „Непобедимите“ не беше разбрано добре. Съобщението е прието. Високо и ясно.

— Аз май пак нещо не схващам — измърмори Дан.

— Пич, разбира се, че не схващаш — отвърна Ози. — Филмът е създаден преди по-малко от двадесет години…

— Значи тогава сте… шпиони? — Али го прекъсна преди двамата с вечния му противник да започнат отново.

Дан Ман завъртя очи и въздъхна възмутено.

— Защо всеки се прехласва по шпионите? От всички наши задачи, тези, които включват шпионаж, обикновено са най-скучни. Много седене в очакване перфектното парче информация да падне право в скута ти. Не, благодаря. Дай ми спасителна мисия или заличаване на врага.

По дяволите, явно нямаше да спечели никакви приятели, като се опитва да ги категоризира. За щастие, Франк й се притече на помощ.

— От време на време правим прониквания за събиране на информация, което може да бъде сметнато като типичен шпионаж, но в повечето случаи правим онова, което американското правителство трябва да направи, но не може да си позволи да направи открито.

Добре, добре. Не трябваше да обяснява това точно на нея. Достатъчно дълго бе живяла с Григ, който служеше в морската пехота, за да чете между редовете.

— До-о-бре — прошепна тя, докато вдигаше кока-колата към устните си, но спря по средата на движението и постави кутийката обратно на масата. — Добре — повтори по-силно. Все още се затрудняваше да асимилира факта, че бе получила отговорите толкова лесно. След години на спекулации и очакване Григ да се разкрие, изведнъж беше тук, с истината, подхвърлена й безстрастно.

Защо Григ просто не й беше казал? Защо не й се бе доверил достатъчно, за да…

Не.

Тези въпроси нямаше да я доведат доникъде. Особено след като единственият човек, който можеше да им отговори, си бе отишъл завинаги. Преглътна болката и зададе въпрос, който бе наистина от значение:

— Над какви задачи работеше брат ми? И какво общо има това с мен?

— Някой? — Шефа огледа хората около масата.

— Провалихме онази оръжейна сделка в Бразилия точно преди двамата с Нейт да тръгнат за Сирия — предположи Дан.

— Да — потвърди Ози, докато пишеше бързо по клавиатурата, — но там всичко мина чисто. Няма начин някой да открие кой е участвал. Трябва да е нещо друго.

— Призрак, възможно ли е Григ да е разгласил информация, която… не знам… по някакъв начин да е дала идея на някой, че Али притежава нещо ценно? — попита Франк.

Младата жена видя как лицето на Нейт се стегна и само по някакво чудо не се пръсна на хиляди парченца.

— Никога — процеди той.

— Да — изсумтя Дан Ман, — но всъщност не си бил в стаята с него, а от доклада ти става ясно, че е било адски болез… — Той млъкна внезапно и погледна към нея с леко позеленяло лице.

Али не беше глупава.

— Какво?! В коя стая не си бил с него? — Насочи цялото си внимание към Нейт. Сега той беше този, който бе готов да заплаче и… О, Боже! Тя наистина беше ужасена. — Нейт? — гласът й се пречупи. — Мили Боже, какво е станало?

Той хвърли студен поглед към другия мъж, показвайки ясно, че възнамерява да му откъсне главата.

Това беше лошо. Това беше много… много…

Франк я повика по име с дълбок и твърд глас.

Колебливо, поглеждайки за последен път студеното, безстрастно лице на най-добрия приятел на брат си, младата жена най-накрая обърна поглед към мъжа, застанал начело на масата.

— Аз съм този, който трябва да отговори — информира я той. — И не е нужно да споменавам, че това, което ще ти кажа, никога не трябва да напуска тази стая. Никога! Разбираш ли какво означава това? — Очите му бяха плашещо напрегнати.

Ако ти кажа, ще трябва да те убия. Това е шега, нали? Или може би не.

Тя преглътна, преди да кимне, усещайки, че това е повратната точка.

— Недей, Шефе — процеди Нейт.

Франк се обърна към него. Лицето му изразяваше едновременно примирение и мрачна решителност.

— Тя заслужава да знае, Призрак.