Читаем Ад на колела полностью

— Как може да проникнат в апартамента ти до известна степен? — попита Шефа, като се престори, че не вижда как Бунтарката пресилено завърта очи.

— Добре, виж… Това, което ще кажа може да ви прозвучи налудничаво и малко параноично. — Младата жена разтри слепоочията си, докато седеше изправила гръб в стола.

Според Призрака тя не беше спала повече от двадесет и четири часа и започваше да изпада в умствена летаргия. Състояние, при което тялото все още се движи, устата успява да каже няколко свързани думи, но мозъкът е изключил. Сбогом, ще се видим, хмм, някъде около четири часа.

Самият той бе изпадал в подобно състояние един или два пъти. Жената имаше нужда от сън и то скоро. Но първо им бяха необходими някои отговори, защото Алиша Морган беше дошла при тях натъпкана с такова количество електроника, че нямаше да се учуди, ако бельото й улови сигнал от космическия телескоп Хъбъл.

— Опитай се да ни разкажеш — предложи той. — Ние сме специалисти по параноичните и налудничави неща.

Али опита да се засмее, но стресът, под който се намираше, в комбинация с липсата на сън, направиха усилието й неуспешно. Младата жена прехапа устни. Погледът й се плъзна около масата, сякаш внезапно бе загубила самообладание, но след това започна да говори:

— Всичко започна седмица, след като научихме за смъртта на Григ.

Всички присъстващи се размърдаха с неудобство, включително и Франк. Тя продължи, като несъзнателно чоплеше с нокът металната халкичка за отваряне на кутийката безалкохолно. Кухият метален звук отекваше особено силно в напрегнатата тишина.

— Един ден се прибрах от работа и просто знаех, че някой е бил в апартамента ми.

— Липсваше ли нещо? Всичко ли беше на мястото си? — попита Ози, като се облегна на стола и прокара ръка през рошавата си коса. Хлапето може и да имаше лош вкус за тениски и музика, но IQ-то му направо излизаше извън скалата.

— Не, всичко си беше така, както го бях оставила, но имах това… това чувство. Знам, че звучи глупаво…

— Не е толкова глупаво, колкото си мислиш — увери я Франк. — Интуицията е мощен инструмент. Всеки един от седящите около тази маса, се е научил да й се доверява. Освен това, като се има предвид нивото на технологията, скрита в бельото ти, бих казал, че интуицията ти не е за пренебрегване.

Али му се усмихна с благодарност.

Явно днес трупам точки като твой герой нали, сладурче? Само ако знаеше какви диви фантазии за Беки се въртят в главата му, изражението й със сигурност щеше да бъде съвсем друго. Такова, каквото щеше да има някой, който е видял кварталния перверзник да се разхожда из детска площадка, пълна с деца, облечен с шлифер в средата на юли. Което описваше точно как се чувства, когато ставаше въпрос за Ребека Райхарт. Като мръсен старец с извратено подсъзнание.

По дяволите.

— Благодаря. — Али върна вниманието му отново към темата. — Това ме кара да се чувствам по-добре. За известно време бях започнала да мисля, че наистина съм луда. Сигурно ще ви прозвучи странно, но се радвам, че намерихте всички тези подслушвателни устройства в дрехите ми. Сега знам, че не съм си загубила ума.

— Значи се прибра от работа и усети, че някой е бил в дома ти — подкани я Ози. Както винаги, мозъкът на хлапака препускаше с десет стъпки напред, събираше информация и я подреждаше в разпознаваеми модели. — Какво стана след това?

— Нищо. — Али повдигна рамене и несъзнателно се плъзна малко по-надолу в стола. Жената скоро щеше да заеме легнало положение. — Поне за няколко дни не се случи нищо. Помислих си, че ставам параноичка, че може би личният ми радар се е побъркал, след като Григ ни напусна.

Франк мразеше евфемизмите, които хората употребяват, когато говорят за смъртта. Какво й е лошото на думата? Смърт. Мъртъв. Умрял. Тези думи бяха директни, прости и толкова по-кратки, отколкото „предал богу дух“, „ритнал камбаната“ или личният му фаворит — „гушнал букета“. Въпреки че технически погледнато последните две звучаха твърде лекомислено по негово мнение. Това вероятно беше така, защото се бе изправял пред смъртта и се бе разправял с нея през по-голямата част от живота си, и освен това предпочиташе да нарича нещата с истинските им имена.

Григ е мъртъв. Беше толкова просто и в същото време толкова сложно.

— Но седмица по-късно — продължи Али, — рано една сутрин, влязох в класната стая и… отново имах същото усещане. Сякаш някой е бил там. Но този път имах доказателство. Когато прегледах хронологията на компютъра си, забелязах, че някой го е включвал предишната вечер, около полунощ.

— Разбра ли какво са търсили? Кои файлове са отваряли? — попита Ози.

— Не… ъъъ… аз не съм толкова технически грамотна. Сега, като се замисля, предполагам, че може би трябваше да се обадя на една от онези фирми… „Гийк Скуод“ или каквито бяха там, за да видят дали ще могат да разберат какво е било правено с компютъра ми, но тогава училището излезе в лятна ваканция и аз започнах да го виждам и напълно забравих за случката.