Читаем Ад на колела полностью

Иронията, с която се отнасяха към позицията му, не оставаше скрита за него. Но нека да продължават спокойно с обсъжданията, с речите, със споровете и повторните дебати. Докато мудните копелета задвижат машината, той поемаше нещата в свои ръце, за да изпълни решенията.

Естествено, имаше и хора, които не разбираха това, както и такива, които със сигурност нямаше да го одобрят. Но кои бяха те, че да го съдят? Самодоволни глупаци, живеещи сигурно и стабилно в хубави малки домове, защитени от злото, което висеше като мазен, черен облак над по-голямата част от света.

Всички те бяха идиоти. Но могъщи идиоти, способни да разрушат безупречния образ, който толкова внимателно и съвестно бе градил през годините. Ако всичко вървеше според желанията му, в крайна сметка щеше да седне в Белия дом.

Закопча маншетите си с копчета от слонова кост и платина и нетърпеливо почука с пръст по волана.

Алиша Морган се беше оказала проблем. Тя имаше файловете, въпросът бе дали знаеше за тях, или не. Григ Морган й ги беше изпратил, доколкото успяха да установят малко след смъртта му. Претърсването на дома и на работното й място не даде резултат, което можеше да означава само една от двете възможности: тя или ги носеше със себе си, или ги бе скрила на друго място. Решението беше много просто — трябваше бързо да хванат жената. Да я отвлекат, да я разпитат и да вземат файловете. Лесно като детска игра.

Или поне би трябвало да бъде. За съжаление, човекът, отговарящ за това, имаше малък проблем със сценария.

Алдъс не понасяше твърде моралните хора, а бившият агент на ЦРУ Даган Золнер беше точно такъв. За жалост, Золнер безспорно беше най-добрият за тази работа. Ето защо Алдъс беше одобрил плана му просто да наблюдават госпожица Морган, докато агентът намери начин да получи информацията от нея, без да използва насилие.

Най-малкото беше съгласен да се съобрази с плана му за известно време. След това щеше да стане нетърпелив…

Сега имаше желание да сложи край на тази ситуация веднъж и завинаги.

Нескопосаният грабеж я бе принудил да избяга в Чикаго, което бе огромен трън в задника му.

Не мислеше, че Нейт Уелър знае нещо. Ако беше така, със сигурност щеше да се пречупи от адските мъчения на онези бойци от Хизбула, защото никой не знаеше по-добре от дяволските ливанци как да изтръгва истината от човек.

Разбира се, помисли си той с разяждащо безпокойство, момчетата от Хизбула не са успели да узнаят местонахождението на файловете, макар че Григ Морган беше в лапите им цели три дни. Може би не са толкова вещи в извличането на информация, както твърдяха самите те.

Тази мисъл беше повече от смущаваща. Единствената причина, поради която позволи на Уелър да живее, след като успя да избяга от жестоката смърт, която бе планирал за него, беше убедеността на сенатора, че копелето не знае нищо.

Ами ако грешеше?

Едва ли. Ако Уелър беше в играта, отдавна да е отишъл с тази информация при властите.

Никой не знае нищо за сделката, увери сам себе си и пое дълбоко дъх, за да се успокои. Всички, които знаеха, бяха мъртви… което го върна към сегашното затруднено положение. А именно — получаването на проклетите файлове от Алиша Морган.

— Уморих се да чакам, докато станете приятели с жената, Зи. Сега ще го направим по моя начин — инструктира с решителен глас той. — Изчакай я да си тръгне и я хвани. Намери тези файлове.

Господи, от ден на ден това се превръщаше във все по-голяма каша, а вече му беше писнало да се оправя с нея.

Вероятно щеше да бъде по-лесно и със сигурност по-целесъобразно, ако просто се отърве от жената, помисли си сенаторът и вдигна стъклото, за да се изолира от изпаренията от бензиностанцията. Вместо да наема Джони и неговите хора — онези три непохватни момчета от Лас Вегас, на които предпочиташе да възлага своите… мокри поръчки, да ограбят госпожица Морган, би могъл да планира една фатална автомобилна катастрофа, също като онази на агента от ФБР, който бе станал прекалено любопитен.

Това определено беше изкушаващо…

Но в ситуация като тази, краят не би бил успешен, ако се действаше прибързано. И убийството на американски гражданин на американска земя можеше да се окаже рисковано особено когато не беше сигурен, че смъртта й щеше да доведе до унищожаването на файловете.

Така че… щеше да запази този план за непредвидени ситуации.

Засега.

— Сър — Золнер звучеше нервно, — имам един въпрос.

— Какъв? — изръмжа той. С всеки изминал ден ставаше все по-нетърпелив с Даган Золнер.

— Вие ли наредихте вчерашния обир?

— Какво? — изломоти възрастният мъж, преструвайки се на невинен. — Не мога да повярвам, че ме обвиняваш в подобно нещо. Аз никога не съм одобрявал насилието и ти го знаеш.

— Тогава как ще наречете идеята си за отвличането на госпожица Морган?

— Наричам го необходимост, Зи. Освен това се надявам, че ще пипаш много внимателно.

Мълчанието в другия край на линията казваше всичко. Золнер, това отвратително праволинейно копеле, не беше съгласен с плана му.

Е, толкова по-лошо за него. Беше приключил с очакването агентът да се съгласи с неговия начин на мислене.