Читаем Жега полностью

— Спокойно, не е нужно да играеш повече, Ноа. — Той сбърчи вежди. — Не са напускали Гилфорд, нали? Подслушахме разговора ви от преди малко.

— Разбирам. — Той помисли няколко секунди, несъмнено превъртайки наум думите си, за да прецени дали няма да се окаже съучастник. — Казах й, че е полудяла.

— Съвестен гражданин.

Той отвори длани.

— Извинявам се, детектив. Знаех си, че трябва да ви се обадя. Навярно още не мога да се отърся от закрилническия си инстинкт към семейството. Дойдох, за да се опитам да я вразумя. Твърде късно, явно — промълви той. Ники сви рамене. — Кога разбрахте, че ги е откраднала? Докато говорехме?

— Не. Предупредителните звънчета започнаха, когато научих, че скърбящата вдовица си е купила пиано и е напуснала града по време на доставката. Кимбърли струва ли ти се като човек, който ще остави работата по безценните си антики на група хамали и малоумна бавачка? — Ники пристъпи до пианото и натисна клавиш. — Говорихме с управителя на сградата. Потвърди, че на сутринта хамалите са дошли с огромен сандък, но не помнеше да са си тръгнали с него. Явно му е убягнал от вниманието след объркването с токовия удар.

Ноа се усмихна и поклати глава.

— Еха.

— Знам, много лукаво, а? Така и не са излизали от сградата.

— Хитроумно — съгласи се Пакстън. — Много нетипично за Кимбърли Стар.

— Е, оказва се, че не е толкова умна, колкото си е мислела.

— Какво имате предвид?

Ники бе мислила по това отново и отново и сега всичко й бе кристал но ясно.

— Знаеше ли, че Матю е бил променил решението си относно продажбата на колекцията?

— Не, нищо такова не знаех.

— Е, така е станало. В същия ден, когато са го убили, е дошла жена от Сотбис, Барбара Диърфийлд, за да оцени картините. Била е убита, преди да се върне в офиса си.

— Това е ужасно.

— Вярвам, че убийството й е било свързано с това на Матю.

Над очите му надвисна сянка.

— Това е трагично, но не разбирам връзката.

— И аз не я разбирах. Все се питах, защо някой ще убива оценител? Тогава открих, че цялата колекция на Стар се състои от имитации. — Мъртвешка бледност заля като вълна лицето на Ноа Пакстън.

— Фалшификати? — Той зарея поглед по стените. Спря се на картина досами арката на вратата, скрита под забрало.

— Да, Ноа — натърти детективът. Вниманието му се върна на нея. — Цялата колекция.

— Как е възможно? Матю плати огромни суми за тези картини, все от уважавани дилъри. — Руменината се връщаше по бузите на Пакстън, обзе го превъзбуда. — Уверявам ви, че когато ги купихме, сред тях не е имало фалшификати.

— Знаем. Документите от застрахователя го потвърждават.

— Как тогава е възможно това?

Ники седна на страничната облегалка на диван, по-скъп от колите на повечето хора.

— Оценителката е направила собствени снимки, нещо като нейни бележки по огледа. Открихме ги във фотоапарата й — не съвпадаха с тези от застрахователите. — Хийт направи пауза, за да осмисли Пакстън думите й. — Между покупката на картините и оценката й някой ги с подменил.

— Това е невероятно. Сигурни ли сте?

— Напълно. И Барбара Диърфийлд е щяла да стигне до същия извод, ако е имала възможност да разгледа снимките си. Всъщност — добави Ники, — бих казала, че причината да я убият, е, защото някой не е искал тя да направи това откритие.

— Казвате, че Матю е опитвал да пробута фалшификати?

Хийт поклати отрицателно глава.

— Никога не би наел Диърфийлд, ако е знаел, че са фалшиви. А и след всички пари и его, вложени в малкия му Версай? Би се побъркал, ако можеше да разбере.

Очите на Ноа се разшириха.

— О, Боже. Кимбърли…

Ники стана и се разходи до картината на Сарджънт с двете момиченца, наслади й се за секунда и рече:

— Кимбърли е изпреварила другиго в кражбата на картините. Арестувах втора банда, която е влязла тук малко по-късно, по време на токовия удар, но са намерили само голи стени.

— Всички са се втурнали да крадат нещо без стойност.

— Кимбърли не е знаела това. Скърбящата г-жа Стар е мислела, че удря джакпота в отплата за нещастния си брак.

— И другите крадци явно също са смятали, че са ценни. — Пакстън посочи картините. — Защо иначе ще се опитват да ги откраднат?

Ники отстъпи от картината и се завъртя към него.

— Не знам, Ноа. Защо не ми кажеш?

Той се забави с отговора, докато преценяваше дали му задава реторичен въпрос или нещо по-остро. Едва ли му бе харесал настойчивият й поглед, но реши да опита с първото предположение.

— Знам ли.

Ако сутрешното изпълнение в патологията бе театър, това тук бе бразилско жиу-жицу, но вече й писваше да се боксира. Време бе за хватове и ключове.

— Познаваш ли мъж на име Джералд Бъкли?

Пакстън оформи устата си в увиснала подкова.

— Не ми звучи познато.

— Интересно, Ноа. Джералд Бъкли те познава. Той е портиер нощна смяна тук. — Ноа си надяна искрената физиономия. Бе почти убедителен — никак нелошо. Тя беше по-добра. — Втора подсказка. Бъкли е човекът, когото си наел за втората кражба по време на токовия удар.

— Това е лъжа. Дори не го познавам.