Читаем Жега полностью

— Ние? Ние, което ще рече „ти“, ще си паркираш задника, носителю на Пулицър, и няма да ми се пречкаш, докато издействам няколко заповеди от съда.

Руук седна.

— Заповеди за арест? В множествено число? — Заповеди за обиск, в множествено число. Трябват ми две, както и заповед за подслушване. — Тя погледна часовника си и изруга шепнешком. — Преполовихме деня, а ми трябват за вчера.

— Ъм, вярвам, че мога да съм ти от помощ, ако бързаш.

— Не, Руук.

— Лесна работа е.

— Казах не. Не се меси.

— Преди се намесих.

— След като не ме послуша.

— И ти набавих заповед за обиск. — Огледа се, за да е сигурен, че наоколо няма хора, и сниши глас. — След онази нощ, не сме ли вече на друг етап?

— Недей. Да започваш.

— Нека ти помогна.

— Не. Няма да звъниш на съдия Симпсън.

— Дай ми една причина да не го правя.

— Защото сега със съдията сме дружки по покер — каза тя и се ухили. Вдигна телефона. — Мога да му се обадя сама.

— Спиш с мен, после ми се подиграваш на теориите и крадеш приятелите ми. — Руук се отпусна на стола и скръсти ръце. — Заради това няма да срещнеш Боно.

Хоръс Симпсън даде заповедите и не пропусна да предупреди Хийт по-скоро да седне на масата за покер на Руук, за да може да си върне загубите. Хийт се замисли за всичките години, в които едва се бе добирала до съдии през какви ли не канали.

Заповедите се оказаха лесната част. Узна, че трябва да изчака няколко часа за подслушвателните устройства. Нямаше да стане. Излезе от кабинета на капитан Монтроуз и грабна чантата си.

— Сега какво? — попита Руук.

— Капитанът пренасочи една патрулна кола за мен. Тръгваме да изпълним заповедите. — Когато той се изправи, тя каза: — Съжалявам, Руук, в критичен момент сме. Това е само за полицаи.

— Хайде де, ще стоя в колата, обещавам. Горещо е, но ми открехнете някой прозорец. Казват, че е опасно да стоиш в кола насред жегата, но аз съм издръжлив, ще си взема вода.

— По-добре да стоиш тук и да разглеждаш доказателствата по тезата си. Имаш бяла дъска за разглеждане, имаш климатик и време. Много време. — Докато прекосяваше стаята, му рече: — Помни, мисли като детектив.

— По-лесно ще е да ме вземеш, така и така знам къде отивате. — Това я спря. Когато на прага се обърна към него, той каза: — Гилфорд и частен склад във Варик61.

Тя склони поглед към чантата си.

— Видял си заповедите ми, нали?

Сега той се ухили.

— Просто мисля като журналист.

Два часа по-късно Хийт се върна и намери Руук, вгледан в дъската.

— Измисли ли още теории?

— Всъщност, да.

Провери гласовата поща на настолния си телефон. Нямаше такава. Ядно подхвърли слушалката на вилката и погледна часовника си.

— Добре ли си? Да не е имало проблеми със заповедите?

— Напротив — отвърна тя. — Просто се нервирам заради подслушването. Другото мина чудесно. Повече от чудесно.

— Какво открихте?

— Първо ти. Каква е новата ти теория?

— Ами, така. Премислих всичко и вече знам кой е.

— Не е ли Агда?

— Защо? Агда ли е?

— Руук.

— Извинявай, извинявай. Добре. Малко е шашава. Не е Агда. Но си мислих за нещо, което каза за новото пиано. — Това наостри слуха на Ники. Тя обхвана с длани ръба на бюрото си и приседна на него. Той попита: — По-близо ли съм?

— Знам само, че не младея, докато те слушам да увърташ. Карай по същество.

— Когато я разпитваше, Агда каза нещо за това колко било великолепно пианото, та чак щяла да припадне, когато го извадили от сандъка. — Той направи пауза. — Кой носи пиана в сандъци? Вече никой.

— Интересно. Продължавай. — Всъщност, точно тази територия обхождаше и тя, и искаше да види неговите стъпки.

— Знаем, че са доставили пианото, защото го видяхме там след кражбата. И се запитах, защо ще го носиш в сандък, освен ако след това няма в същия сандък да изнесеш нещо?

— И какъв е изводът ти?

— Очевидно е. Доставчиците на пиана са параван за крадците.

— Това ли е крайният ти отговор? — Изражението й, докато го питаше, го накара толкова бързо да смени своето собствено, че Ники едва не прихна. Ала запази покерджийската си физиономия.

— Или… нека довърша. Със заповедите си отишла в Гилфорд и в някакъв личен склад. Не се отмятам от сценария с пианото, но казвам, че е… Кимбърли Стар. — Макар тя да не демонстрира реакция, Руук се оживи. — Прав съм, знам си! Мога да го прочета у теб. Кажи ми, че греша.

— Нищо няма да ти казвам. — Дойдоха Роули и Очоа. Хийт закрачи към тях. — Защо да си развалям забавлението?

— Показахме снимката на Бъкли — каза Очоа. — Двама го разпознаха. Не е зле.

— Ама никак. — Ники си позволи да пусне по гръбнака си тръпката от набиращото скорост разследване.

— Ще свидетелстват ли?

— Да — каза Роули.

Телефонът на бюрото й иззвъня и тя се хвърли към него.

— Детектив Хийт. — Тя закима, сякаш от другата страна можеха да я видят, и отговори: — Отлично. Чудесно. Отлично. Благодаря много. — Затвори.

— Подслушването започва. Отиваме на танци. — Поне веднъж нещата се движеха с нейната скорост.