— Още преглеждаме архивите. До момента имаме записи от това как на всеки два месеца, грубо казано, добавяш по една картина от колекцията на Матю Стар. Конкретно на тази снимка, някъде отпреди месец, носиш особено голямо платно. — Тя посочи към другия край на стаята. — Онази ей там. — Пакстън дори не се потруди да се обърне. Все така зяпаше снимката в ръцете си. — Но тази не ми е любима. — Тя кимна на Очоа, който свали покривалото от едно голямо платно, и рече: — Ето тази е.

Увеличена многократно снимка от същата камера.

— Според часовника на камерата е от секунда и шест десети след тази, която държиш. Платното е много голямо, г-н Пакстън. Твърде трудноподвижно, но и твърде ценно. Затова не сте рискувал да го носите сам. Вижте кой тъкмо свива зад ъгъла, понесъл задната част на картината.

Малката снимка падна на пода. В ъгъла на голямата се подаваше Витя Поченко.

Той отпусна глава, прегърби се. Пръстите му потърсиха опора в облегалката на дивана зад него.

— Ноа Пакстън, арестуван сте за убийствата на Матю Стар и Барбара Диърфийлд. — Ники погледна през рамо към колегите си. — Сложете му бел…

— Пистолет! — извикаха в един глас и посегнаха към своите собствени. Ники вече стискаше дръжката на своя Зиг Зауер в кобура на кръста й, ала докато се извърти, Пакстън вече я държеше на мушка.

— Извади го иззад една от възглавниците на дивана — каза Роули.

— Пусни го, Пакстън — каза Хийт. Не извади пистолета си, а пристъпи крачка напред, опитвайки се да намери удобна позиция, за да го обезоръжи. На свой ред той отстъпи две крачки назад, далеч от обхвата й.

— Недей — каза. — Ще стрелям. Ще стрелям. — Ръката му се тресеше и Ники се опасяваше, че може да стреля по случайност, затова не помръдна. А и Роули и Очоа бяха зад нея. Посегне ли към него, някой изстрел можеше да улучи я единия, я другия.

Възнамеряваше да си спечели време, като накара Пакстън да говори още.

— Това няма да ти помогне, Ноа. Никога не помага.

— Ще е грозно — каза Очоа.

— Не сглупявай — предупреди го Роули.

— Тишина. — Пакстън запристъпва заднешком към входа.

— Знам какво ти се върти в главата. Търсиш начин да се измъкнеш. Не можеш. — Зад себе си Ники чу тихите стъпки на Роуч, които обграждаха Пакстън. Продължи да говори, за да им даде възможност да го сторят. — Знай, че отпред има патрулна кола и униформени полицаи във фоайето. Същият отряд, който те следи от сутринта, когато Бъкли те издаде.

— Вие двамата. Спрете. Кълна се, ако мръднете, започвам да стрелям.

— Правете каквото каже. — Хийт се обърна с лице към тях и каза: — Момчета, чувате ли? Наистина. — Ники се възползва от позата си, за да скрие от полезрението на Пакстън извадения си Зиг. Отпусна ръка и долепи пистолета към задната част на бедрото си, когато отново срещна очите на Пакстън.

Междувременно той отстъпи още крачка. Свободната му длан легна на бравата. — Всички, назад.

Останаха по местата си. Ники все така се опитваше да го разубеди, макар зад себе си да стискаше здраво оръжието си.

— Ти си по смятането, нали? Какви мислиш са шансовете ти да стигнеш до улицата?

— Млъкни. Мисля.

— Не, не мислиш.

Ръката му затрепери още по-силно.

— Какво значение има? Прецакан съм.

— Но не си мъртъв. На кого ще се повериш — на адвокат или на погребален агент?

Той сякаш наистина се замисли, движейки уста в безмълвен вътрешен диалог. И точно, когато Ники си мислеше, че ще се осъзнае, той блъсна вратата навън. Тя вдигна оръжието си, но той вече бе изхвърчал в коридора.

След това всичко се случи бързо. Ники се втурна към вратата, която се тръшна след Пакстън. Зад себе си чу извадени пистолети, стъпки и Роули на радиостанцията си:

— Заподозреният бяга. Въоръжен, повтарям — въоръжен с пистолет, на шестия етаж. Преследваме.

Хийт заби гръб в стената, от едната страна на вратата, насочила Зиг-а си към земята в стойка „равнобедрен триъгълник“.

— Прикривайте ме — извика тя. Очоа реагира като на пружина. Приклекна на едно коляно, хванал своя Смит и Уесън с една ръка, а с другата — бравата.

— Когато кажеш — каза той.

Без да чака, детектив Хийт спокойно рече:

— Давай.

Очоа й отвори. Ники се завъртя с касата за опора и насочи пистолета си към коридора. Спря, без да сменя стойката си, тръсна глава и измърмори:

— Мамичката му да…

Очоа и Роули също се подадоха, също спряха. Роули тихо каза по радиостанцията:

— До всички, имаме заложник.

На половината път към стълбището стоеше Руук, а зад него се криеше Пакстън, насочил пистолета към главата му. Журналистът направи физиономия и овчедушно предположи:

— Ами, явно е бил Ноа.

20.

— Стига си шавал — каза Ноа Пакстън. Руук понечи да извърне глава, за да каже нещо на нападателя си, но Пакстън натисна слепоочието му с дулото.

— Ох. Стига де.

— Казах да стоиш мирен, по дяволите.

— Прави каквото ти казва, Руук. — Ники не отпускаше пистолета си и държеше на мушка малкото, което се виждаше от Пакстън зад човешкия му щит. Знаеше, че Роули и Очоа правят същото.

Руук вдигна вежди в знак на разкаяние и я изгледа като хлапе, току-що счупило холната лампа с бейзболна топка.

— Много съжалявам.

— Руук, тихо — повтори Ники.