В ъгъла на една малка стаичка, зад техника, който записваше обажданията, Ники и Руук седяха на сгъваеми метални столчета, опрели колене. Отдушникът свистеше и Хийт бе помолила да го изключат, за да слуша по-добре, затова сега се задушаваха.

На плазмената конзола затрепка синя линия.

— Улавяме нещо — каза техникът.

Хийт сложи слушалките. Сигналът „свободно“ измърка. Дишането й се учести, както преди набега в Лонг Айлънд, само че този път не успя да се овладее. Сърцето й биеше в диско ритъм, докато тя не чу припукване — някой вдигна, — а то пропусна удар.

— Използвам пряката ти линия, защото не искам рецепционистката да знае, че ти звъня — каза Кимбърли Стар.

— Добре… — Ноа Пакстън звучеше предпазливо. — Не разбирам защо не.

Ники попита с жест дали записват. Техникът кимна.

Кимбърли продължи:

— Ще разбереш, Ноа.

— Има ли нещо? Звучиш странно.

Ники примижа, съсредоточавайки се единствено в гласовете и обкръжението им. През слушалките звукът бе много чист. Чуваше всеки нюанс. Пневматичният офисен стол на Ноа изсъска. Кимбърли преглътна с мъка.

Ники я чакаше да заговори.

— Трябва да ми помогнеш с нещо. Знам, че все вършеше разни работи за Матю и искам да помогнеш и на мен.

— Разни работи? — Тонът му още бе предпазлив.

— Стига глупости, Ноа. И двамата знаем, че Мат правеше много сенчести далавери, с които се занимаваше ти. Искам да направиш нещо такова и сега.

— Слушам — каза той.

— Картините са у мен.

Ники се усети, че стиска юмруци от напрежение и се насили да ги отпусне.

Столът на Пакстън проскърца.

— Моля?!

— Да не би да говоря чужд език? Ноа, колекцията. Не са я откраднали. Взех я. Скрих я.

— Ти?

— Не лично. Едни хора, докато ме нямаше в града. Все тая. У мен са и искам да ми помогнеш да ги продам.

— Кимбърли, луда ли си?

— Мои са. Нямам застраховка. Заслужавам нещо от всичките години с тоя копелдак.

Сега Хийт преглътна с мъка. Нещата се навързваха. Сърцето й блъскаше.

— Какво те кара да мислиш, че знам как да ги продам?

— Ноа, трябва ми помощ. Беше човекът, който оправяше бакиите на Матю, сега искам да си моят. И ако няма да ми помогнеш, ще намеря някой, който да иска.

— Чакай, чакай, Кимбърли, забави. — Още едно пневматично просъскване и Хийт си представи как Ноа Пакстън се изправя зад бюрото си във формата на конска подкова. — Не звъни на никого. Слушаш ли ме?

— Слушам — отвърна тя.

— Нека поговорим. Има решение, просто пази самообладание. — Той направи пауза и попита: — Къде са тези картини?

У Ники се надигна вълна очакване и я понесе, докато не се почувства безтегловна на гребена й. Около виниловия предпазител на една от слушалките й се плъзна капка пот.

— Картините са тук — каза Кимбърли.

— Къде е това „тук“?

Кажи го, помисли си Ники, кажи го.

— В Гилфорд. Готино, а? Търсят ги къде ли не, а картините не са излизали от сградата.

— Добре, чуй ме. Не звъни на никого, просто се успокой. Трябва да го уточним лице в лице, става ли?

— Става.

— Добре. Стой там. Ей сега идвам. — И затвори.

Ники свали слушалките. Когато Руук свали своите, каза:

— Казах ти. Познах. Била е Кимбърли. Ха! Къде ми е петакът? — Той вдигна длан.

— Ъм, не сме по петаците.

Руук се изправи.

— Слушай, по-добре да стигнем там преди Ноа. Ако тази жена е убила съпруга си, кой знае какво още ще направи.

Ники се надигна.

— Благодаря за съвета, детектив Руук. — Той й отвори вратата и излязоха.

19.

Хийт, Роули, Очоа и Руук прекосиха фоайето на Гилфорд и стигнаха до асансьорите. Когато се отвориха вратите, Ники постави длан на гърдите на Руук.

— Опа, къде си мислиш, че отиваш?

— С теб.

Тя поклати глава.

— Няма да стане. Оставаш тук.

Автоматичните врати все така се мъчеха да се затворят. Очоа ги подпря с рамо, за да не подскачат.

— Хайде де, направих каквото ми каза. Мислих като детектив и заслужавам да съм с теб, когато я приберете. Заслужих си го. — Когато и тримата детективи прихнаха, Руук реши да предложи нещо по-умерено. — Ами ако само чакам в коридора?

— Когато арестувах Бъкли, ми каза същото.

— Добре де, веднъж бях нетърпелив.

— А при набега в Лонг Айлънд, какво направи, когато ти казах да стоиш отзад?

Руук подритна с върха на обувката си ръба на килима.

— Виж, това започва да ми прилича повече на съвещание с алкохолик, отколкото на арест.

— Обещавам, няма да те караме да чакаш дълго. Все пак — рече тя с насмешлива тържественост, — заслужил си си го. — Тя и Роуч се качиха в асансьора.

— Само заради това ще взема да напиша статия за нещо друго.

— Ще ми разбиеш сърцето — подметна тя, докато вратата се затваряше.

Когато детектив Хийт влезе през предния вход на апартамента, откри Ноа Пакстън сам в хола.

— Къде с Кимбърли?

— Няма я.

Роули и Очоа се разположиха от двете страни на Ники.

— Проверете всички стаи — нареди тя. Роуч поеха по коридора.

— И там я няма — рече Пакстън. — Вече проверих.

— Око да види, ръка да пипне. Странно, но полицията уважава този принцип. — Обходи с поглед отрупаните с картини стени, както преди, от пода до тавана. Забрави да мига. — Картините. Пак са тук.

Ноа се престори, че споделя объркването й.

— И аз не разбирам. Тъкмо се опитвах да разбера откъде са се взели.