Руук излезе и се върна с чаша вода, която Кимбърли погълна рязко. На половината тя се задави и я изплю на килима, закашля се и захриптя, а накрая кашлицата й премина в плач. Ники седна до нея, но не я докосна. След миг Кимбърли се извъртя, скри лице в шепи и се затресе в сподавени хлипания.

След още десет дълги минути, без да обръща внимание на никого около себе си, Кимбърли се пресегна към чантата си, извади шишенце с хапчета и с остатъка от водата в чашата глътна едно. Издуха носа си без успех и се зле да мачка в длани салфетката, както преди няколко дни, докато смилаше новината за смъртта на съпруга си.

— Г-жо Стар? — Хийт почти го прошепна, но Кимбърли подскочи. — В някакъв момент ще искам да ви задам няколко въпроса, но това може да почака.

Тя кимна и едва изрече:

— Благодаря.

— Когато чувствате, че сте готова, може би по някое време днес, бихте ли огледала, за да ни кажете дали липсва и друго?

Г-жа Стар отново кимна. Отново промълви с усилие.

— Ще.

По време на краткия път до управлението, Руук каза:

— Тази сутрин, когато те поканих на късна закуска, не се шегувах изцяло. Какво ще кажеш да те поканя на вечеря?

— Бих казала, че си насилваш късмета.

— Хайде де, не си ли прекара добре снощи?

— Не. Прекарах си страхотно.

— Тогава какъв е проблемът?

— Няма проблем. Затова нека не създаваме такъв, като позволяваме на това да прелее в работата, става ли? Ако не си забелязал, работя не по едно, а по две неразрешени убийства, а вече и по кражба на картини за десетки милиони.

Ники паркира Краун Викторията между патрулите пред участъка на 82-а улица. Излязоха и Руук се обърна към нея от другата страна на горещия метален покрив.

— С тази работа как въобще имаш връзки?

— Нямам. Обръщай повече внимание.

Тогава чуха Очоа да се провиква:

— Не заключвай, детектив. — Роули и Очоа приближава на прибежки. Догонваха ги четирима униформени.

— Какво имате за нас? — попита Хийт.

Роуч пристигнаха пред отворената й врата. Очоа започна:

— Екипът от Кражби има попадение от разпитите в Гилфорд.

— Свидетел, който се връщал от командировка, видял няколко човека да излизат от сградата около четири сутринта — продължи Роули. — Сторило му се странно, затова си записал табелата на микробуса.

— И не се е обадил в полицията? — попита Руук.

— Леле, ама наистина си новак, а? — отряза го Очоа. — Така де, проверихме номера. Микробусът е регистриран на адрес в Лонг Айлънд сити. — Вдигна бележката и Хийт я измъкна от пръстите му.

— Наблъсквайте се отзад — каза тя. Роули и Очоа не дочакаха поканата й и вече бяха с по един крак в колата. Ники запали двигателя, включи полицейската лампа и даде газ до дупка. Руук все още се мъчеше да затвори една от задните врати, когато стигнаха „Кълъмбъс“ и тя наду сирената.

12.

Тримата детективи и Руук мълчаха напрегнат докато колата ревеше през градското движение към моста на 59-а улица. Тя накара Очоа да изпрати съобщение по радиостанцията, така че когато стигнаха под въздушната трамвайна линия на Рузвелт айлънд, контролното управление бе спряло движението там, за да може тя да премине. Мостът принадлежеше на нея и двете патрулни коли, които я придружаваха.

Когато се измъкнаха от площад Куийнсбъро, спряха сирените, за да не привличат излишно внимание, и завиха по Северния булевард. Адресът бе автосервиз в промишлен район, недалеч от жп-парка ЛИР47. Край надземното метро на Тридесет и трето авеню откриха няколко патрулни коли от участъка в Лонг Айлънд. Чакаха на няколко пресечки южно от сградата.

Ники излезе и поздрави лейтенант Мар от 108-и. Мар имаше осанка на военен — педантичен, ала и хладнокръвен. Каза на детектив Хийт, че акцията е нейна, но искаше да опише плана, който й бе подготвил. Събраха се около капака на колата му и той изложи схема на квартала. Автосервизът вече бе ограден с червен маркер и лейтенантът нарисува сини Х-ове върху пресечките на околните групи от сгради — там били разположени патрулни коли, запушвайки всеки изход за заподозрените, в случай че опитат бягство.

— Никой няма да се измъкне, освен ако не му пораснат крила — рече лейтенантът. — А и тогава, няколко хората ми обичат да стрелят по патици.

— А самата сграда?

— Нищо необичайно като за тази част на гората. — Показа на Ники план на зданието от базата данни на Нюйоркската пожарна. — На един етаж с височината на два, от тухла. Офисът е отпред, тук. Сервизът и тоалетките са отзад. Тук е складът. Няма нужда да ти казвам, че там работата е пипкава — кофти осветление, много ъгли и така нататък, така че ще трябва да се оглеждаме. Вратата е тук. При сервиза има още една. Три стоманени гаражни врати, едната води до двора в задната част.

— Ограда? — попита тя.

— Мрежеста, с пластмасово покритие. Навсякъде има телена мрежа, включително и по покрива.

Ники прокара пръст по начертаната на плана му гранична линия.

— А какво има зад тази ограда?

Лейтенантът се усмихна.

— Ловци на патици.

Решиха, че набегът ще започне след пет минути, облякоха бронираните жилетки и се върнаха по колите си. Две минути преди началото, Мар се появи на прозореца на Хийт.