Читаем Жега полностью

Тя уреди една патрулка да го закара до дома му. Обратно в участъка, детектив Хийт тегли вертикална червена линия на бялата дъска, за да създаде отделно място за паралелния случай. След това нахвърли хронологията на събитията, започвайки със заминаването на Кимбърли Стар и сина й, токовия удар, обаждането от колегата на Хенри, пристигането на микробуса и заминаването му точно преди края на токовия удар.

След това начерта още една линия, правейки място и за убийството на Джейн Доу.

— Ще ти свърши дъската — отбеляза Руук.

— Мда. Престъпленията се трупат по-бързо от решенията. — И добави: — Поне засега.

Ники залепи снимката на Доу от наблюдателните камери. До нея залепи тази с трупа на Доу, която Лорън й бе дала преди час. Посочи ги и каза:

— Това тук обаче ни води нанякъде.

— Много странно, че е била във фоайето същия ден, когато е бил убит Стар — включи се Очоа.

Руук си придърпа стол и седна.

— Доста голямо съвпадение.

— Странно, да. Съвпадение, не — рече Хийт. — Още ли си водиш записки за статията? Запиши си това. Съвпаденията съсипват случаи. Знаеш ли защо? Защото не съществуват. Откриеш ли причината защо едно съвпадение не е съвпадение, можеш да вадиш белезниците, защото вероятно си намерил кого да закопчаеш.

— Някаква самоличност за нашата Доу? — попита Очоа.

— Не. Всичките и принадлежности липсват, както и регистрационната карта на колата и табелките й. Екип от тридесет и втори участък рови по кофите в радиус около 142-а Уест и Ленъкс за портфейла й, там където са намерили колата й. Когато приключим тук, проверете докъде стигнахме с идентификацията на автомобила.

— Разбрано — каза Очоа. — Защо се бави тъканният ни анализ?

— Заради токовия удар. Но помолих капитана да подпали нечий задник от лабораторията, та да свършат работа навреме. — До образа на синините по трупа на Матю Стар Ники залепи и снимка на шестоъгълния пръстен, намерен в колата. Запита се дала наистина е на Поченко.

— Тези резултати ми трябват за вчера.

Роули се присъедини към разговора.

— Свързах се с Кимбърли Стар на мобилния й в Кънектикът. Каза, че в града се задушавала и затова със сина й прекарали нощта в Уестпорт, в лятната хижа на неин приятел. Някакво място на име Компо бийч.

— Потвърди това — отвърна Хийт. — Всъщност, ще си поделим всички, които сме разпитвали за убийството, и ще проверим алибитата им. И да не забравим да включим и портиера, който се е скатал от нощната смяна. — Ники отметна тази задача в тефтера си и се обърна към Роули. — Как реагира на новината за кражбата?

— Откачи. Още чакам да си върна слуха в дясното ухо. Но както ми каза, не споменах какво е откраднато, а само, че е имало взлом по време на токовия удар. — Той добави, че г-жа Стар щяла да наеме кола обратно до Гилфорд и че когато наближи, ще се обади, за да се срещнат там с нея.

— Браво, Роулс — каза Хийт. — Искам някои от вас да е там, когато види.

— Който и да е, нека си вземе тапи за уши — предупреди той.

— Може би няма да е толкова разстроена — каза Руук. — Предполагам, че колекцията е била застрахована.

— Чакам да ме свържат с Ноа Пакстън — отвърна Ники.

— Е, ако има застраховка, може би дори ще е доволна. Макар че не знам по какво ще го разберем, с всички „подобрения“ по физиономията й.

Очоа потвърди каквото подозираха, че няма охранителен запис от кражбата. Той обаче добави, че Гънтър, Франсис и хората им от Кражби още тропат по вратите в Гилфорд.

— Да се надяваме, че никой няма да реши, че му нарушаваме правото на уединение, при положение, че от терасите хвърчат тела и изчезват картини за шейсет милиона долара.

Детектив Хийт не искаше да рискува Кимбърли Стар да пристигне в апартамента преди нея, тъй че двамата с Руук отидоха да я чакат на любимото си местопрестъпление.

— Да ти кажа — започна Руук, когато за пореден път влязоха в хола. — Кимбърли ще трябва да си държи резервна жълта лента подръка в някой килер.

Ники имаше и друга причина да подрани. Детективът искаше да се види със зубърите от криминологията, които като че ли никога нямаха против да си поговорят с истински хора — дори да не отлепяха поглед от потника й. Откри този, който й трябва, на колене, докато щипеше с пинсети нещо от килима.

— Намери ли си лещите? — попита тя.

Той вдигна глава.

— Нося очила.

— Пошегувах се.

— О. — Той се изправи и я зяпна в потника.

— Забелязах, че работеше и по убийството преди няколко дни.

— Забелязала си?

— Забелязах… Тим. — Лицето на хлапето поруменя под луничките. — И се чудя дали може да ми отговориш на един въпрос.

— Разбира се.

— Нещо, свързано с достъпа до апартамента. По-точно, може ли някой да се е добрал дотук през противопожарната стълба?

— А, на това мога да отговоря от опит. Не.

— Звучиш много убеден.