— Получихме сведение, че Васталяно имал уговорена среща с някой си Рене Олбидо, южноамерикански търговец на кокаин на едро — обади се и Невецки.

— Нашият информатор ни каза, че щели да уговарят някои нови източници за доставка. Срещата трябваше да стане вчера или днес. Не беше вчера…

— А със сигурност няма да стане днес, след като от Васталяно е останала само онази кървава купчина. — Невецки погледна като че ли щеше да се изплюе върху килима с отвращение.

— Прави сте — съгласи се Ребека и се откъсна от рафтове те. — Всичко се е провалило. Така че защо не си тръгнете сега и не ни оставите да се оправяме по-нататък.

Невецки й отправи характерния си гневен поглед. Дори Блейн изглеждаше като че ли накрая ще й се сопне.

— Няма защо да бързате — успокои ги Джак. — Намерете си каквото ви трябва. Ние няма да ви пречим. Тук имаме и много друга работа. Хайде, Ребека. Ела да видим какво ще ни докладват съдебните медици.

Дори не се обърна към Ребека, защото знаеше, че едва ли го гледа много по-различно, отколкото Блейн и Невецки гледаха нея.

Ребека без желание излезе в коридора.

Преди да я последва, Джак се спря на вратата и се обърна към Невецки и Блейн:

— Вие забелязахте ли нещо по-особено?

— Като какво? — попита Невецки.

— Каквото и да е. Нещо необикновено, странно, не на място, нещо, което не може да се обясни.

— Аз не мога да си обясня как, по дяволите, убиецът е влязъл вътре — раздразнено измърмори Невецки. — Това е адски странно.

— А нещо друго — настоя Джак. — Нещо, което би ви навело на мисълта, че тук има нещо повече от обикновено убийство, свързано с наркотиците.

И двамата го гледаха безизразно.

— Добре, какво ще кажете за оная жена, приятелката на Васталяно или каквото е там? — поясни той.

— Шели Паркър — уточни Блейн. — Тя чака в хола — ако искате да говорите с нея.

— Вие самите говорихте ли с нея? — попита Джак.

— Малко. Тя не си пада много по приказките — описа я Блейн.

— Трябва да й вадиш думите от устата с ченгел — допълни Невецки.

— Необщителна е — съгласи се Бпейн.

— Неуслужлива мълчаливка.

— Владее се и е много сдържана — продължи Блейн.

— Двудоларова уличница. Кучка. Боклук. Но на вид е прекрасна.

— Спомена ли нещо за един хаитянин? — попита Джак.

— Какво?

— Искате да кажете… някой от Хаити? От острова?

— Острова — потвърди Джак.

— Не — отсече Блейн. — Не е говорила за никакъв хаитянин.

— За какъв идиотски хаитянин говорим? — заинтересува се Невецки.

— За един Лавел — обясни Джак. — Баба Лавел.

— Баба? — учуди се Блейн.

— Звучи като име на клоун — определи го Невецки.

— Спомена ли го Шели Паркър?

— Не.

— Какво общо има този Лавел?

Джак не отговори и продължи да пита:

— Вижте, спомена ли госпожица Паркър за… е… спомена ли за нещо, което й се е сторило странно?

И двамата се намръщиха.

— Какво искате да кажете? — попита Блейн.

Вчера бяха открили втората жертва — негър на име Фрийман Коулсън, тьрговец на наркотици от средна ръка, който бе осигурявал доставките на седемдесет-осемдесет улични продавачи от покрайнините на Манхатън, прикрепени към него от фамилията Карамаза. За нея това бе възможност да покаже, че никъде не се работи без дискриминация и да се пребори с напрежението и расовата неприязън сред нюйоркския престъпен свят. Бяха открили трупа на Коулсън с повече от сто прободни ранички, също както и предишния случай от събота. Брат му, Дарл Коулсън, бе така изнервен и уплашен, че от него просто се стичаше пот. Беше разказал на Джак и Ребека за някакъв хаитянин, който се опитвал да поеме в свои ръце търговията с кокаина и хероина. Беше най-причудливата история, която Джак бе чувал, но явно Дарл Коулсън изцяло й вярваше.

Ако Шели Паркър им бе разказала нещо подобно, те не биха го забравили. И тогава не биха попитали какво „странно“ има предвид той.

Джак се поколеба, после поклати глава:

— Няма значение. Не е толкова важно.

Ако не е важно, защо изобщо го спомена?

Това явно щеше да е следващият въпрос на Невецки. Джак им обърна гръб преди той да може да го зададе, мина през вратата и излезе в коридора, където Ребека го чакаше.

Изглеждаше сърдита.

6

Миналия четвъртък, по време на игра на покер, която си устройваха всеки две седмици в последните осем години, Джак попадна в ролята на защитник на Ребека. По време на една от почивките останалите играчи — трима детективи: Ал Дюфрен, Уит Ярдман и Фил Ейбрахамс — бяха говорили против нея.

— Не мога да разбера как я изтърпяваш, Джак — започна Уит.

— Толкова е студена — добави Ал.

— Направо хладилник — съгласи се Фил.

Докато Ал бъркаше и ловко раздаваше картите, тримата продължаваха с обидите си.

— По-студена е и от труп.

— Отнася се с тебе приятелски като доберман, измъчван от ужасен зъбобол и жестока диария.

— Държи се като че ли тя не диша и не ходи до клозета като останалите хора.

— Истинска мръсница — добави Ал Дюфрен.

— Е, не е чак толкова лоша, след като веднъж я опознаеш — обади се накрая Джак.

— Мръсница — повтори Ал.

— Вижте сега — започна Джак, — ако беше мъж, бихте казали само, че е малко надуто ченге, а дори и бихте я уважавали за това. Но тъй като е надуто ченге-жена, твърдите, че е само студена кучка.