Читаем Вуду полностью

— Познавам мръсниците, когато ми се изпречат — отсече Ал.

— Голяма мръсница — добави Уит.

— Има си и хубавите черти — не се предаваше Джак.

— Така ли? — засмя се Фил Ейбрахамс. — Кажи една.

— Наблюдателна е.

— Такива са и лешоядите.

— Умна е. Действа бързо.

— Такъв е бил и Мусолини. При него влаковете са се движили по разписание.

— И никога няма да изостави партньора си, ако нещата загрубеят на улицата — настояваше Джак.

— По дяволите, няма ченге, което не би подкрепило партньора си — възрази Ал.

— На някои им се случва — сви рамене Джак.

— Те се броят на пръсти. Ако им се случва по-често, няма да се задържат за дълго в полицията.

— Работи сериозно — не се предаваше Джак. — Поема си цялото натоварване.

— Добре, добре — съгласи се Уит, — значи си гледа работата прилично. Но защо не може освен това и да се държи като човек?

— Мисля, че никога не съм я чул да се засмее — отбеляза Фил.

— И къде й е сърцето? — възкликна Ал. — Има ли изобщо сърце?

— Разбира се, че има — отговори му Уит. — Малко каменно сърце.

— Все пак — реши се Джак, — навярно ще предпочета Ребека за партньор вместо който и да е от вас — обсипаните с награди маймуни.

— Сериозно?

— Да. Тя е много по-чувствителна, отколкото вие искате да й признаете.

— Ха-ха! Чувствителна!

— Ето какво било значи!

— Той не го казва само защото е дама.

— Тя му е легнала на сърцето.

— Тя ще си окачи тестисите ти като гердан, стари приятелю.

— Като го гледам такъв, може вече и да ги е прибрала.

— Сега вече можем да я очакваме всеки миг да се появи с брошка от неговия…

— Слушайте, момчета, между мене и Ребека няма нищо освен… — започна Джак.

— Пада ли си по камшици и вериги, Джак?

— А, сто на сто! А също и по ботуши и кучешки оглавници.

— Сваляй ризата и ни покажи белезите, Джак.

— Неандерталци! — изруга Джак.

— Тя с кожен сутиен ли се движи?

— Кожен ли? Приятел, тая мръсница сигурно си слага стомана.

— Кретени — изсъска Джак.

— Мислех си, че изглеждаш зле последните няколко месеца — наблегна Ал. — Сега вече знам какво ти е. По тебе е играл камшикът, Джак.

— Определено е камшик — съгласи се Фил.

Джак знаеше, че няма смисъл да се спори с тях. Протестите му само щяха да ги забавляват и да им дадат още смелост Усмихна се и остави вълната от добродушни обиди да минава покрай ушите му, докато накрая играта им омръзне.

Най-после каза:

— Добре, момчета. Позабавлявахте се. Но от това не искам да се пуснат глупави клюки. Разберете, че между мене. и Ребека няма нищо. Мисля; че тя наистина е чувствителен човек под външната си грубост. Под позата на алигаторска студенина, която тя с такива усилия поддържа, се крие топлина и нежност. Това е мнението ми, макар че не съм стигнал до него от личен опит. Разбирате ли?

— Може и да няма нищо помежду ви — замисли се Фил, — но като гледа човек как ти провисва езика, когато говориш за нея, явно ти се иска да има.

— Да — добави Ал, — когато говориш за нея, започват да ти текат лигите.

Дразненето започна още веднъж, но този път се въртяха много по-близо до истината от преди. Джак не можеше да съди от лични преживявания, че Ребека е чувствителна и необичайна, но го усещаше и искаше да се сближат повече. Би дал почти всичко, за да бъде с нея — не просто да е близо до нея, близостта я имаше по пет-шест дена на седмица, вече почти десет месеца, — но наистина да е със нея, да споделя най-съкровените й мисли, които тя така старателно пазеше. Биологичното привличане и потръпването в половите жлези бяха силни, в това спор нямаше. Все пак тя бе доста красива. Но не красотата й го привличаше най-силно.

Спокойствието й, дистанцията, която оставяше между себе си и останалите, я превръщаха в предизвикателство, на което никой мъж не би устоял. Но и това не го бе заинтересувало най-силно от всичко.

От време на време, рядко, не по-често от веднъж седмично, тя оставяше за малко, между няколко секунди и минута, твърдата й обвивка да падне и той зърваше една друга, съвсем различна Ребека, отвъд познатата студена външност; един уязвим и изключителен човек, когото си струва да познаваш и да задържиш до себе си. Това запленяваше Джак Досън — краткият поглед към топлината и нежността й, заслепяващото й излъчване, което тя винаги прекъсваше в мига, когато усетеше, че е позволила да се мерне през аскетичната маска.

При играта на покер миналия четвъртък почувства, че би било чиста фантазия и непостижима мечта да преодолее усъвършенстваната психологическа защита на Ребека. След десетте месеца, прекарани като неин партньор, десет месеца на взаимна работа и взаимно доверие, на поставяне на живота в ръцете на другия той я чувстваше по-загадъчна от всякога…

Сега, след по-малко от седмица, Джак знаеше какво се крие под маската й. Знаеше от личен опит. Много личен опит. А това, което бе открил, бе дори по-хубаво, по-привлекателно и по-необичайно от онова, което бе очаквал. Тя беше прекрасна.

Но тази сутрин вътрешната Ребека с нищо не се проявяваше, нямаше и най-малкия признак, че е нещо различно от хладната и строга амазонка, за каквато тя усърдно се представяше. Като че ли предната вечер просто не я бе имало.