— Ами да. Разбира се, че беше заключена отвътре. Иначе нали не би трябвало да я разбиваме? Погледнете я по-внимателно. Виждате ли как действа? Ключарите я наричат „лична ключалка“. Тя не може да се заключи от другаде освен от самата баня.

— Значи убиецът не би могъл да е заключил, след като се е оправил с Васталяно? — намръщи се Ребека.

— Не — съгласи се и Джак, след като разгледа по-внимателно бравата. — Изглежда, че жертвата сама се е заключила, за да избяга от преследвача си.

— Но все пак не се е спасил — отбеляза Ребека.

— Да.

— В заключено помещение?

— Да.

— Където най-големият прозорец е само тесен процеп/

— Да.

— Прекалено тесен, за да може убиецът да избяга оттам.

— Прекалено тесен.

— Как е станало тогава?

— Убий ме, ако знам — отвърна Джак.

— Недей да ставаш отново мистичен — сви вежди тя.

— Никога не съм бил — отвърна той.

— Трябва да има обяснение.

— Сигурен съм, че има.

— И ние ще го открием.

— Сто на сто.

— Логично обяснение.

— Разбира се.

4

На Пени Досън й се случи нещо лошо, когато отиде на училище тая сутрин.

Частното училище „Уелтън“ се намираше в голяма, пригодена за целта червеникава сграда, на чиста улица с три платна в порядъчен квартал. Най-долният етаж бе конструиран подходящо, за да побере кабинет по музика със съвършена акустика и малък гимнастически салон. На втория етаж бяха класните стаи за учениците от първи до трети клас, четвъртите, петите и шестите класове учеха на третия етаж, а на четвъртия етаж бяха канцелариите и архивите.

Като шестокласничка, Пени учеше на третия етаж. Лошото нещо стана тъкмо там — в оживената и някак прекалено топла гардеробна стая.

В този час, малко преди да почне занятието, гардеробната бе пълна с бърборещи деца, които с мъка се измъкваха от тежките си палта, от ботушите и галошите си. Въпреки че тази сутрин не бе валял сняг, в прогнозата се предвиждаха валежи за следобед и всички бяха облечени подходящо.

Сняг! Първият сняг за годината. Макар че за градските деца нямаше пързалки, хълмове и гори, в които да се порадват на зимните игри, първият сняг все пак бе чудесно събитие. А очакваната буря само увеличаваше обикновената сутрешна възбуда. Разнасяше се кикотене, повтаряне на прякори, закачки, приказки за телевизионни предавания и за домашните, вицове, гатанки, преувеличени очаквания за предстоящия сняг, тайни заговори, шумолене от свалените палта, пляскане от учебниците по пейките, подрънкване на металическите кутии със сандвичите за обед.

Застанала с гръб към оживените си съученици, Пени сваляше ръкавиците си и дългия шал. Забеляза, че долният край на вратата на високото й тясно металическо шкафче е вдлъбнат леко като че ли някой се е опитвал да го разбие. После откри и че ключалката й също е разбита.

Тя отвори намръщена вратата и отскочи изненадано, когато върху краката й се изсипаха множество хартии. Бе оставила шкафчето си подредено. Сега всичко бе натъпкано както падне. Дори по-лошо, всичките й учебници бяха разкъсани — някои страници бяха изтръгнати от подвързията, други накъсани, а трети изпомачкани. Жълтата линийка за чертане и моливите й бяха целите натрошени.

Джобното й калкулаторче бе смачкано.

Наоколо имаше няколко други деца, които можаха да видят какво изпадна от шкафчето й. Видът на разрушението ги накара уплашено да млъкнат.

Пени изумено се наведе и се пресегна към долната част на шкафчето, разчисти част от обърканите вещи и се добра до кутията на кларинета си. Снощи не си бе занесла инструмента вкъщи, защото имаше голямо домашно и не би могла да посвири. Закопчалките на черния калъф бяха избити.

Страхуваше се да погледне вътре.

Сали Ратър, най-добрата приятелка на Пени, се наведе до нея.

— Какво е станало?

— Не знам.

— Ти ли го направи?

— Не, разбира се. Аз… страх ме е, че кларинетът ми е счупен.

— Че кой би го направил? Това е направо отвратително.

Крис Хау, шестокласникът, който винаги се кривеше и понякога се държеше като хлапе, беше противен и направо невъзможен, но понякога можеше и да е мил, защото приличаше толкова много на Скот Бейо, също се наведе до Пени. Изглежда не забелязваше, че нещо не е наред, защото започна:

— Боже, Досън, не знаех, че си такава глупачка.

— Тя не е… — опита да се намеси Сали. Но Крис продължи:

— Бас държа, че там имаш цяло семейство от големи, лакоми хлебарки, Досън.

— О, майната ти, Крис — каза му Сали.

Той я изгледа удивен, защото Сали беше дребно и крехко червенокосо момиче, което обикновено подбираше изразите. си. Но когато трябваше да защити приятелките си, Сали ставаше като тигрица.

— А? Какво каза? — примигна Крис.

— Заври си главата в тоалетната и дръпни два пъти водата — продължи Сали. — Не ни трябват глупавите ти смешки. Някой е съсипал шкафчето на Пени. Не е смешно.

Крис по-внимателно огледа бъркотията

— О, слушай, аз не знаех. Извинявай, Пени.

Пени без желание отвори повредения калъф. Сребърните ключове бяха отчупени. Самият инструмент също бе строшен надве.

Сали сложи ръка на рамото на Пени.

— Кой ли го е направил? — попита Крис.

— Не знаем — отвърна Сали.