Холгер Мунк хранеше дълбоко уважение към всички в отдела, но Миа Крюгер беше нещо много особено. Взе я от полицейската академия, преди дори да е завършила, само двайсетинагодишна, по съвет на ректора, негов отдавнашен колега. Видя се с нея в едно кафене — неформална среща извън службата. Миа Крюгер. Младо момиче в бял пуловер и тесен черен панталон, с дълга черна коса — почти като на индианка, с най-ясните сини очи, които някога бе виждал. Веднага му допадна. Интелигентна, уверена и спокойна. Сякаш разбираше, че задачата му е да я изпита, но все пак отговаряше вежливо, с искрящ поглед, нима ме мислиш за глупава?

Миа Крюгер бе изгубила близначката си Сигри преди много години. Намерили я мъртва от свръхдоза хероин в едно мазе в квартал „Тьойен“. Миа обвиняваше гаджето на Сигри, на което се натъкнаха по случайност много по-късно при рутинна проверка на каравана край езерото Трюван — тогава до него лежеше друга жертва. В състояние на афект Миа Крюгер го уби, простреля го два пъти в гърдите. Холгер Мунк присъства лично и знаеше, че действията ѝ лесно могат да минат за самозащита, но понеже застана на нейна страна, го преместиха, а Миа приеха за лечение. След близо две години в полицейския участък в Хьонефос най-накрая върнаха Мунк като ръководител на следствения отдел на улица „Марибуесгата“. Извика и Миа, но след разплитането на случая от папката началникът в „Грьонлан“ прецени, че Миа все още показва признаци на нестабилност. Микелсон отново я отзова, осведомявайки я, че не ѝ е позволено да стъпва в офиса, преди да е разговаряла с психолог, който да удостовери, че е здрава.

Мунк отклони още едно повикване от началника в „Грьонлан“ и се взря в отражението си в огледалото. Какво го прихващаше? Минаха десет години, а ето че седеше пред старото им жилище, където тя вече живееше с друг мъж, хранейки все още някаква надежда, че нещата могат да се наредят.

Ти си идиот, Холгер Мунк. Мнозина биха отишли на терапевт.

Мунк въздъхна и слезе от автомобила. Навън бе захладняло. Лятото определено беше приключило, а сякаш и есента, въпреки че октомври едва бе започнал. Придърпа палтото си, за да му покрие по-плътно корема, извади си телефона и отговори на Юри.

48 метра;) ХМ

Дръпна за последен път от цигарата, взе големия подарък от задната седалка, пое дълбоко дъх два пъти и бавно тръгна по чакълената алея към бялата къща.

3.

Миа Крюгер виждаше как се движат устните на мъжа с рядка брада, седнал зад голямото писалище, но нямаше сили да слуша. Думите не стигаха до ушите ѝ. Липсваха ѝ чайките. Миризмата на вълните, които се разбиват в скалите. Тишината. За пореден път се запита защо се подлага на това. Да ходи на психолог. Да говори за себе си. Сякаш щеше да ѝ помогне. Извади драже от джоба си и пак съжали, че се е съгласила. Трябваше да откаже на мига.

Нестабилна и негодна за служба.

Проклетият Микелсон не разбираше нищо, никога не се беше сблъсквал с разследване, държаха го на поста само защото умееше да целува задника на политиците.

Миа въздъхна и отново се опита да схване какво е казал мъжът зад писалището — сега май трябваше да отговори, но не беше чула въпроса.

— В какъв смисъл? — попита Миа и се замисли за младото момиче с обръснат тил и русия бретон, което излезе през голямата врата към чакалнята, пълна със списания с безсмислени за нея заглавия. Да оздравеем с помощта на умствени упражнения. Бъдете във форма на: 1-2-3.

— Хапчетата — повтори сигурно за трети път психологът, облегна се назад и си свали очилата.

Знак за близост. Показваше ѝ, че е на сигурно място. Миа въздъхна и сложи дражето на езика си. Психологът явно не знаеше с кого говори. От дете прозираше душевността на хората. Затова ѝ липсваха чайките. Там няма злост. Само природа. Вълните се разбиват в скалите. Чува се тишина и нищото се простира навред.

— Добре. — Миа се надяваше това да е правилният отговор.

— Значи сте ги спрели — психологът си сложи очилата.

— От седмици не съм вземала.

— А алкохолът?

— Не съм близвала и капка от много време — излъга Миа.

Погледна часовника над главата му, стрелките тиктакаха страшно бавно и ѝ показваха, че трябва да стои тук още. За пореден път си припомни омразата си към Микелсон, а и към този психолог, чийто кабинет се намираше в най-хубавия западен квартал на Осло, но се отказа от ненавистта си към втория. Вината не беше негова. Искаше само да помогне. И казваха, че е един от добрите. Психологът Матиас Ванг. Имаше късмет — просто бе избрала едно име в интернет, след като реши да опита. Не искаше да ходи при някой от психолозите на разположение на полицията. Възможна ли бе служебна тайна в „Грьонлан“? Едва ли, не и що се отнася до нея, не и що се отнася до Миа Крюгер.

— Да поговорим за Сигри.