Брат ѝ.

Не носеше дрехи. Бе чисто гол. Чисто гол, но цялото му тяло беше покрито с… пера? Седеше свит в един ъгъл — птицеподобна, изгърбена твар от друг свят — а в устата му имаше нещо. Малко животно. Мишка? Брат ѝ беше покрит с пера и стискаше мъртва мишка със зъби.

Тази картина щеше да промени живота ѝ. Брат ѝ бавно се обръща и я поглежда с почуда — сякаш очите му не знаят коя е. През мръсния прозорец прониква светлина и осветява покритата с пера ръка, която плавно се движи из въздуха. Устата се разтегля в усмивка и открива блестящи бели зъби, той изплюва мишката и забива мъртъв поглед в сестра си, после разтърсва пера и процежда:

„Аз съм совата.“

1.

1.

Ботаникът Том Петершон извади фотографската чанта от автомобила и спря да се наслади на гледката към гладкия като огледало фиорд, преди да се заизкачва през гората. Беше началото на октомври и хладното съботно слънце къпеше пейзажа във великолепна светлина — меки лъчи падаха върху есенните жълти и червени листа, които скоро щяха да окапят и да отстъпят пред зимата.

Том Петершон обичаше работата си. Особено когато имаше възможност да е навън. Областният управител на Осло и Окершхюс го бе наел да отчита находищата на билката драконова глава — застрашен вид, виреещ в околностите на Ослофиорд. Чрез блога си беше получил нова информация и днес възнамеряваше да запише броя и точното местонахождение на новооткритите екземпляри на това изключително рядко растение.

Драконовата глава е полско цвете, високо десет-петнайсет сантиметра, със сини, тъмносини или виолетови венчелистчета; наесен те изсъхват и оставят след себе си грозд кафяви плодчета, напомнящ житен клас. Тя не само е застрашена, но е и дом на изключително редкия драконоглав бръмбар — малък лъскав бръмбар, живеещ само по нейните цветове. „Чудесата на природата“ — помисли си Том Петершон, усмихна се и изостави пътеката, следвайки напътствията на услужливия любител ботаник. Беше възпитан в убеждението, че не съществува абсолютно никакъв бог — тук родителите му бяха стриктни — но да, понякога си го мислеше, макар никога да не го изричаше на глас. Делото на Твореца. Всички тези малки и големи създания и прекрасната им хармония. Всяка есен птиците отлитат на юг, за да снесат яйца — изминават огромни разстояния — всеки път до едно и също място. Всяка година листата променят цвета си по едно и също време и превръщат дърветата и земята в живо произведение на изкуството. Не, никога не го казваше на глас, но често си го мислеше.

Том Петершон работеше в Института по бионауки към Университета в Осло. Там беше учил и след завършването си бе получил предложение за работа. Миналата есен по коридорите се зашушука, че ще го назначат за ръководител на института, но Том Петершон не направи нищо, за да получи поста. Ръководител на института? Не, това бе твърде канцеларско занимание за него. Харесваше работата си, излетите сред природата — затова бе станал ботаник, а не за да ходи по събрания.

Когато му се обадиха от кабинета на областния управител, прие задачата с гордост. Да бъде пазител на драконовата глава му бе повече от присърце. Ботаникът се подсмихна при мисълта какво откритие беше направил преди няколко години на полуостров Снарьоя — голямо находище на растения насред имотите на богаташите.

Не всички се зарадваха, разбира се — собствениците на терените, където растяха, искаха да си построят вилите и басейните на спокойствие, само че драконовата глава е защитена от Бернската конвенция и в никакъв случай не бива да се унищожава.

Сви усмихнат надясно между големите смърчове и тръгна покрай пенлив поток нагоре към мястото, където трябваше да се намират растенията. Том Петершон бе ревностен природозащитник и ликуваше, задето този път една малка тревичка беше удържала победа над багерите.

Прегази потока и застина, защото чу шумолене в гъсталака пред себе си. Петершон вдигна фотоапарата, готов да снима. Язовец? Това ли видя? Животно, което се бои от светлината и далеч не е толкова разпространено, колкото се счита. Последва шума и скоро се озова на малка полянка, но за свое разочарование, не забеляза нищо. В блога му липсваше хубава снимка на язовец, а и това би бил чудесен разказ — три драконови глави и язовец, идеална малка съботна експедиция.

Там, на полянката, имаше нещо.

Синьо-бяло голо тяло.

Момиче.

Девойка?