Читаем Съкрушени полностью

— Да! — изпищя тя и двете с Хана плеснаха ръцете си триумфално. Отборът по лакрос събираше пари за местния приют за бездомници и хората залагаха благотворително на това кой играч ще вкара най-много топки за по-малко от минута. Естествено, Ариа беше заложила десет долара на Ноъл.

Щом минутата изчете — Ноъл беше на второ място след Джим Фрийд — той изтича при нея.

— Беше невероятен! — изписка Ариа, обвивайки шията му с ръце.

— Благодаря, скъпа. — Ноъл я целуна продължително и силно, карайки краката й да изтръпнат. Макар двамата да излизаха повече от година, пеперудите в корема й се появяваха всеки път, когато тя усетеше леко лимоновата му, леко потна миризма след тренировки.

Хана, която тъкмо беше поздравила собствения си приятел, братът на Ариа, Майк, смушка Ноъл.

— Не мога да повярвам, че успя да превърнеш Ариа в лакрос-запалянко. Дори не съм си и помисляла, че това е възможно.

Ноъл се поклони подигравателно.

— Вложих много труд, но си заслужаваше.

— Оу, благодаря! — Ариа придърпа по-плътно жилетката си на гърдите. Беше доста хладно за края на април и надвисналите сиви облаци обещаваха дъжд. Хана беше права: ако в началото на миналата година някой й беше казал, че през обедната почивка ще гледа благотворителен мач по лакрос, вместо, примерно, да работи върху някоя скулптура, тя щеше да се скъса от смях. А ако този някой й беше казал, че щеше да ходи с Ноъл Кан, тя направо щеше да падне от стола. В седми клас, докато беше приятелка с Али, Ариа адски си падаше по него, но когато той предпочете Али, тя се закле, че повече няма да го погледне. А когато се върна след трите години, прекарани в Исландия, тя вече не беше от момичетата, които биха се срещали с играч на лакрос. Или поне така си мислеше.

Треньорът наду свирката си. Ноъл грабна стика си, целуна отново Ариа и двамата с Майк изтичаха към средата на терена, където се събираше отборът им. Сърцето на Ариа замря, докато гледаше силния му, изправен гръб и стегнатите прасци. Когато момичетата се канеха да си признаят на полицаите за убийството на Табита, единственото, за което си мислеше Ариа бе, че никога повече няма да види Ноъл — никога няма да го целуне, да държи ръката му, дори да лежи на дивана и да го слуша как шумно хрупа претцели. И макар тогава момичетата да не си бяха признали, тя все още имаше усещането, че времето с него е взето назаем.

След като момчетата се отдалечиха достатъчно, Ариа се прокашля.

— Получих едно странно съобщение вчера.

Тя показа на Хана екрана на телефона си.

Хана кимна.

— И аз получих такова. Както и Спенсър, и Емили — и Майк — отвърна тя. — А Ноъл? — Момчетата бяха заедно с тях на почивката в Ямайка.

Ариа се вцепени, поглеждайки към Ноъл. Той тъкмо се беше метнал на гърба на Мейсън Байърс и Мейсън се въртеше, опитвайки се да го свали.

— Ами не съм го питала — рече тя с тих глас. — Но Ноъл не ни е виждал да разговаряме с Табита. И двамата с Майк със сигурност не са видели… нали се сещаш. Едва ли ще кажат нещо нередно.

Още преди да го изрече, тя разбра, че не си вярва. По време на пътуването Ноъл не беше обърнал никакво внимание на Табита, освен веднъж, когато каза, че му се струвала някак позната. След това, когато тялото й беше изхвърлено на брега и се появи във всички новинарски емисии, Ноъл често сменяше канала, като обикновено дори не се сещаше, че са били в Ямайка по същото време, когато и тя е била там. Едва напоследък започна да следи историята. Сега, всеки път, когато лицето й се появяваше на екрана на телевизора, той го поглеждаше с любопитство и казваше: „Тя не ти ли напомня за някого?“. Ами ако беше забелязал колко нервна стана Ариа, когато се разчу за историята с Табита? Ами ако невинно намекваше, че Табита му напомня за Али? Имаше толкова много начини Ноъл да я замеси без да иска, по невнимание, в престъплението.

Ариа разтърси ръцете си. Ноъл сигурно ще разговаря с агента най-много няколко минути. Пък и все пак момичетата не бяха убили Табита — А. я беше пребил с тояга на брега.

Но, разбира се, те бяха единствените, които го знаеха.

— Трябва ли да се срещнем с агент Фуджи? — попита Хана.

— И без това не можем да откажем. — Ариа загриза нокът. — Може би трябва да се срещнем всички заедно с нея. Поне тогава ще й разкажем едно и също.

Тогава Хана подаде телефона си на Ариа.

— Получих и това.

Ариа прочете съобщението.