Силният звук на свирка откъсна Ариа от спомена. Тя погледна към Хана и я видя да гризе ноктите си така, сякаш бяха направени от шоколад. Долу на игрището Ноъл се смееше на нещо с Джим Фрийд. Той сигурно не си спомняше разговора от онази нощ — беше много пиян. Слава богу, че нямаше представа какво още се беше случило тогава — никой не знаеше, освен Хана. Понякога, в мрачни моменти, Ариа се осмеляваше да си мисли за Олаф. В новините така и не съобщиха, че са го хванали — тя предположи, че той и картината все още са някъде там. Но как беше успял да избяга от имението? Къде беше отишъл?

Пиук.

Ариа погледна надолу и се намръщи. На екрана на новия й телефон се беше появило съобщение за нов есемес. Само че тя все още не беше дала номера му на никого.

Сърцето й заби ускорено. Тя нервно отвори съобщението. То съдържаше снимка на обгърнатия от пламъци круизен кораб. Придружаваше я кратък текст.

5.

Нека разпитите да започнат

Сряда следобед Спенсър стоеше пред голямото огледало в спалнята си и оглеждаше отражението си. Само след няколко минути агент Фуджи щеше да дойде да ги разпитва и Спенсър не можеше да си спомни последния път, когато толкова се беше притеснявала какво да облече.

Дали раираният блейзър не беше официален? Тя се намръщи, съблече го и изпробва една розова блуза, която обаче я направи да изглежда като голямо блокче розова дъвка. Трябваше й нещо ежедневно, но сериозно. Момичето от съседния вход — не, умното момиче от съседния вход. Някой прилежен, който никога, ама никога не нарушава закона.

Погледът й се плъзна по лъскавата, перленосива рокля на Зак Поусън, която висеше в калъфа си на закачалката. Етикетът й все още стоеше на нея, но сърце не й даваше да я върне в магазина. Два дни по-късно болката от отхвърлянето на Рифър все още не утихваше. Спенсър му беше изпратила няколко жалостиви съобщения, молейки за нов разговор. Може би не беше разбрала правилно какво е имал предвид, когато й беше казал, че не трябва да се обвързват сериозно. Може пък да е променил мнението си. Но Рифър не й отговори и тя започна да се чувства глупава и отчаяна. Реши, че онова, от което има нужда, е кавалер за бала, който да я поразсее малко. Но кой? Всички приемливи момчета бяха заети още отпреди месеци. Спенсър се замисли дали да не се обади на предишното си гадже Андрю Кембъл, който се беше дипломирал по-рано и сега учеше в университета „Корнел“, но двамата не бяха разговаряли от миналата пролет.

На вратата се позвъни и тя съблече блузата, бързо се преоблече и слезе по стълбите издокарана в синя оксфордска рима и тесни панталони в цвят каки. На верандата стояха Ариа, Емили и Хана, които подскачаха и трепереха като три бутилки кола върху клатеща се маса. Трите влязоха бързо вътре.

— Трябва да направим нещо — каза Хана.

— Мисля, че А. чете имейлите ми — проплака в същото време Емили.

— Аз получих есемес на нерегистриран телефон — избъбри Ариа.

— Чакайте малко. — Спенсър се спря на прага на дневната. — Започнете отначало.

Всяко момиче й обясни, че през последните четирийсет и осем часа е получило съобщение от А. Също като Спенсър, всичките бяха заплашени, че ще бъдат издадени на полицията, а няколко споменаваха агент Фуджи по име. Случилото се с Ариа беше особено тревожно — само за няколко часа А. беше успял да се сдобие с нерегистрирания й номер.

— Да не би А. да има връзка във „Веризон“? — проплака тя. — Освен това смятам, че той се опитва да ни натопи за Греъм. Все едно аз съм виновна за експлозията.

— А. се опита да направи същото и с Гейл — каза Емили. — Ние се намирахме на нейната алея, когато беше застреляна. Убедена съм, че А. крие по нещо в ръкава си за всяка една ситуация.

— Не забравяй, че А. заплаши, че ще ни убие — додаде Хана.

— Това е пълен абсурд! Сякаш А. е навсякъде. — Спенсър се сети, че беше получила есемес почти в същата минута, когато Рифър си тръгна. Как беше успял А. да разбере? Спенсър се намираше в собствения си дом. Сякаш А. беше напълнил къщата е подслушвателни устройства.

Тя примигна. Беше ли възможно това? Спенсър надникна в ъглите на стаята, провери под диваните, по горните первази. Изправеният на задните си крака кон от крещящата картина, представяща Гражданската война, която господин Пенитисъл беше закачил в коридора, й се хилеше.

Внезапно я осени една идея.