Момичето се подсмихна с крайчето на устата си.

— Какво означава това?

Емили пусна телефона в джоба си. Означава, че е бегълка. Означава, че тя скочи от парапета на един круизен кораб на Бермудите, за да избяга от ФБР, а аз нямам представа къде се намира сега и дали изобщо ще я видя отново.

Тя се запъти към секцията с обувки, която миришеше силно на кожа и гума. Никога нямаше да забрави онези последни няколко минути, в които двете с Джордан бяха заедно. В миналия си живот Джордан се казваше Катрин Делонг, Модния крадец, момичето, което беше откраднало лодки, коли и самолети. Когато Емили я срещна, тя тъкмо беше избягала от затвора и беше променила името си, готова за ново начало. Агентите от ФБР, които сигурно бяха предупредени от Истинската Али / Новия А., подгониха и двете момичета към перилата на кораба. Джордан беше погледнала за последен път Емили, след което беше скочила в залива, за да избяга отново.

Когато Емили се върна вкъщи, тя получи пощенска картичка от Джордан. Пак ще се видим. Емили умираше от желание да й напише отговор, но Джордан не беше толкова глупава, че да даде обратен адрес. Където и да се намираше — Тайланд, Бразилия, някой малък остров край бреговете на Испания — дано да се криеше добре, за да избегне срещата с ченгетата.

Емили поглади с пръсти гладката кожа на чифт „Док Мартенс“ и в този миг й хрумна нещо. Тя отново извади телефона си, отвори Туитър и влезе в акаунта си. След това копира писмото от комитета и го пусна в нов туит. „Балът е след две седмици — написа Емили отдолу. — Ще ми се да можех да заведа моята истинска любов“.

Когато натисна бутона за изпращане, почувства как я изпълва задоволство. Надяваше се Джордан да види написаното и да разбере какво означава. И макар че сигурно нямаше да отговори, поне щеше да знае, че Емили мисли за нея.

Когато секунда по-късно телефонът й изжужа, сърцето й подскочи — нима Джордан е отговорила? Но писмото беше от някого, наречен специален агент Джасмин Фуджи. Трябва да поговорим за Табита Кларк.

Погледът на Емили се замъгли. Ръмжащите гласове, които пееха песента, гърмяща от тонколоните в магазина, внезапно започнаха да й звучат като лай на злобни кучета. Тя се сви в ъгъла и отвори писмото.

— Емили? — Майка й я гледаше, стиснала под мишница чантата си от изкуствена крокодилска кожа. — Добре ли си?

Емили облиза пресъхналите си устни. В никакъв случай нямаше да намери смелост да говори с полицайката. Джасмин Фуджи веднага щеше да разбере, че лъже.

Госпожа Фийлдс я хвана за ръката.

— Толкова си бледа. Да излезем на въздух.

Улицата миришеше на автомобилни газове и вкиснала бира от близкия бар. Емили дишаше тежко, опитвайки се да се успокои, че това не е голям проблем. Но всъщност беше. Тя не можеше да излъже федерален агент.

Пиук.

Емили погледна замаяно екрана на телефона си. Като по поръчка се беше появил есемес от непознат номер. Емили ахна и прочете съобщението.

4.

Никой не знае какво направи Ариа миналото лято

— Давай, Ноъл, давай! — изкрещя Ариа Монтгомъри от страничната линия на игрището за лакрос през обедната почивка на следващия ден. Приятелят й Ноъл Кан се втурна по тревата и се опита да вкара петия си пореден гол. Ариа затаи дъх и топката влетя в мрежата.