Читаем Sedmiyat pechat полностью

- Схематич но представен, да. Седмият печат е проект за разработка на генератор, за ч ието

функциониране е потребна суб станция, която се намира... хм... в много по-голямо изобилие от петрола и

не използва въглерод, който замърсява атмосфе рата. Нашите усилия бяха насочени към разрешаването

на специфични технически въпроси, включително сложните проб леми за концентрацията и

складирането на водорода, за да може да се превърне в печеливша алтернатива на изкопаемите горива.

Водородът е познат като енергийна алтернатива. Ние просто преодоляхме последните препятствия.

- Минахте ли през тестовете?

- Само с това... хм... съм се занимавал напоследък.

Орлов махна към пустинята наоколо.

- Затова ли дойдохте тук?

- Ами... не. Можех прекрасно да направя това в Оксфорд , където, от кровено казано, м и се струва доста

по



-прият но. Но едни... хм... nasty chaps решиха, че това проучване е неудобно и...

- Да, знам - сряза го Орлов нетърпеливо. - Изпитвали ли сте тази система с автомобил?

- Разбира се.

- И какъв беше резултатът?

- С четири литра бензин... хм... един автомоб ил изм инава средно петдесет километра, нали? Но при

тестовете, извършени тук, в пустинята, автомобилът, задвижван с този вид акумулатор, успя да измине

повече от сто километра... хм... само с литър водород.

- Сериозно?

- Ефикас ността почт и се утрои - каза. - Освен т ова водородните акум улатори са безшум ни, нямат

вибрации и... хм... изпускат само водни пари. - Вдигна показалец. - Важно е да припомним, че не се

отделя въглероден диоксид, тъй като в процеса... хм... не участва въглерод.

Руснакът присви очи.

- Къде извършихте изпитанията?

Къмингс показа напред. В края на черния път, който се виеше из австралийската пустиня, ги очакваше

странният скален масив със заоблени форми. Приличаше на фантастично уголе мена композиция от

камъни, събирани по плажа, невероятна скулптура, изваяна от природата.

- Ето там - каза ученият. - При Олга. Там бяха направени изпитанията и там се съхранява

оборудването. - Размърда се на седалката. - Но... хм... защо всъщност искате да го видите?

Орлов оголи зъби в злостно подобие на усмивка.

- За да унищожа всичко.

XXXVII

 Гадни момчета (англ.). - Б. р.

ДВАТА ДЖИПА СПРЯ ХА Д О CTPAHHOTO СКАЛНО ОБРАЗУВАНИЕ ОТ заобле ни скали, на пом нящи огром ни а нт и,

издълбани от вятъра и времето, някои от тях толкова грамадни, че съперничеха на съседния монолит

Улуру. Руснаците наредиха на пленниците да слязат. Когато излязоха от колите, всички останаха непод -

вижни един дълъг миг, равнодушни към горещината и праха, потънали в съзерцание на мистериозния

декор, който се извисяваше пред тях.

- Как се казва това? - попита Орлов, без да сваля очи от огром ните камъни.

- Олга - каза Къмингс. - Но аборигените го наричат... хм... Ката Тжута. Мисля, че знач и нещо като

„много глави―.

Руснакът се озърна наоколо.

- И къде прибирате материала?

- Какъв материал?

- Не се прави на глупак.

Къмингс посочи надясно.

- Трябва... хм... да отидем там.

Обърнаха се към мястото и видяха дълбок пролом между двете най-големи скали от масива.

- Какво е това?

- Пътека - поясни англичанинът. - Казва се... хм... Уолпа Гордж.

Групата потегли в индианска нишка. Орлов и Къмингс бяха отпред, последвани от Игор, след него

другите двама пленници и накрая двамата руснаци. Земята беше суха и само тук-там се виждаше

оскъдна растителност. Когато стигнаха началото на пролома, те почувстваха топлия лъх на вятъра в

лицата си, сякаш някъде в дъното имаше гигантски вентилатор.

След кратко колебание Орлов заобиколи един зъбер и нав лезе в пролома, следван от другите. Поеха

напред с внимателни, предпазливи стъпки, придвижвайки се бавно по тесния път, врязан между

стръмните стени на огромните скали. Стъпките им отекваха из пролома все по-силно и многогласно,

сякаш цяла войска преминаваше из Уолпа Гордж.

Камък се отрони някъде горе, на високото, и Орлов се закова намясто.

- Стой! - извика той.

Групата спря и руснаците внимателно заоглеждаха прохода.

- Ето там! - възкликна Игор, сочейки към гребена на високата скала отдясно. - Там има някой!

- Сигурно са... хм... аборигени - побърза да обясни Къмингс. - Това е свещена земя за тях.

- Това не м и харесва - каза Орлов и посоч и мястото, откъ дето бяха тръгнали. - Може би е по-добре да

се върнем назад.

- Това са някакви аборигени - настоя англичанинът. - Няма... хм... никакъв проблем.

Орлов се вгледа в прохода.

- Не, няма да рискуваме. Този проход е прекалено тесен за моя вкус. - Махна с ръка. - Да се връщаме.

Игор нареди нещо на руснаците и те послушно смениха посоката. В мига, в който всички поеха назад,

един глас отекна из пролома, силен като гръм.

- Всички по местата!

Останаха неподвижни на пътеката, без да знаят дали да от стъпят, или да продължат напред.

 Челата на издадени напред надлъжни зидове. - Б. р.