Читаем Sedmiyat pechat полностью

енергията на нефта се съдържа във водорода, а не във въглерода, очевидно е, че ако извадя въглерода от

уравнението, отново ще разполагам с енергия. - Повтори мисълта, за да наблегне на основното. - Не заб-

равяйте, че... хм... енергията е във водорода, а не във въглерода.

- Разбирам.

- С други думи, не м и трябват въглища, нито петрол, нит о природен газ. Трябва м и с амо водород.

- Но това е блестящо! - възкликна Томаш, койт о внезапно излезе от летаргията си. - Блестящо.

Орлов поклати глава с недоумение.

- Не разбирам. Какво му е пред имството?

Къмингс присви очи. Дебела глава имаше този руснак.

- Добре, да видим. Какво прич инява покачването на темпе ратурата на планетата? - попита той,

демонстрирайки професионално търпение.

- Според онова, което казват женч овците еколози, прич ината е в използването на петрола.

- Който е въглеводород - побърза веднага да каже англичанинът. — Забележете: при изгарянет о на

петрола протича процес, обратен на фотосинтезата. С други думи, водородът се освобождава от

въглерода и се свързва с кислорода. И понеже остава сам, въглеродът също се свързва с кислорода,

създавайки ново съединение. Как се нарича... хм... това съединение!

- Въглероден диоксид — повтори Филипе, без да губи вре ме.

- А кое съединение е главният виновник за парниковия ефект, който води до... хм... затоплянет о на

планетата?

- Въглеродният диоксид - повтори геологът.

- И какво става, ако от немем въглерода от уравнението?

- Не се образува въглероден д иоксид, защот о няма въгле род.

Къмингс погледна Орлов, давайки да се разбере, че не е нужно да се добавя нищо повече.

- Разбирате ли сега какво е предимствот о от изгарянет о само на водород?

- Да.

- Ако махнем въглерода и останем само с водорода, задър жаме енергийната стойност на горивото и в

същото време преставаме да изхвърляме въглероден диоксид в атмосферата. Това решение е печелившо,

откъдето и да го погледнеш. Печелим повече енергия... хм... при това чиста енергия.

- Чист ият водород повече енергия ли дава от бензина?

- Разбира се! - възкликна Към ингс, почт и възм утен от въпроса. - Литър водород притежава три пъти

повече енергия от литър бензин.

- Хм.

- И така едновременно решаваме два проблема: спираме затоплянето на планетата и преставаме да

зависим от петрола, като използваме най-разпространения елемент във вселената, за да получим

горивото, което ни трябва.

Орлов се размърда във фотьойла, осмисляйки чутото.

- Това никак няма да се хареса на работ одателите м и - отбеляза той мрач но. - Ако тази идея се развие

и стане публично достояние, те ще останат без работа. - Направи пауза. - И аз също.

Къмингс поглади бялата си брада.

- Да, разбирам, че това... хм... не е много доб ре за нефтена та пром ишленост, така е.

Руснакът посегна към оръжието си.

- Ще се наложи да направим нещо по въпроса, не ви ли се струва?

Англичанинът погледна с ужас автоматичното оръжие в ръ цете на Орлов.

- Почакайте, има още един проб лем за разрешаване - бързо добави той, докато погледът му нервно

сновеше между оръжието и руснака.

- Проблем ли? Какъв проблем?

- Откъде ще вземем водорода?

Орлов сякаш не схващаше въпроса.

- Ами... нали вие споменахте, че три от всеки чет ири атома във вселената са водородни?

- Казах, да. Действително е така.

- Тогава какъв е проб лемът?

- Факт е, че седемдесет и пет процента от съществуващата маса в космоса е водород. Но аз добавих

още нещо, не си ли спомняте?

Орлов се помъчи да си спомни, но не успя.

- Какво?

- Обясних, че водородът, макар и в огром но изоб илие, не понася да е изолиран. Обича да се свързва с

други атоми.

- А, да - усмихна се руснакът. - Същинска курва.

- Ами... хм... точно така - прошепна Къмингс, поглеждайки нагоре. - Лекотата, с коят о водородът се

свързва с други атоми, е причината, поради която рядко се срещат самостоятелни водородни атоми.

Лицето на руснака се разля в усмивка.

- Вярно - възкликна т ой. — Наистина споменахте за това, така си е. - Кръстоса крак върху крак

доволен. - Как тогава ще разрешите този проблем?

- Наист ина ли искате да разберете?

- Любопитен съм.

Сега беше ред на англичанина да се усмихне.

- Тогава си вземете нещата и елате с нас.

- Къде?

- Сега... хм... ще видите.

XXXVI

КАТО СТАДО, ПАЗЕНО ОТ ЗЛИ ВЪЛКОДАВ И, ТРИМАТА ПЛЕННИЦИ БЯХА съ проводе ни до д жиповете. Томаш и Към ингс

заеха задната седалка в едната от колите на руснаците, Игор застана на вола на, а Орлов намести

масивното си тяло до него. Стиснал оръжието, той веднага се извърна назад, без да изпуска от очи за-

ловените. Филипе бе отведен във втория джип заедно с други те двама руснаци.

- Къде отиваме? - попита Орлов.

Англичанинът махна към скалите със заоблени била, които се издигаха като червеникави мехури на

хоризонта.

- Към Олга - каза Къмингс. - Онези скални образувания в далеч ината.

Игор огледа целта и се озърна наоколо, за да избере най-краткия път дотам.

- Как се отива? През пустинята ли?