Читаем Sedmiyat pechat полностью

отново, мъчейки се да овладее паниката и да се изкачва все по-високо и по-високо, с присъща на

отчаяните дързост.

Стигна до малка площадка и спря да си поеме дъх. Потта се стичаше по лицето му на струйки и

капеше от върха на носа и брадичката му. Никога не си беше представял, че човек може така обилно да

се поти. Усети невероятна жажда, устата му беше пресъхнала. Прокара език по устните, но сякаш бяха

от корк, не откри и капчица слюнка. Сви рамене примирен. В този момент водата беше последната му

грижа.

Дочу движение долу и зърна някакъв силует - беше Игор, който приближаваше с автомат в ръце.

Очите на двамата се срещнаха за миг, след което руснакът тутакси обърна оръжие то с дулото нагоре,

насочено към него.

Трак.

Томаш се завъртя настрана и навреме избегна смъртонос ния куршум. Площадката бе широка около

два метра, което му даваше възможност да се отдръпне, но Игор стягаше обръча. Дори нямаше смисъл

да се изкачва, достатъчно беше да стигне до ръба и да насочи оръжието. Всичко щеше да продължи се -

кунди.

Беглецът огледа трескаво площадката, мятайки се като звяр, хванат в капан. Нямаше нищо, беше

притиснат до стената. Чу тежкото дишане на Игор, задъхан от изкачването, и видя дулото да се показва

над ръба - приличаше на перископ, изплуващ от морските води.

С отчаян скок Томаш се озова до ръба, погледна надолу и зърна главата на Игор на половин метър

разстояние. Руснакът пухтеше, уловил се за издатините, за да се качи на площадката. Без да се колебае,

беглецът вдигна крак и яко изрита руснака в тила. Игор удари челото си в скалата, загуби равновесие и

се строполи на земята.

Контраатаката даде време на Томаш, който се оттегли до стената на площадката и се опита да прецени

ситуацията. Да не би да имаше някакъв друг път, който в лудешкия бяг да му беше убягнал? Огледа се

по-добре и видя, че може да прескочи над урвата, откъдето беше дошъл и където сега се намираше

неговият преследвач, върху неголяма плоча с пътека, изсечена в скалата. Но беше рисковано, тъй като за

момент щеше да застане на мушката на Игор. Освен това, ако скокът му се окаже ше неуспешен, щеше

да се строполи по урвата, където го очакваше руснакът.

Докато преценяваше възможностите, долови д ишането на Игор и разбра, че отново се опитва да

достигне площадката. И в този момент взе решението. Преди преследвачът му да се е изкачил прекалено

високо, Томаш се приближи до ръба и над никна надолу. Първото нещо, което видя, беше дулото на оръ-

жието, насочено към него.

Трак.

Куршумът профуча край главата му и гърмежът проехтя в ушите му. За секунди беше напълно

зашеметен.

„Кучи син! - каза си той. - Дебнел е да се покажа―.

Тактиката с ритника вече нямаше да изненада неприятеля, който се катереше нагоре безкрайно

предпазливо. Нямаше вре ме и затова Томаш напълни гърди да събере кураж, засили се към ръба и

скочи.

Приземи се със стон върху плочата, накъдето беше изхвърлил тялото си. Усети, че губи равновесие,

размаха ръце във въздуха, опитвайки да се задържи, и накрая успя да се хване за една издатина и да

избегне падането. Долови зад себе си движенията на Игор, който явно напредваше нагоре и си даде

сметка, че руснакът скоро щеше да го настигне. Скочи на крака и хукна по пътечката в скалата. Няколко

метра по-нататък пътеката изчезваше в отвор с големината на куче. Отново изпита чувството, че е

хванат в капан, защото не можеше да се върне назад.

Лишен от алтернатива, Томаш легна на земята и се запромъква през дупката, без да знае какво го чака

в тъмата. Нищо добро, помисли той, но това беше единственият изход и не му оставаше друго, освен да

продължи пътя си. Долови жужене около главата си - бяха насекоми, изненадани от появата на

неканения гост. Случайно попаднал слънчев лъч освети стра нен гущер с шипове, страховит на вид. Беше

гущер молох, който гледаше уплашено натрапника, нахлул във владенията му.

Беглецът полагаше усилия да не обръща внимание на животинките. Почувства сърбеж по цялото тяло

и едва устоя на желанието да спре и да провери дали буболечките наистина лазят под дрехите му, или

само си внушава. Трябваше да овладее страховете си. Извивайки се, успя да се вмъкне в едно разкло-

нение, което постепенно се разширяваше и му позволи да се изправи. Входът бе останал далеч зад него.

Всичко тънеше в плътен мрак. Дотук не достигаше светлината от входа, нито каквато и да е друга

светлинка. Беше непрогледно черно, като в бездна. Неканеният гост вървеше слепешката, пипнешком,

удряйки главата си в невидими издатини; ръ цете му опипваха извивките в скалата, ушите му долавяха и

най-далечния звук. Какви ли опасности се крият тук, питаше се Томаш. Дали има скорпиони? А змии?

Не може да няма змии в такава дупка, толкова дълбока и толкова страшна.