Читаем Робинята полностью

направих, бе да не му дам абсолютно нищо. Бил ли си някога женен, Вон?

— Не. Вероятно никога няма да се оженя.

— Не казвай такова нещо. Просто не си намерил подходящата жена — заяви тя.

Вон се зачуди дали да обясни, но само сви рамене.

Всеки път, когато Мадлин се надигаше, Вон я проследяваше с очи. Кръстоса крака,

когато тя се върна и му подаде ново питие. Този път седна до него. Той беше корав като

стоманена греда. Събра смелост и я целуна. Тя отвори широко малката си уста. Започнаха да

се целуват и натискат като ученици. След малко тя се изправи и му протегна ръка. Усмихна

се сладко и го поведе към спалнята. Розовите лъчи на изгряващото слънце нахлуха през

широкия прозорец. Вон завъртя глава и остави очите си да се приспособят, после се завъртя

към леко хъркащата Мадлин. Най-после може да оцени красотата на сребристите чаршафи,

които бяха прошепвали нежно в нощта. Сега сатенената покривка бе паднала на персийския

килим. Мадлин спеше по корем, извърнала усмихнатото си лице към Вон. Гърбът й бе извит

към долина, която се издигаше към двете идеални полукълба на дупето й, покрито със

сребристия чаршаф. Вон стисна чаршафа с пръстите на краката си и бавно го дръпна надолу.

Сега само левият й прасец бе покрит. Беше по-идеална, отколкото си бе представял.

Беше имал големи, малки, плоски и закръглени задници. Беше се наслаждавал на тъмни

и светли, ориенталски (бяха представени няколко нации) и един латински, свързан с игрива

женичка на име Дестина. Гърчещи се или скромни, борещи се или молещи се. Всякакъв

размер и форма. И бе намирал по нещо, на което да се кефи. Беше усъвършенствал уменията

си като опитен дърводелец, който се учи как всеки вид дърво реагира на различните

инструменти.

Крайчецът на чаршафа, покрил члена му, се изду като палатка.

— Мммм — измърка Мадлин, приковала очи в пениса му.

Тя протегна ръка и го погали, после дръпна чаршафа и го възседна. Влагалището й

ухаеше свежо, когато се разтвори и го пое в себе си. Ужасно му се искаше да я плесне.

Деликатен медальон с оникс се люлееше над зърната й. Той повдигна таза си към нея и

стисна задника й здраво. Мадлин ахна и отметна глава назад. Вон огледа красивите й бели

зъби. Свали едната си ръка от дупето й и разтвори пръсти. Въздъхна и прехапа устни. После

отново загали нежно гладката й кожа.

Замисли се за кретена, който се бе оженил за нея, а после й бе изневерил. Вон

познаваше много жени, но Мадлин бе уникална. Любеше се като ангел. Зърната й галеха

члена му като коприна.

Той се залюля с нежните й тласъци и видя как бузите й порозовяха от безмълвния

разтърсващ оргазъм.

При следващите им срещи Мадлин плащаше за тузарските заведения, а Вон — за

евтините. Една вечер, когато той трябваше да е на работа рано на следващия ден, я последва

към дома й като тежък вагон, закачен с въже за бънджи скокове към препускащ локомотив.

Намери я облегната на кадилака и широко усмихната.

— Съжалявам — извини се тя.

Той сви рамене.

Мадлин остана до джипа. Погледна го, после насочи очи към Вон.

— Знаеш ли, мразя това проклето нещо — каза тя, като удари кадилака с лакът.

— Така ли? Защо тогава го караш?

— Принадлежеше на съпруга ми. Предполагам, че се чувствам виновна, че седи тук

неизползван, затова го изкарвам от време на време. Знаеш ли какво? Ще ми направиш

услуга, ако го вземеш.

— Не мога да си го позволя — отвърна Вон притеснено.

— Не искам нищо за него. Платен е. И са навъртени само около седем хиляди

километра. Можеш да го продадеш, ако искаш.

Вон сви рамене.

— Не, благодаря.

В мозъка му загоря пилотното пламъче, което искаше да подпали жадната пещ. Ужасно

му се искаше нещо. Не бяха се разбирали да не се виждат и с други хора, но той искаше да е

верен. Но пък фантазиите можеха да го отведат само до определено място.

— Наистина ще ми е приятно, ако го вземеш.

— Не, не го искам. Просто го продай!

— Аха.

Тя замълча намръщено, разтърка ръце и погледна Вон, после колата.

— Бих искала да ти дам нещо — каза тя меко, а лицето й се успокои.

Очите на Вон се спряха върху тънката й талия. Смея ли да поискам? Срещна строгия й

поглед. Не, тя нямаше това предвид.

— Даваш ми много, Мадлин. Не се нуждая от нищо.

Изражението й го озадачи. Не бе наясно дали бе ядосана, или щастлива. Стори му се, че

би трябвало да каже още нещо, но не знаеше какво.

— Вон, разказах ли ти за нощта, когато го хванах?

Вон не искаше да слуша за това, но тя копнееше да му разкаже. Раната в душата й още

гноеше. Мадлин бе самотна жена. Беше му признала, че трудно се доверява. Животът й бе

пълен с пари, но лишен от честност и откровеност.

— Не, Мадлин.

Тя оправи бежовата си ленена пола.

— В моята собствена къща. Правеше го в собствения ми дом. Не знам дали беше

проститутка, но приличаше на такава. Слава богу, мразя оръжията, защото, ако имах

пистолет, той вече щеше да е мъртъв. А и проститутката.

Зениците й се свиха като малки черни дупчици в долината на смъртта. По гърба на Вон

полазиха тръпки. Мадлин се насили да се усмихне.

— Изгорих чаршафите и изхвърлих матрака, но стомахът още ме боли. Нещо като