Читаем Робинята полностью

— По-красиво от лак за нокти — заяви той.

— Какво е лак за нокти?

Той се засмя и ми намигна.

— Ще се състезаваме ли?

— Накъде?

Чък кимна право напред. Искаше да подкара през средата на гигантската кална локва.

Вторачих се в нея за миг, после погледнах Чък. Той повдигна окаляните си вежди.

Приличаше на миещо мече. Единствените чисти петна по лицето му бяха кръговете около

очите му.

Не отговорих, а само натиснах газта. Гумите ми изсвистяха и се понесох напред,

гмуркайки се без колебание в калта. Намалих скоростта, когато стигнах до ръба на локвата.

Чък летеше няколко метра зад мен.

Двигателят изръмжа. Калта полетя нагоре зад бъгито в широка й висока арка. От брега

долетяха викове — хората, които зяпаха и очакваха реда си. Моторът на Чък изрева и след

миг той се озова пред мен, хвърляйки кал в лицето ми. Увеличих скоростта и изскочих от

локвата, но той все още бе далеч пред мен.

— Дяволите да те вземат! — изкрещях и Чък се засмя.

Понесох се по откритото поле в преследване на Чък. Той стигна до оградата и се

завъртя обратно, а аз все още бях около пет дължини зад него. И бях покрита с кал. Той се

ухили триумфално и форсира двигателя. Ауспухът му беше запушен.

Двигателят му умря.

Засмях се високо.

— Давай, смей се, малко лайно — изръмжа той и се опита да стартира бъгито.

Никакъв резултат. Двигателят бе наводнен. Чък се вторачи в мен и срита бронята.

— Е, ти спечели — казах усмихнато.

— Това не ми помага — отвърна той, като се опита да прикрие усмивката си.

Слязох от бъгито. Чък се отдръпна назад и ми направи място в неговото. Яхнах го и

избърсах калта от лицето му с пръсти. Той ме целуна по носа.

— Имам ли кал по носа? — попитах.

— Не е толкова лошо.

— Не мога да кажа същото за теб.

Чък се ухили и измъкна мокър парцал от джоба на калните си джинси. Парцалът

изглеждаше шокиращо бял на фона на околната мръсотия. Избърса лицето ми, после и

своето.

— Много си умен — похвалих го, а той развя парцала като знаме.

— Ако не можеш да победиш калта, трябва да се научиш как да се справяш с нея —

отбеляза.

— Очевидно си прав.

Той се ухили и ме целуна страстно. Устните му бяха меки и топли. Лицето му бе

влажно.

— Ужасно си сладка — каза.

Усмихнах се на зелените му очи. Протегнах ръка и вдигнах анцуга си нагоре. Очите на

Чък засияха, но помръкнаха след миг, когато осъзна, че имах потник отдолу.

— Трябваше да знам — изсумтя той.

— Искаш ли да видиш повече?

— Иска ли питане?

Изправих се, а Чък ми се ухили похотливо. Разкопчах джинсите си и започнах да ги

смъквам. Мъжете на отсрещния бряг закрещяха и заподсвиркваха. Носех къси шорти под

джинсите. Разочаровани стонове долетяха от тълпата, макар да знаеха, че нямаше да се

съблека наистина пред пасмина напълно непознати.

Чък поклати глава.

— Знаеш как да ме възбудиш.

Метнах анцуга настрани. Седнах на чистото място. Протегнах ръка и разкопчах

джинсите на Чък.

— Хей — извика той. — Какво правиш?

— Проверявам да видя дали наистина си възбуден — промърморих и го целунах.

Плъзнах ръка в джинсите му. Не беше много твърд, но след няколко ласки щръкна гордо

нагоре. Главата на члена му надникна от отвора в джинсите. Чък се огледа наоколо, а аз се

приближих към него, за да го скрия от любопитни зяпачи.

— Не мога да повярвам, че правиш това насред калта — ухили се Чък.

— Аз пък не мога да повярвам, че ми позволяваш — отвърнах.

Той обгърна талията ми с ръце и ме стисна здраво, докато смъквах джинсите му надолу.

Можех да опипам всеки сантиметър от прекрасния му пенис и никой не можеше да ме види.

Наведох се напред и челата ни се докоснаха. Стиснах пениса му и задвижих ръка енергично.

Чък въздъхна.

— Защо вършиш такива неща? — прошепна той.

— Какви неща?

— Галиш ме насред калта пред очите на всички.

— Никой не ни гледа, нали?

Чък си пое дълбоко дъх. Членът му вече пулсираше в ръката ми.

— Не.

— Но нямаше да имаш нищо против, ако гледаха, нали?

Изчервяването му бе адски сладко. Засмях се, а той се изчерви още по-силно.

— Върша тези неща, защото обичам да ти доставям удоволствие — казах.

— Ще ти се реванширам по-късно.

Ухилих се. Чък определено не беше от типовете, които биха се кефили, а после не биха

си направили труда да върнат услугата.

— Знам, че ще го направиш.

Членът му потръпваше всеки път, когато докосвах чувствителното място под главата.

Сложих палеца си там и го замасажирах бавно. Чък изстена. Дишаше тежко и не забелязваше

абсолютно нищо, което се случваше в калта. Ръцете му стискаха талията ми все по-силно.

Целунах го страстно и той се загърчи.

— Ще ме накараш да се изпразня — промърмори.

— Добре.

— Не знам какво да правя — засмя се той.

Не спрях. Цялото му тяло беше напрегнато. Бе на ръба. Намалих скоростта. Все още не

исках да свърши.

— Не знаеш какво да правиш?

— Къде ще се изпразня?

Усмихнах му се дяволито.

— Където си поискаш.

— Но…

Накарах го да замълчи с целувка. Той затвори очи и изстена. Стиснах члена му по-

здраво и задвижих бързо ръка; След секунди Чък се изпразни между нас. Покрих главата на

пениса му със свободната си ръка и продължих да движа другата. Той стисна зъби за миг,

после си пое дълбоко дъх. Ръцете му пуснаха талията ми. Засмя се леко.

— Езичница такава.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Ты - наша
Ты - наша

— Я… Пойду…Голос не слушается, колени подкашиваются. Они слишком близко, дышать сложно. И взгляды, жесткие, тяжелые, давят к полу, не пускают.— Куда? — ласково спрашивает Лис, и его хищная усмешка — жуткий контраст с этой лаской в голосе.— Мне нужно… — я не могу придумать, что именно, замолкаю, делаю еще шаг. К двери. Сбежать, пока не поздно.И тут же натыкаюсь спиной на твердую грудь Каменева. Поздно! Он кладет горячую ладонь мне на плечо, наклоняется к шее и говорит, тихо, страшно:— Ты пришла уже, Вася.Я хочу возразить, но не успеваю.Обжигающие губы легко скользят по шее, бросает в дрожь, упираюсь ладонями в грудь Лиса, поднимаю на него умоляющий взгляд.И падаю в пропасть, когда он, жадно отслеживая, как Каменев гладит меня губами, шепчет:— Тебе уже никуда не нужно. Ты — наша…ОСТОРОЖНО!ПРИНУЖДЕНИЕ!МЖМ!18+

Мария Зайцева

Эротическая литература
Залог на любовь
Залог на любовь

— Отпусти меня!— Нет, девочка! — с мягкой усмешкой возразил Илья. — В прошлый раз я так и поступил. А сейчас этот вариант не для нас.— А какой — для нас? — Марта так и не повернулась к мужчине лицом. Боялась. Его. Себя. Своего влечения к нему. Он ведь женат. А она… Она не хочет быть разлучницей.— Наш тот, где мы вместе, — хрипло проговорил Горняков. Молодой мужчина уже оказался за спиной девушки.— Никакого «вместе» не существует, Илья, — горько усмехнулась Марта, опустив голову.Она собиралась уйти. Видит Бог, хотела сбежать от этого человека! Но разве можно сделать шаг сейчас, когда рядом любимый мужчина? Когда уйти — все равно что умереть….— Ошибаешься, — возразил Илья и опустил широкие ладони на дрожащие плечи. — Мы всегда были вместе, даже когда шли разными дорогами, Марта.

Натализа Кофф

Современные любовные романы / Эротическая литература / Романы / Эро литература