Читаем Робинята полностью

Обичах Джордж. Наистина. И обичах да работя с него. Но бедствие като загубата на

„Звездата на Лукезе“ можеше да съсипе и най-солидните трудови взаимоотношения.

Личната ни връзка се скапа със същата лекота. Очевидно Джордж губеше интерес към

секса не само когато планираше обир, но и когато се проваляше.

Джо, или каквото бе истинското му име, ми изпрати ново съобщение. Бил впечатлен от

способността ми да разсъждавам бързо и да се оправям в трудни положения. Ако съм се

чувствала готова за „повишение“, той би искал да преговаря.

Когато му отговорих, ми даде името на бар в Тихуана. Щял да чака там един час в

определена вечер, ако съм искала да отида.

Отворих люка на покрива, наслаждавайки се на вятъра, който рошеше косата ми.

Звездите не бяха впечатляващи като сапфири с размера на юмрук, но бяха страшно красиви.

Винаги е важно да имаш план „Б“.

ТАНЦ СЪС СЕНКИ

АЛАНА НОЕЛ ВОТ

Седем седмици след като започнах да го чукам и само трийсет минути след като го

поканих на вечеря с мен и сина ми, двайсет и шест годишният ми любовник падна от бъги и

си счупи три гръбначни прешлена.

Не беше едър мъж — метър и шестдесет и осем, може би около шестдесет кила с мокри

дрехи. Момчето със счупените прешлени ми разказа по-късно, че баща му го наблюдавал

през прозореца как профучава по чакъла в бъгито и го оставил да лежи там половин час,

преди да отиде да провери какво е станало. По каква причина един баща може да остави

сина си да лежи на земята? Според мен това си беше чисто изоставяне. Жестоко. По същия

начин бащата на сина ми го изостави — още преди да се роди.

Любовникът ми звънна от болницата.

— Мисля, че си счупих гръбнака. Не знам кога ще ти се обадя отново. Уплашен съм.

Сестрата каза, че май съм си счупил гръбнака. Мамка му, страх ме е.

— Какво? — извиках и го чух да плаче. — Къде си?

— В болницата.

— Кой е с теб?

— Татко. Мама.

— В коя болница?

— „Кайзер“.

— Кой „Кайзер“ по-точно.

— В Сънисайд.

— Искаш ли да дойда? Ще дойда веднага.

— Магия — каза той.

— Какво?

— Магия — повтори.

Бяха го натъпкали с морфин.

— Скъпи, не те разбирам.

За моя изненада започнах да плача. Той беше само едно хлапе, което чуках.

— Бившата ми е тук — заяви той.

Какво точно знаех за бившата му приятелка? Били заедно четири години. Разделили се

три месеца преди да започна да го чукам. Веднъж го попитах защо.

— Карахме се — отговори той.

Тя била студентка по медицина. Неговата възраст. Достатъчно за нея. Тя беше там, а аз

— не.

Най-дългият период, в който бях оставала с даден любовник, бе две години. А когато

той си тръгна, се радвах, че го направи. Винаги се чувствах доволна, когато ме напускаше,

защото, ако отблъснеш един мъж с безразличието си, го правиш, за да задържиш контрола и

да не ти се налага да изтърпяваш мъката от изоставянето.

В крайна сметка всеки мъж те напуска и те оставя да ближеш раните си.

Запознах се с Момчето със счупения гръбнак, когато бях на трийсет и девет години,

след като взех магистърската си степен и започнах работа в офис, която ежедневно ми

напомняше как бях мечтала да стана преподавателка по литература, изискана и уважавана.

Само дето не можах да си намеря такава работа, защото не бях публикувала научни статии в

„Ню Йоркър“ или „Атлантик мънтли“. Но пък вярвах, че в живота получаваш това, което

искаш, като Момчето със счупения гръбнак. Исках го и затова написах:

„Трийсет и девет годишна самотна майка и бивша стриптийзьорка с

магистърска степен търси любовник. Възраст: 21–27, сладък, образован и

срамежлив.“

Това момче щеше да стане първият ми любовник от пет години и го избрах, защото

писмото му беше кратко и мило и бе уплашен от мен, което щеше да ми предостави

контрола.

„Наистина ли съществуваш? Аз съм в средата на двайсетте, електротехник.

След като имаш магистърска степен, значи си умна, което е малко страшно. А ако

си била стриптийзьорка, сигурно си ужасно секси, а това също ме плаши. Надявам

се дами отговориш. Ако искаш, ще ти изпратя снимка.“

Бившата му приятелка бе изрязана от първата снимка, която ми изпрати. Това ме

изпълни едновременно с презрение и раздразнение. Не го разпитвах за нея в писмата.

Пишехме си за музика, филми и сексуални фантазии. Исках да го завържа. И той искаше да

го завържа. Първият път, когато говорихме по телефона, усетих как тялото ми се загрява от

желание за секс и се кикотих замаяно. Има съвсем малка разлика между сълзите от смях и

онези, когато плачеш с такава сила, че повръщаш. Улових на въдицата новия си любовник,

това слабо неподходящо момче, тази драма в маратонки. Досега никой не ми бе подхождал

толкова малко.

Месец преди да си счупи гръбнака, любовникът ми трябваше да се изнесе от квартирата,

която споделяше с още четири момчета, и се пренесе в апартаментчето над гаража на

родителите си. Седмица по-късно ми се обади на път към Айдахо, за да ми съобщи, че

приятелят му бил убит в пиянско сбиване и той отивал на погребението. Не плака. Каза, че

винаги бил очаквал насилствена смърт за приятеля си.

И насред всичко това Момчето със счупения гръбнак ми се обади, за да ме пита дали не