Читаем Равноденствие полностью

— Отначало опитах какво ли не — започна тя, — но нищо не излизаше. При този вид дейност трябва да експериментираш, няма друг начин. После се замислих за това, което Чарли каза за рубиновата сфера. Той спомена скиталата и изведнъж ми хрумна, че кодът, който е използвал, също е скитала. Другото, което ме наведе в тази посока, беше числото 3.5 след поредицата от цветове. А после и онзи масив цифри. Седем реда от по четиринадесет привидно случайни цифри. Реших, че сигурно има някаква комбинация, някаква поредица цифри, която е като ключ към цялото множество. Разпечатах цифрите. После направих тръба от хартия с диаметър точно 3.5 сантиметра.

— И цифрите паснаха?

— Не.

— Тогава какво?

— Не беше толкова просто. За момент се обърках. Но после отново погледнах съобщението. След 3.5 имаше 12 и Ню Йорк. Реших, че „Ню Йорк“ има някаква връзка с посещението на Чарли там и може би ще влезе в употреба по-късно.

— И тогава — намеси се Филип — Джо прояви истински гений.

Джо се усмихна на баща си.

— Ласкателството е полезен похват, татко, но като се замисля, решението е било направо очевидно. „Ню Йорк“ е шрифт. Просто трябваше да разпечатам цифрите в шрифт „Ню Йорк“, размер 12.

— И тогава се получи? — попита Лора.

— Като по вода.

— Значи имаме още една скитала.

— Да, но проблемът беше, че пак имах същите деветдесет и осем цифри: седем реда по четиринадесет символа. Опитах да открия някакви очевидни шаблони, нали се сещаш, например поредни цифри или комбинации, нещо явно, но не излезе нищо.

— И какво направи тогава? — попита Лора.

— Загубих цял час да търся връзка между числата, примерно да ги удвоявам, 3.5,7,14 и така нататък, сигурна съм, че Чарли го е направил нарочно, за заблуда. Но след като разбрах, че това няма да ме доведе доникъде, се замислих за другата част на съобщението — цветовете. Там вече ми помогна татко.

— Бива ме не само да правя кафе — каза Филип.

— Радвам се да го чуя, защото специално това кафе е ужасно — отвърна Лора и направи гримаса. — Шегувам се. Продължавай.

— Татко беше на компютъра и се опитваше да намери информация за алхимичните неща, които описва Чарли, а аз бях на масата и работех с добрите стари надеждни средства лист и химикал.

— По една щастлива случайност тъкмо когато Джо зацикли, аз открих нещо за Изумрудения скрижал и за това, което алхимиците са се опитвали да направят с инструкциите от него. За рубиновата сфера няма абсолютно нищо в Мрежата, но това можеше да се очаква.

— Хайде де, кажи ми, какво откри? — попита Лора нетърпеливо.

— Доста налудничави неща всъщност — отвърна Филип. — При работата на алхимиците е нямало никаква последователност, никаква приемственост. Всичките са били маниаци на тема секретност. Сега разбирам защо Чарли е бил привлечен от този свят. Там всичко е ставало с кодове и тайни езици, всеки алхимик е пазел откритията си от останалите. Определено не са си падали по съвместната работа и всеки е тълкувал откритията си по различен начин. Много често описанието, оставено от един алхимик относно дадено откритие, напълно противоречи на описанието на друг алхимик за същото откритие. Въпреки това — Филип се прозя и разтърка очи — има няколко общи неща. Първо, те всички са започвали експериментите си с набор от прости химични елементи, които забърквали и нагорещявали, за да видят какво ще стане. Второ, почти всички алхимици са използвали текста от Изумрудения скрижал като основен източник на информация, взимали са от него нещо като „рецепти“. С малки изключения всички описват един и същ резултат при нагряване на сместа, а именно, че променя цвета си. Последователността на цветовете винаги била една и съща: сместа бивала първо черна, после ставала бяла, след това жълта и накрая червена.

— Така било значи.

— Точно така — каза Филип.

— Но и тази информация не ми помогна много — каза Джо с усмивка. — Освен, че ме накара да се съсредоточа върху цветовете в съобщението на Чарли и върху евентуалната им връзка с цифрите, защото той очевидно ги беше обвързал по някакъв начин. При криптоанализа нищо не се прави случайно, а Чарли е… бил е… майстор.

— И какво направи?

— Нищо особено — каза Джо. — Просто изведнъж го видях.

— Какво видя?

— Цифрите 5,5,6,3 в една от колоните на скиталата.

— Думата „черно“ е с пет букви, бяло — пет, и така нататък. Това ли имаш предвид? — попита Лора.

— Точно това. А то, мамо, се нарича „ключ“.

— Е, благодаря ти, Джо. И аз имам някакво ниво на интелигентност.

— Текстовият масив е всъщност поредица инструкции — намеси се Филип. — Ето разпечатката.

ПРЕДИ ВСИЧКО ИЗПОЛЗВАЙ СЪЩИЯ КЛЮЧ ДА ДЕШИФРИРАШ ДОКУМЕНТА НА НЮТОН. ИЗТЪЛКУВАЙ ЗАКЛИНАНИЕТО — МОЖЕ ДА ТЕ ЗАИНТЕРЕСУВА. ЧЕРТЕЖЪТ ПОКАЗВА ЛАБИРИНТА ПОД БОДЛЕАНСКАТА БИБЛИОТЕКА. ВЛИЗА СЕ ОТКЪМ ТРИЛ МИЛ СТРИЙМ, ВРАТАТА Е В СТЕНАТА ШЕСТДЕСЕТ И ТРИ СТЪПКИ НАВЪТРЕ ОТ ЗАПАДНИЯ ВХОД. В КРАЯ НА СТРАНИЦАТА ИМА ВАЖЕН ЦИТАТ: ЩЕ ТИ ТРЯБВА ПО-КЪСНО. УСПЕХ!

— Браво, Джо! — възкликна Лора. — Сега е мой ред! — Тя скочи от дивана. — Документът на Нютон. Филип, подай ми го, ако обичаш. И ми донеси цялата кана с това твое прекрасно кафе.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Том 7
Том 7

В седьмом томе собрания сочинений Марка Твена из 12 томов 1959-1961 г.г. представлены книги «Американский претендент», «Том Сойер за границей» и «Простофиля Вильсон».В повести «Американский претендент», написанной Твеном в 1891 и опубликованной в 1892 году, читатель снова встречается с героями «Позолоченного века» (1874) — Селлерсом и Вашингтоном Хокинсом. Снова они носятся с проектами обогащения, принимающими на этот раз совершенно абсурдный характер. Значительное место в «Американском претенденте» занимает мотив претензий Селлерса на графство Россмор, который был, очевидно, подсказан Твену длительной борьбой за свои «права» его дальнего родственника, считавшего себя законным носителем титула графов Дерхем.Повесть «Том Сойер за границей», в большой мере представляющая собой экстравагантную шутку, по глубине и художественной силе слабее первых двух книг Твена о Томе и Геке. Но и в этом произведении читателя радуют блестки твеновского юмора и острые сатирические эпизоды.В повести «Простофиля Вильсон» писатель создает образ рабовладельческого городка, в котором нет и тени патриархальной привлекательности, ощущаемой в Санкт-Петербурге, изображенном в «Приключениях Тома Сойера», а царят мещанство, косность, пошлые обывательские интересы. Невежественным и спесивым обывателям Пристани Доусона противопоставлен благородный и умный Вильсон. Твен создает парадоксальную ситуацию: именно Вильсон, этот проницательный человек, вольнодумец, безгранично превосходящий силой интеллекта всех своих сограждан, долгие годы считается в городке простофилей, отпетым дураком.Комментарии А. Наркевич.

Марк Твен

Классическая проза