Читаем Равноденствие полностью

— А какво общо имам аз с всичко това? — продължи Чарли и се поразмърда на стола, преди да отговори на собствения си въпрос: — Спомняш ли си моето посещение в Ню Йорк, Лора? Дойдох там като представител на Ордена. Сега ще ти обясня. Орденът от двадесет и първи век никога не е притежавал рубиновата сфера. От времето на Хипатия до наши дни освен Пазителите единствените други хора, които са виждали или докосвали тази безценна вещ, са Нютон и сподвижниците му. И когато групата им била разбита през 1690 година, сферата била прибрана и скрита от Робърт Бойл. Освен това всички записки на Нютон по този въпрос били унищожени. Всички, както сама разбираш, с изключение на един: кратък кодиран документ, озаглавен „Principia Chemicum“, копие от който сега имаш и ти. Именно този документ взех за Ордена, когато бях в Ню Йорк. Те знаеха, че едва ли ще се сдобият със сферата навреме за съвпада, а без нея усилията им щяха да са напразни. Водачът на Ордена обаче, човек, когото никога не съм виждал и чиято самоличност се пази в тайна, научил за ръкописа на Нютон и информацията в него — освен всичко друго, линейна версия на заклинанието от сферата.

Чарли направи кратка пауза, за да си запали поредната цигара.

— Сега ще поясня. Казах, че по сферата има текст. Този текст е под формата на една непрекъсната спирала от египетски йероглифи, издълбани по повърхността на кълбото, която започва от единия полюс и стига до другия. Създателите на сферата са се погрижили силата на заклинанието да не може да попадне в ръцете на непосветени. За целта са използвали един хитър начин за криптиране, наречен стеганография — с други думи, механичен код. Имам предвид, че посланието, в този случай заклинанието, което се използва при ритуала, трябва да се чете вертикално, от горе надолу, а не като се следва линеарната последователност на графичните знаци. Това е една древна техника за тайнопис, наречена „скитала“.

— Това не е проблем, ако разполагаш със сферата, но само Нютон и Пазителите са я държали в ръцете си. Документът, който открих в Ню Йорк, тоест ръкописът на Нютон, съдържа копие на заклинанието, преведено на латински, но този превод е направен в линеарна форма, което го прави кажи-речи безполезен. Аз завърших математика, както сигурно си спомняш. И специализирах криптология. Водачът на съвременния Орден знаеше това. Направиха ми предложение, на което не можех да откажа. Нямах представа какво се опитват да постигнат — или поне докато не взех ръкописа. Отне ми почти година да дешифрирам линеарния превод. Това, което липсваше, беше размерът на сферата. Ако знаеш точния й размер, можеш да върнеш текста в първоначалната му спирала и да прочетеш посланието вертикално. В записките на Нютон няма никаква информация за размерите на сферата, така че може да си гадаеш цяла вечност и така и да не стигнеш до вярното послание. Единственият друг начин да се разбие кодът беше да се използват най-съвременните методи за дешифриране и много скъп компютър. Получих съответното оборудване, а всичко останало беше тук, вътре — каза Чарли и се почука по главата с пръст. — Да си гений си има предимства.

— Докато се опитвах да разбия кода — продължи той, — бях под постоянен натиск от страна на представителите на Ордена. Но освен че им вършех работа, аз си поставих за цел и да разбера какво възнамеряват да правят с този код. Не успях да открия обаче кои са членовете му. Нито пък кой е водачът им. Комуникацията се осъществяваше единствено чрез куриери и кодирани имейли. Но като разбрах какво са намислили, реших да се оттегля.

— Преди две седмици предадох на Ордена дешифрирания код. Но той е съвсем безполезен. Те още не го знаят и затова продължават да убиват. Още две млади жени ще умрат за малко повече от двадесет и четири часа, ако Орденът не бъде спрян.

Чарли дръпна дълбоко от цигарата, лицето му беше тъжно и замислено.

— Лора — продължи той, — сега всичко зависи от теб. Надявам се да получиш помощ и от други хора, на които имаш доверие. Единственото, което мога да направя за теб, е да ти кажа каквото знам. А то е следното. Макар Нютон да не е разполагал с технологията, необходима за съхранение на органите за ритуала, той е имал няколко предимства пред членовете на съвременния Орден на Черния сфинкс. Най-важното от тях е, че е разполагал със сферата. Освен това, когато Орденът бил разбит от Пазителите през 1690 година, били изгубени и почти всички документи, а Бойл и сподвижниците му се погрижили тайният вход към лабиринта през избата на Хъртфорд Колидж да бъде запечатан. Пазителите създали нов вход, чието местоположение ще трябва сама да откриеш от информацията, която ще ти дам. През него, по дълъг тунел, се стига до първоначалния лабиринт, намиращ се под Бодлеанската библиотека.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Том 7
Том 7

В седьмом томе собрания сочинений Марка Твена из 12 томов 1959-1961 г.г. представлены книги «Американский претендент», «Том Сойер за границей» и «Простофиля Вильсон».В повести «Американский претендент», написанной Твеном в 1891 и опубликованной в 1892 году, читатель снова встречается с героями «Позолоченного века» (1874) — Селлерсом и Вашингтоном Хокинсом. Снова они носятся с проектами обогащения, принимающими на этот раз совершенно абсурдный характер. Значительное место в «Американском претенденте» занимает мотив претензий Селлерса на графство Россмор, который был, очевидно, подсказан Твену длительной борьбой за свои «права» его дальнего родственника, считавшего себя законным носителем титула графов Дерхем.Повесть «Том Сойер за границей», в большой мере представляющая собой экстравагантную шутку, по глубине и художественной силе слабее первых двух книг Твена о Томе и Геке. Но и в этом произведении читателя радуют блестки твеновского юмора и острые сатирические эпизоды.В повести «Простофиля Вильсон» писатель создает образ рабовладельческого городка, в котором нет и тени патриархальной привлекательности, ощущаемой в Санкт-Петербурге, изображенном в «Приключениях Тома Сойера», а царят мещанство, косность, пошлые обывательские интересы. Невежественным и спесивым обывателям Пристани Доусона противопоставлен благородный и умный Вильсон. Твен создает парадоксальную ситуацию: именно Вильсон, этот проницательный человек, вольнодумец, безгранично превосходящий силой интеллекта всех своих сограждан, долгие годы считается в городке простофилей, отпетым дураком.Комментарии А. Наркевич.

Марк Твен

Классическая проза