Читаем Равноденствие полностью

— Но това е неразрешимо — каза Лора. — Отговорът може да е всякакъв.

— Да, но в случая става въпрос за нещо лично, мамо, нещо, за което би трябвало да се сетиш веднага.

— Точно затова предположих, че ще е крем карамелът, Джо, но…

— Добре — намеси се Филип. — Дайте да помислим. Чарли казва, че е нещо, което ти е харесало онази вечер. Какво друго може да има предвид? Сигурна ли си, че става въпрос за вечерта в Ню Йорк?

— Откъде мога да знам, за бога? — отвърна Лора отчаяно.

— Мисля, че си на прав път — каза Джо. — Чарли що го казва: „близко“. Значи сигурно става въпрос за вечерта в ресторанта. Но отговорът може да е само „крем“ или само „карамел“, или… нещо друго. И тримата замълчаха. Джо потъна в мисли. Лора прокарваше пръсти през косата си, загледана в екрана.

— Мисля, че си права, Джо — каза Филип накрая. — Може да е всичко, но Чарли ти даде ориентир след първия опит, Лора. Може би ни трябва повече информация.

— Така е, но тогава ще ни остане само един опит.

— Имаш ли по-добра идея?

— Чакайте малко — каза изведнъж Лора. — Ако се провалим и трите пъти, не може ли просто да извадим диска, после пак да го сложим и да почнем отначало?

— Съмнявам се. Сигурна съм, че ще се самоизтрие — каза Джо. — Или пък ще се самоунищожи, като в „Мисията невъзможна“!

— Мамка му!

— Но мисля, че татко е прав. Ако не получим още информация, има да гадаем цяла нощ. Нека да пробваме с нещо и да се надяваме на късмет.

— Не ми звучи много научно — отбеляза Филип.

— Какво ще кажете само за „карамел“? — предложи Джо.

Лора сви рамене.

— Може.

Филип въведе думата. След миг на екрана се появи ново съобщение:

СМАЗВАШ МЕ, ЛОРА. МИСЛЕХ, ЧЕ ЩЕ ТИ Е ЛЕСНО! САМО ПЕТ БУКВИ Е, СКЪПА

— По дяволите! — възкликна Лора. После изведнъж плесна с ръце.

— Ами да, разбира се! Това е!

— Какво?

— Сетих се. Тъкмо щяхме да ядем десерта и в ресторанта пуснаха „Brown sugar“ на „Стоунс“. Чарли се пошегува за съвпадението: карамел — кафява захар, загряваш ли?

Наведе се над рамото на Филип и посегна към клавиатурата.

— Чакай, Лора — каза Филип. — Какво ще напишеш?

— Пет букви, разбира се, както каза Чарли. Трябва да е „STONE“, какво друго? Камък. Нали за това е цялата история? Нали това иска Орденът на Черния сфинкс? Нали това се е опитал да получи Нютон?

И преди Филип и Джо да успеят да кажат нещо, написа петте букви и натисна „enter“. Този път екранът стана черен. После изведнъж се появи думата „ПОЗДРАВЛЕНИЯ“.

Лора въздъхна облекчено. После отново натисна „enter“ и на екрана се появи по-сложно съобщение, състоящо се от ред думи, последван от множество цифри:

ЧЕРНО, БЯЛО, ЖЪЛТО, ЧЕРВЕНО, НЮ ЙОРК

3.5, 12, 67498763258997, 86746496688598, 97684795900082, 08736047437980, 73849096006064, 87474877345985, 47932768480950

Под тези цифри имаше текстов блок, съставен от стотици слети букви.

— Това ли е всичко? — попита Филип и заскролира надолу, но нямаше нищо друго.

— Знаеш ли, твоят приятел Чарли Тъкър е малко нещо като легенда в Математическия факултет — каза Джо и направи жест на Филип да й отстъпи мястото си.

Лора погледна дъщеря си.

— Е, не беше много далеч от истината, като се нарече в записа „гений“.

— На мен ли го казваш? Професор Норингтън, води ни теория на множествата, го помни още от времето, когато е започнал да преподава в Оксфорд. Преди да стане преподавател, Норингтън е работил в ЦРУ и МИ-6 като разбивач на кодове. Та той твърди, че Чарли бил единственият математик, когото познавал, способен да създаде кодове, които дори той, Норингтън, не можел да разбие.

— Добре, но Чарли все пак иска да получим тази информация, нали?

— Разбира се — отвърна Джо. — Но това е било в кръвта му, не е можел да я даде просто ей така.

— Супер — отвърна Лора, отиде до дивана и се тръшна на него.

— Но за късмет — продължи Джо — вие познавате още един гений… всъщност генийка първокурсничка, която тъкмо учи теория на множествата, доста полезен предмет при разбиване на кодове.

После щракна с пръсти, загледа се в екрана и добави:

— Освен това обожавам предизвикателствата.

— Мамо… мамо, събуди се.

Лора отвори очи. Джо се бе навела над нея. Лора въздъхна и се надигна. Беше заспала на дивана.

— Господи, колко е часът?

— Четири и петнайсет.

— Къде е Филип?

— Тук съм — каза той от вратата. Носеше поднос. — Мисля, че всички имаме нужда от това.

Остави кафетата на ниската холна масичка пред дивана и добави:

— Джо поне със сигурност. Ти проспа целия екшън.

Усмихна се на Джо и гордо каза:

— Дъщеря ни разби кода на Чарли.

— Е, само част — поправи го Джо.

Лора изведнъж се оживи, вече беше съвсем будна. Грабна едното кафе, седна на дивана и каза:

— Започни от самото начало и говори бавно.

Джо държеше някакви листове.