Читаем Равноденствие полностью

Без да отместват върховете на шпагите си от гърлата на двете фигури в роби, Хук и Уикинс дръпнаха качулките им и отстъпиха крачка назад.

— Джеймс? Собственият ми брат Джеймс? — стъписа се Бойл. — Какво правиш тук?

Точно такава възможност чакаше Нютон. Със зверски рев, той се спусна напред, хвана Бойл за китката и го накара да пусне шпагата.

Единствено Нютон се беше окопитил толкова бързо. Останалите стояха като препарирани. Но след миг се съвзеха и залата се изпълни със звънтене на стомана и прегракнали викове.

Нютон се хвърли към рубиновата сфера. Уикинс успя да го хване за глезена и двамата се строполиха на земята. Заслепен от ярост, Уикинс започна да скубе косата на Нютон и той запищя от болка. После опря шпагата си в гърлото му.

— Ти предаде приятелството ми! — изкрещя в ухото му. — Аз ти вярвах!

Но въпреки гнева си Уикинс не беше сигурен как да постъпи. Исак Нютон беше в ръцете му. Едно мръдване на шпагата — и той щеше да се прости с живота си, а кръвта му да обагри пода. Но не това беше целта им. Въпреки омразата, която Уикинс изпитваше сега към Лукасовия професор, той не беше убиец. И точно тогава забеляза сферата. Грабна я с лявата си ръка и я пъхна в туниката си. После изправи Нютон на крака и без да маха острието от гърлото му, заотстъпва към останалите. Но понеже не виждаше къде върви, се спъна в един от масивните свещници и падна.

Нютон се хвърли към шпагата му. След миг оръжието беше в ръката му и той се огледа да види какво става. Очите му горяха, сетивата му бяха изострени, а инстинктът му за съхранение го зареждаше със сила.

На няколко стъпки от него Бойл беше хванал брат си за гърлото и го бе притиснал до стената. До него, задъхан от ярост, Никола Фатио дю Дуйли беше замръзнал на сантиметри от върха на шпагата на Хук.

— Джеймс, Джеймс… как можа? — въздъхна Бойл съкрушено.

— Големият ми брат Робърт — отвърна с ехидна усмивка Джеймс. — Робърт, винаги си се приемал като мой баща… спести ми нравоученията. Нямам нужда от тях.

— Но защо? — прошепна Бойл. — Защо?

— Нима не знаеш, Робърт? Наистина ли? Не знаеш?

Бойл бавно поклати глава.

— Къде другаде можех да отида, скъпи братко? Как можех да се съревновавам с теб? Хвърляш толкова дълга сянка.

Бойл трепна, усетил върха на острието в тила си.

— Хвърли шпагата — изсъска Нютон. — Веднага.

Бойл се подчини и се обърна. Дю Дуйли и Джеймс Бойл все още бяха на мушката на нетрепващата рапира на Хук, а Уикинс — тъкмо се изправяше — се хвърли напред и грабна шпагата на Бойл от земята.

— Още една крачка и ще го разпоря! — извика Нютон.

Уикинс не спря.

— Говоря сериозно — каза Нютон и натисна. По острието потече кръв.

Уикинс спря и викна:

— Ще гориш в ада за това!

— Грешиш, стари ми приятелю — отвърна Нютон спокойно. — Господ знае, че мотивите ми са искрени.

И като пое дълбоко дъх, добави:

— А сега ми дай сферата.

Уикинс не помръдна.

— Дай ми сферата.

— Недей, Джон — изпъшка Бойл.

— Не обръщай внимание на този стар глупак. Дай ми сферата. Веднага. Дай ми я или, кълна се, ще го убия — извика Нютон.

Уикинс бавно пъхна ръка под дрехата си и пръстите му обхванаха кълбото.

— Не! Недей! — примоли се Бойл. — По-добре да умра…

Уикинс извади рубиновата сфера. В този момент Хук, който досега вардеше Фатио и Джеймс Бойл, изведнъж насочи шпагата си към Нютон. Той долови движението с периферното си зрение и за миг се разсея. Това беше достатъчно. Робърт Бойл впи зъби в ръката на Нютон и той изпищя, но някак си успя да задържи шпагата.

Изруга, извърна се и замахна към рамото на Хук. После изчезна в тъмния коридор.

Уикинс понечи да хукне след него, но Бойл го спря.

— Джон, Джон, остави го. Бездруго няма да го намериш в лабиринта. Трябва да приберем това, което остана, сферата и документите.

Гласът му бе уморен и непоносимо тъжен.

— Аз трябва да разплета тази ужасна паяжина — продължи той, — а ти да подсигуриш бъдещето. Когато излезем горе, вземи най-бързия кон и го пришпори до Кембридж. Гледай да стигнеш там преди Нютон. И изгори всичко.

ОКСФОРД: 29 МАРТ, 21:05

Когато се прибраха, Филип сложи чайника да заври, а Лора се качи горе да си облече вълнената жилетка. След няколко минути вече седяха в дневната — огънят в камината тъкмо се разгаряше.

— Ако питаш мен — каза Филип и отпи от горещия чай, — няма начин изчезването на Лайтман да е свързано с убийствата. Просто е съвпадение.

— Аз също не виждам как може да са свързани… но всичко е… толкова… странно.

Филип сви рамене.

— Когато ходи при него, стори ли ти се болен или притеснен от нещо? Може ли да е превъртял?

Лора поклати глава.

— Страдаше ли от депресия?

— Не знам. През последните години съм го виждала само няколко пъти. Изглеждаше ми съвсем добре. Защо питаш? Смяташ, че просто е зарязал колата си и е отпрашил нанякъде ли?

— Случва се.

— Да, чувала съм. Но Лайтман?

— Мислиш, че са го отвлекли?

— Не знам, Филип. Но дори да е така… — Лора вдигна поглед от чашата с чай.

— Мисля, че скоро ще разберем. Полицията няма да остави този случай да се потули. Лайтман е величие в Оксфорд и един от най-заможните хора в Англия.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Том 7
Том 7

В седьмом томе собрания сочинений Марка Твена из 12 томов 1959-1961 г.г. представлены книги «Американский претендент», «Том Сойер за границей» и «Простофиля Вильсон».В повести «Американский претендент», написанной Твеном в 1891 и опубликованной в 1892 году, читатель снова встречается с героями «Позолоченного века» (1874) — Селлерсом и Вашингтоном Хокинсом. Снова они носятся с проектами обогащения, принимающими на этот раз совершенно абсурдный характер. Значительное место в «Американском претенденте» занимает мотив претензий Селлерса на графство Россмор, который был, очевидно, подсказан Твену длительной борьбой за свои «права» его дальнего родственника, считавшего себя законным носителем титула графов Дерхем.Повесть «Том Сойер за границей», в большой мере представляющая собой экстравагантную шутку, по глубине и художественной силе слабее первых двух книг Твена о Томе и Геке. Но и в этом произведении читателя радуют блестки твеновского юмора и острые сатирические эпизоды.В повести «Простофиля Вильсон» писатель создает образ рабовладельческого городка, в котором нет и тени патриархальной привлекательности, ощущаемой в Санкт-Петербурге, изображенном в «Приключениях Тома Сойера», а царят мещанство, косность, пошлые обывательские интересы. Невежественным и спесивым обывателям Пристани Доусона противопоставлен благородный и умный Вильсон. Твен создает парадоксальную ситуацию: именно Вильсон, этот проницательный человек, вольнодумец, безгранично превосходящий силой интеллекта всех своих сограждан, долгие годы считается в городке простофилей, отпетым дураком.Комментарии А. Наркевич.

Марк Твен

Классическая проза