— Засега не… — Рейфийлд не довърши, защото Тремейн нахълта в кабинета му, размахвайки лист хартия. — Чакай малко.

Тремейн остави листа пред Рейфийлд, който зачете и пребледня. Вдигна очи към навъсения Тремейн.

— Къде го намери?

— Онзи мръсник беше издълбал единия крак на леглото. Много е хитър — неохотно призна Тремейн.

С кратки, отсечени изречения Рейфийлд изложи по телефона съдържанието на писмото.

— Това твоя работа ли е, Франк? — попита човекът отсреща.

— Виж какво, ако онзи беше умрял в карцера, както очаквахме, щеше да има аутопсия, нали така? Е, нямаше друг начин да замажем нещата. Всички бяхме съгласни.

— Но боже мой, Хармс не умря. Защо след това не изчисти следите?

— Изчистих ги! Иначе мислиш ли, че щях да изляза сух от водата? Райдър не е глупак, щеше да изкове желязна защита.

— Добре де, щом си го сторил още тогава, откъде-накъде армията ще праща това писмо след толкова много години.

— Знам ли? Някой тъп чиновник сигурно се е натъкнал на документ или пък чак сега са вкарали данните в компютъра. Влезе ли нещо в армейските архиви, не се знае дали някой ден няма пак да изплува, както и да го криеш. Няма по-гадна бюрокрация на тоя свят. Човек не може да гарантира всичко.

— Но ти трябваше да държиш всичко под око.

— Не ми казвай какво е трябвало да върша и какво не. Опитах, но не мога само с това да се занимавам всеки скапан ден от четвърт век насам.

Човекът отсреща въздъхна.

— Значи сега сме наясно какво е събудило спомените на Хармс.

— Всяка стратегия си има и рискове.

— Е, при Райдър може да има копие от писмото.

— Не виждам как Руфъс Хармс би се добрал до копирна машина, а и писмото не е било включено в молбата до Върховния съд, това поне знаем твърдо.

— Но не сме сто процента уверени. Затова довечера трябва на всяка цена да претърсите кантората на Райдър.

Рейфийлд вдигна очи към Тремейн и изрече в слушалката:

— Добре, ще го направим довечера. Бързо и ефикасно.

42.

Сенатор Найт посрещна сърдечно Фиск и Сара във фоайето. Зад него залата бе изпълнена с деловия и политическия елит на столицата.

— Радвам се, че успя да дойдеш, Джон — каза Джордан Найт, докато се ръкуваха. — Сара, прекрасна си както винаги.

Двамата се прегърнаха и си размениха целувки по бузата.

Фиск погледна Сара. Тя бе сменила строгото костюмче с лека лятна рокля в пастелни цветове, които чудесно подчертаваха слънчевия загар. Разпуснатата коса слизаше на свободни вълни покрай лицето й.

Тя забеляза погледа на Фиск и той смутено побърза да извърне очи, преди да вземе чаша от един минаващ сервитьор. Сара и Джордан Найт последваха примера му.

Джордан се озърна, сякаш също изпитваше леко смущение.

— Знам, че избрахме ужасно време — каза той, гледайки Сара право в очите. — И Бет е на същото мнение, макар че не си признава.

Няма и да признае, помисли си Фиск.

Джордан посочи с чашата си един старец в инвалидна количка и тихо изрече:

— За жалост Кенет Уилкинсън вече е с единия крак в гроба. Всъщност кой знае, той е яка душа и, току-виж, погребал всички ни. Мой приятел и наставник. Ако в мен има нещо добро, дължа го на него.

— Чрез него ли се запознахте с жена си? — попита Сара.

— Да, още една причина да съм му задължен.

Фиск гледаше как Елизабет Найт методично обикаля сред гостите, любезна и самоуверена като опитен политик. Озърна се из залата, но никъде не видя Рамзи и Мърфи. Зачуди се дали не бойкотират празненството. Забеляза, че останалите съдии изглеждат притеснени и нервни. Сигурно се страхуваха, че някой безумец възнамерява да прибави и техните глави към трофеите си.

В дъното на залата забеляза и Ричард Пъркинс. Навсякъде имаше въоръжени пазачи и Фиск знаеше, че най-разискваната тема на вечерта ще е убийството на двамата сътрудници. Той присви очи, когато видя Уорън Маккена да си проправя път през тълпата като акула, дебнеща плячка.

— Двамата сте страхотен екип — каза Сара.

Джордан Найт поднесе чашата си към нейната.

— И аз тъй смятам.

— Мислила ли е някога съпругата ви да се кандидатира за политически пост? — попита Фиск.

— Джон, та тя е във Върховния съд — възкликна Сара. — Това е пожизнено назначение.

Фиск не изпусна сенатора от очи.

— И друг път се е случвало да напускат съда заради по-висок пост, нали?

Джордан го изгледа проницателно.

— Да, случвало се е, Джон. Откровено казано, понякога обсъждаме този въпрос. Няма вечно да бъда сенатор. Имам ранчо от трийсет хиляди декара в Ню Мексико. С удоволствие бих отишъл да го управлявам до края на дните си.

— А съпругата ви може да стане на свой ред сенатор от Вирджиния.

— Никога не си въобразявам, че знам какво може да стори Бет. Така бракът ни става още по-вълнуващ и интересен.

Джордан се усмихна на собствените си думи и Фиск усети, че устните му също се разтеглят в неволна усмивка.

Сара тъкмо надигаше чашата, когато й хрумна нещо.

— Сенаторе, мога ли да използвам телефона?

— Иди в кабинета ми, Сара. Там е по-спокойно.

Сара се озърна към Фиск, но не каза нищо. Когато тя се отдалечи, Джордан подхвърли:

— Изключителна млада жена.

— Напълно споделям мнението ви — каза Фиск.