— Ще остана колкото искаш.

61.

Като ветеран, награден със Сребърна звезда, орден „Пурпурно сърце“ и медал за отлична служба, Джош Хармс имаше право да бъде погребан с висши воински почести в Арлингтънското национално гробище. Но представителят на военното министерство, който дойде да поговори с Руфъс, явно искаше да го убеди, че това не е най-доброто решение.

— Раняван е, спасил е сума ти момчета от своя полк, наградиха го с цял куп медали — каза Руфъс, гледайки мундира на офицера с един-единствен ред пъстри лентички. — Има повече награди от теб.

Онзи прехапа устни.

— Но и досието му не е от най-чистите. Бил е голяма напаст за началството. Доколкото разбрах, нямал и капчица уважение към армията.

— Значи си мислиш, че ще е неприлично да го заровят при разните му там генерали и прочие.

— В гробището вече почти няма място. Мисля, че ще е по-благородно там да почиват войници, които с гордост са носили униформата. Само това казвам.

— Макар че го е заслужил?

— Не споря. Но не вярвам, че брат ти би искал да бъде погребан там.

— Е, да, сигурно цяла вечност ще разправя на покойните генерали какво точно мисли за тях.

— Може и тъй да е — сухо отвърна офицерът. — Значи се споразумяхме? Ще уредиш погребението другаде, нали?

Руфъс го погледна в очите.

— Вече реших.

И тъй, през един прохладен и ясен октомврийски ден американският сержант от запаса Джошуа Хармс бе положен в Арлингтънското национално гробище. Погледнати отстрани, белите кръстове се сливаха тъй плътно, сякаш бе паднал подранил сняг. Докато почетната стража изстрелваше залпове и тръбачът свиреше отбой, гробарите спуснаха простичкия ковчег под земята. Руфъс и един от синовете на Джош взеха сгънатия флаг от ръцете на мрачен и почтителен офицер пред погледите на Фиск, Сара, Маккена и Чандлър.

По-късно, докато се молеше над гроба на своя брат, Руфъс си помисли за всички, заровени тук в името на войната. И мъже, и жени бяха намерили в това гробище сетен приют, макар че, погледнато исторически, неизменно мъжете разпалваха и водеха въоръжените сблъсъци. За онези, които като Руфъс следят човешката история до началото на Сътворението, погребаните тук можеха да прехвърлят цялата вина върху човека на име Каин, нанесъл убийствен удар върху брат си Авел.

Руфъс довърши своята молитва, своя разговор с Бога и брат си. После стана и прегърна племенника, когото днес виждаше за пръв път. В сърцето му тежеше печал, но изпитваше облекчение. Знаеше, че брат му е отишъл в един по-добър свят. И докато Руфъс бе жив, Джош Хармс нямаше да бъде забравен. А когато Руфъс отидеше при Всевишния, отново щеше да прегърне брат си.

62.

Два дни по-късно Майкъл Фиск бе погребан в частно гробище близо до Ричмънд. За погребалната служба дойдоха всички върховни съдии на Съединените щати. Гладко сресан, облечен в стар официален костюм, Ед Фиск стоеше до другия си син и приемаше съболезнования от целия политически и обществен елит на Вирджиния.

Харолд Рамзи отдели цяла минута за утеха на бащата, сетне се обърна към сина.

— Високо ценя онова, което извърши, Джон. Както и саможертвата на брат ти.

— Върховната саможертва — враждебно подхвърли Фиск.

Рамзи кимна.

— Уважавам твоите възгледи. Дано и ти да уважаваш моите.

Фиск му подаде ръка.

— Няма как, на това се крепи светът.

Кратката среща с Рамзи напомни на Фиск за онова, което предстоеше на Руфъс. Фиск го бе посъветвал да съди всички наред, включително армията и Джордан Найт. За убийство нямаше никакви съдебни ограничения, а за да прикрият следите, Джордан и другите бяха нарушили редица закони.

Руфъс обаче не го послуша.

— Ако не броим Найт, всички са на далеч по-лошо място, отколкото можеше да им отреди който и да било съдия на този свят — каза той. — Това им е наказанието. А Найт тепърва ще има да носи последиците. Стига ми толкова. Вече нямам желание да се забърквам със съдилища и съдии. Искам просто да живея като свободен човек, да посещавам по-често децата на Джош. Да видя гроба на мама. Това е.

Фиск дълго се опитва да го разубеди, докато най-сетне разбра, че човекът е прав. А и според прецедентите, установени от Върховния съд, Руфъс нямаше как да осъди армията. Освен ако Елизабет Найт използваше делото „Ченс“, за да осигури на военнослужещите същите права, каквито имаха всички останали граждани. А за тази цел трябваше да се пребори с Рамзи. И като се позамисли, Фиск стигна до извода, че ако изобщо някой може да се пребори с председателя, това е тъкмо Елизабет Найт. Много му се искаше през идните години да бъде муха върху стената на Върховния съд.

Все пак имаше две неща, които щеше да стори за Руфъс с помощта на Фил Дженсън от военната прокуратура — почетно уволнение от армията и военна пенсия в максимален размер. След всичко изстрадано, Руфъс Хармс нямаше да живее в мизерия на стари години.

Докато мислеше за това, Сара се приближи към него заедно с Елизабет Найт. Сара отново работеше на предишното си място. Положението във Върховния съд започваше да се нормализира. Поне доколкото бе възможно в една сграда, където съжителстваха Найт и Рамзи.