Читаем Проста истина полностью

— Какво съм извършил? Служех на родината, това е. — Джордан посочи Руфъс. — Този човек не си е мръднал пръста за каквото и да било. Само смърт заслужава, копелето.

С невероятна за размерите му бързина Руфъс се озова до Джордан, сключи пръсти около гърлото на сенатора и го блъсна в стената.

— Проклет да си! — изкрещя Руфъс.

Пръстите му стиснаха още по-здраво и лицето на Джордан почервеня.

Маккена и Чандлър извадиха пистолетите, но нямаха сила да стрелят. Бяха безпомощни. Сграбчиха Руфъс, но той бе непоклатим като планина.

— Джордан! — изпищя Елизабет.

— Руфъс, спри! — извика Сара.

Джордан вече губеше съзнание.

Фиск пристъпи напред.

— Руфъс! Руфъс! — Той си пое дъх, после изрече направо: — Не успяха да спасят Джош.

Руфъс мигновено отпусна гърлото на Джордан и се вторачи във Фиск.

— Мъртъв е, Руфъс. И двамата загубихме братята си. — Фиск трепереше цял и Сара положи ръка върху рамото му. — Убиеш ли го, връщаш се в затвора и смъртта на Джош ще отиде напразно. — Той видя как Руфъс разтвори пръсти още малко и по лицето му бликнаха сълзи. — Не можеш да го направиш, Руфъс. — Залитайки, Фиск направи още крачка напред. — Просто не можеш.

Двамата отчаяни мъже се спогледаха, после Руфъс разтвори ръце и Джордан Найт рухна задъхан върху килима.

Докато Маккена го отвеждаше с белезници, Джордан Найт не погледна жена си. Един час по-късно следователският екип си свърши работата и санитарите отнесоха трупа на Пъркинс. Чандлър, Руфъс, Сара и Фиск останаха. Елизабет Найт беше в спалнята си.

— Е, Буфърд, знаеше ли истината? — попита Фиск.

— Донякъде. Поговорихме си с Маккена. Според мен отначало той наистина смяташе, че си замесен, или просто не те харесваше. — Чандлър се усмихна. — Но когато разбра, че е замесен и Руфъс, изцяло се промени. Право да си кажа, не ми хареса идеята му да те накисне. А и уволнението на Сара беше пак негова работа.

— Защо? — попита Сара.

— Бяхте взели да наближавате истината. Това означаваше, че сте под заплаха. Маккена знаеше на какво са способни. Но не разполагаше с доказателства. Трябваше да им внуши, че подозира единствено вас. И всеки път, когато се срещахме с Пъркинс или Деласандро, Маккена даваше да се разбере, че според него молбата на Руфъс е фалшива следа, а Джон е убиецът. Той взе пистолета и се постара Пъркинс и Деласандро да научат за неговото изчезване. Надяваше се това да ги успокои дотолкова, че да допуснат грешка. А и така щеше да ви държи настрани от заплахата.

— Последното май не беше много успешно — каза Сара и потръпна.

— Е, откъде да знае, че ще се измъкнете от агентите? След като Маккена получи съгласието на Елизабет Найт за подслушвателното устройство, оставаше му само да чака кога ще щракне капанът. Вече беше съобщил на съдия Найт, че познава съпруга й от Форт Плеси, затова, когато сенаторът й каза, че трябва да провери това сведение, тя усети лъжата.

— Значи ме е спасила бързата мисъл на съдия Найт — подхвърли Сара.

Чандлър кимна.

— Когато всичко рухна, Маккена разбра, че Пъркинс е решил да бяга и ще потърси помощ от Джордан. Нататък нещата се разиграха като по ноти. Само не беше предвидено Джордан да застреля Пъркинс. Но едва ли ще сънувам кошмари заради това. — Чандлър погледна Руфъс Хармс. — Ще трябва да те задържа, но няма да е за дълго.

— Искам да видя брат си.

Чандлър кимна.

— Ще го уредим.

— И аз идвам с теб, Руфъс — каза Фиск.

Когато излязоха, Елизабет Найт ги чакаше в коридора.

— Съдия Найт, тази нощ постъпихте много храбро — каза Чандлър. — Знам колко болезнено е било.

Елизабет протегна ръка на Руфъс Хармс.

— Едва ли има някакво значение за вас след толкова много страдания, мистър Хармс, но искрено съжалявам за всичко. Много, много съжалявам.

Той лекичко хвана ръката й.

— Има голямо значение, госпожо. За мен и брат ми.

Докато напускаха апартамента, Елизабет Найт глухо изрече зад тях:

— Сбогом.

Тръгнаха към асансьора. Тримата мъже влязоха в кабината, но Сара се задържа.

— Ще ви догоня по-късно — каза тя.

Още преди асансьорът да се затвори докрай, тя вече тичаше обратно към апартамента. Отвори й Мери.

— Къде е съдия Найт?

— В спалнята си. Защо…

Сара изтича покрай нея и нахълта в спалнята. Седнала на леглото, Елизабет Найт вдигна очи към бившата си сътрудничка. Бе стиснала юмрук; край нея лежеше празно шишенце.

Сара бавно пристъпи напред, седна и хвана ръката на Найт. Разтвори пръстите и таблетките се разсипаха.

— Елизабет, не е това начинът да се справиш.

— Да се справя ли? — истерично възкликна Елизабет. — Току-що изведоха през онази врата целия ми живот с белезници.

— Джордан Найт излезе през онази врата. Съдия Елизабет Найт седи тук, до мен. Същата Елизабет Найт, която ще въведе Върховния съд в новото столетие.

По лицето на Елизабет протекоха сълзи.

— Сара…

— Назначението е пожизнено. А ти ще живееш още дълго. — Сара стисна ръката й. — Чака те тежка и отговорна работа. Бих желала да ти помогна. Ако ме искаш.

И тя прегърна треперещите рамене на шефката си.

— Не знам дали ще мога… да оцелея.

— Сигурна съм, че можеш. Няма да си сама. Обещавам.

Елизабет се вкопчи в рамото й.

— Ще останеш ли с мен тази нощ, Сара.