Все още замаян от неочаквания развой, Фиск се вгледа в него.

— Е, сега го направи.

— С двайсет и пет години закъснение.

— Руфъс ще бъде свободен, нали? Нищо друго не го интересува.

Маккена надигна глава.

— Руфъс вече е свободен, Джон. Никой няма да го върне в затвора. Опитат ли се, ще трябва да минат през трупа ми. А това не е лесно, повярвай.

Фиск се озърна към пътя.

— Ами Пъркинс?

Маккена се усмихна.

— Много добре знам къде отива Пъркинс. Можем да позвъним на Сара в колата и да й кажем. Щом пристигне Чандлър, тръгваме заедно.

— Тръгваме ли? Накъде?

— Пъркинс отива при петия човек от карцера.

— Кой е той?

— Ще видиш. Скоро ще знаеш всичко.

60.

Когато жената отвори вратата, Ричард Пъркинс нахълта покрай нея.

— Къде е той?

— В кабинета си.

Пъркинс изтича по коридора и блъсна вратата. Човекът отсреща го изгледа спокойно.

Пъркинс затвори.

— Всичко отиде по дяволите. Аз изчезвам.

Джордан Найт се облегна назад и поклати глава.

— Ако избягаш, ще разберат, че си виновен.

— Вече разбраха. Отвлякох Сара Еванс. Лио сигурно е мъртъв.

— Днес те пратих да я следиш още откакто напусна съда. Когато се свързахме, мислех, че си уредил всичко. Но, така или иначе, нищо не е доказано — нейната дума срещу твоята.

— Откъде би й хрумнало да си измисли такава история?

Джордан замислено разтърка брадата си.

— Помисли малко. Днес я уволниха. Ти лично я придружи до изхода. Сега ръси смахнати обвинения срещу теб; може и ти да измислиш нещо в отговор.

— Руфъс Хармс още е жив. Видях го.

Лицето на Джордан помръкна.

— А, прословутият мистър Хармс.

— Той уби Франк и Вик.

— Значи две грижи по-малко.

— Върви по дяволите с твоето хладнокръвие! Ти им нареди да убият Майкъл Фиск. От теб започна цялата работа.

Джордан се замисли.

— Все още не знам как Руфъс Хармс е успял да посочи името ми в онази молба. Вас ви познаваше. Аз обаче дори не бях военен.

— Нищо не е писал за теб.

В първия миг Джордан трепна от изненада; после в очите му проблесна надежда.

— Разговарях с Тремейн — обясни Пъркинс. — Рейфийлд те е излъгал. В молбата няма нищо за теб. Само за нас четиримата.

— Значи съм неизвестен…

Джордан стана и погледна Пъркинс. Господи, значи все още имаше изход. Само една последна дреболия, един последен свидетел, и край на кошмара. При тази мисъл едва не се разтрепера.

— Няма да е за дълго — подхвърли Пъркинс. — Господи, за какво беше всичко това? Вкарахме на онова копеле малко ФЦП и виж докъде се стигна.

— Всъщност ти му би инжекцията, Ричард.

— Недей да ми се правиш на чистичък. Твоя идея беше да използваме химикала, мистър ЦРУ.

— Е, разбира се… аз бях дошъл за експеримента. И като чух как се оплаквате от Хармс, рекох да ви направя услуга. — Джордан огледа Пъркинс със странно спокойствие. — Естествено, днес съм против всякакви наркотици и химикали.

— Инатиш се докрай, а? Ами убийствата? И против тях ли си, сенаторе?

— Никого не съм убивал.

— А онова момиченце, Джордан? Какво ще речеш за него?

— Руфъс Хармс се призна за виновен. Що се отнася до мен, случаят си остава приключен.

— Няма да е приключен, ако не предприемем нещо.

— Сигурен ли си, че искаш да бягаш?

— Няма да чакам кога ще ми сложат белезниците.

— Сигурно ти трябват пари.

Пъркинс кимна.

— Не разполагам със сметка като онези, дето ги открихме за Вик и Франк. Имам лошия навик да пилея с лека ръка.

Джордан извади от джоба си ключ и отвори чекмеджето на бюрото.

— Имам малко пари в брой. За останалото ще ти дам чек. Общо петдесет хиляди като начало.

— Добре звучи. Като начало.

Джордан се завъртя и насочи пистолет срещу Пъркинс.

— По дяволите, Джордан, какво правиш?

— Ти нахълта тук като безумец и неизвестно защо призна всичките си гнусни престъпления, включително отвличането на Сара Еванс. Заплаши ме с оръжие. Успях да измъкна пистолета си и да те застрелям.

— Ти си луд. Никой няма да ти повярва.

— О, ще повярват, Ричард.

Джордан натисна спусъка и Пъркинс рухна на пода. От коридора долетя писък. Джордан пристъпи към трупа, претърси го набързо, откри пистолета, сложи го в ръката на мъртвеца и стреля по стената.

— Всичко е наред — извика той, после стана и захвърли оръжието. — Добре съм.

Отвори вратата и застина пред погледа на Руфъс Хармс. По-назад стояха Чандлър, Маккена, Фиск и Сара.

Най-сетне Джордан откъсна очи от Руфъс и се обърна към Чандлър.

— Ричард Пъркинс нахълта тук и започна да ме заплашва. Беше въоръжен. За щастие аз се оказах по-добър стрелец.

Маккена излезе напред.

— Не ме помните, нали, сенаторе? Преди ФБР, искам да кажа. — Джордан го изгледа с недоумение. Маккена пристъпи по-близо. — Пъркинс и Деласандро също не ме помнеха. Много време мина, всички сме се променили. Пък и онази нощ бяха много пияни. Всички освен вас.

— Нямам представа за какво говорите.

— Аз бях часови през онази нощ, когато дойдохте при Руфъс с приятелите си от Форт Плеси. За пръв и последен път охранявах карцера. Сигурно затова никой не ме запомни.

Джордан Найт болезнено присви очи.

— Ще ми обясни ли някой за какво става дума?