Читаем Проста истина полностью

— Пуснах ви при Руфъс, защото бях страхлив зелен новобранец и не смеех да се опъна пред по-старшите. После Руфъс изхвръкна от килията, повали ме и промени завинаги живота на всички ни. Двайсет и пет проклети години се питах какво ли е станало вътре. Мълчах си, защото се страхувах. Рейфийлд беше най-старши. Можеше и да ме помни. Но, изглежда, че никой не му е споменал моето име. За щастие. Рейфийлд уреди всичко, тъй че да не пострадам, но беше пределно ясен — да не дрънкам, че сте били вътре. А аз така и не знаех какво е станало. Докато събера смелост да проговоря, всичко бе свършило и Руфъс лежеше в затвора. Двайсет и пет години живях с тази вина. Но моята е лесна. — Маккена се озърна към Руфъс. — Извинявай, Руфъс. Постъпих страхливо и подло. За теб вероятно няма значение, но не е минал ден, без да се ненавиждам за онази нощ.

Джордан се изкашля.

— Много трогателно, агент Маккена. Но ако мислите, че съм бил през онази нощ в карцера, явно сте се припознали.

— Архивите на ЦРУ ще докажат, че сте провеждали експерименти с ФЦП върху войници от Форт Плеси — изтъкна Маккена.

— Доберете се до тия архиви, ако можете. Дори да съм бил там, какво от това? По онова време служех в разузнаването. Не крия. Всички го знаят.

— Питам се дали вашите избиратели няма да се смутят от факта, че сте инжектирали ФЦП на войниците — разпалено се намеси Чандлър.

— Дори и да съм го правил — забележете, не признавам нищо подобно, — програмата беше напълно законна и не подлежи на съдебно преследване, както би потвърдила съпругата ми.

— „САЩ срещу Стенли“, нали? — горчиво промълви Сара.

Джордан не откъсваше очи от Маккена.

— Удивително съвпадение. Твърдите, че през онази нощ сте били в карцера, а сега разследвате същия случай.

— Не е никакво съвпадение — отвърна Маккена. — След армията завърших колеж, после постъпих в академията на ФБР. Но непрекъснато държах под око вас и останалите. Вината е много силен стимул. Рейфийлд и Тремейн се преместиха заедно с Руфъс. Това ми се стори подозрително, но не беше достатъчно. Пъркинс и Деласандро се движеха около вас. Назначавахте ги винаги близо до себе си. Прехвърлих се в Ричмънд, за да ви следя. Когато навлязохте в политиката, двамата пак бяха с вас. Вие отидохте във Вашингтон, а на Пъркинс и Деласандро уредихте постове в Сената. Аз също се преместих в столицата. Когато влязохте в Съдебната комисия към Сената, настанихте двамата във Върховния съд. Много мило от ваша страна. Сигурно всичко е било отплата, част от старото споразумение. Рейфийлд и Тремейн пазят Руфъс. Вие поемате грижата за Пъркинс и Лио. Обзалагам се, че ако проверим сметките им, ще открием някъде тлъсти суми за стари години… Когато чух за убийството на Майкъл Фиск, веднага поех случая, защото засягаше Върховния съд. А след като чух, че има нещо общо с Руфъс, горещо се молех дългите години следене най-сетне да дадат плод. И ето че истината излезе наяве.

— Не истината, а някакви абсурдни фантазии — възрази Джордан Найт. — От собствените ви думи личи, че водите безумна лична война срещу мен. Смятам за възмутително да идвате в моя дом с подобни обвинения, особено след като бях принуден да убия човек, за да спася живота си. И настоявам всички да се пръждосвате от дома ми, с изключение на детектив Чандлър, който трябва да разследва случая на очевидна самозащита.

Маккена извади от джоба си клетъчен телефон, изрече няколко думи и изслуша отговора.

— Арестувам ви, сенатор Найт. Сигурен съм, че и детектив Чандлър иска да стори същото.

— Измитайте се оттук. Веднага!

— Чуйте правата си.

— Още тази нощ ще ви пратя в най-затънтената централа на ФБР. Нямате никакви доказателства.

— Арестувам ви въз основа на вашите собствени думи. — Пред смаяните погледи на всички Маккена коленичи до бюрото, бръкна отдолу и извади подслушвателно устройство. — Всичко, което казахте, е записано съвсем ясно в една камионетка отвън. — Той се озърна към Фиск. — Найт е наредил на Рейфийлд да убие брат ви.

Джордан изпадна в ярост.

— Това е абсолютно незаконно. Нито един съдия в този град не би подписал заповед за подобна акция. Не аз, а вие ще идете в затвора.

— Не ни трябваше заповед. Имахме лично съгласие.

— Глупости! — изрева Джордан. Изглеждаше готов да се нахвърли върху агента. — Настоявам незабавно да ми дадете записа. Трябва да сте пълен идиот, за да смятате, че някой ще повярва в личното ми съгласие.

— Не твое съгласие, Джордан. Мое.

В лицето на Джордан не остана и капка кръв, когато видя съпругата му да влиза. Тя дори не се озърна към трупа на Пъркинс. Гледаше мъжа си право в очите.

— Ти?

— Това е и мой дом, Джордан. Аз дадох съгласието.

— Защо, за бога?

Елизабет го погледа още малко, после докосна ръкава на Руфъс Хармс.

— Заради този човек, Джордан. Той е единствената причина, която би ме накарала да го сторя.

— Заради него? Та той уби невръстно дете.

— Празни приказки, Джордан. Знам истината. Бъди проклет заради онова, което си извършил.